Fbf написа:На 16-ти декември се сетихме, че са изминали точно 10 години от победата на Левски над португалския гранд Спортинг Лисабон.
Вчера пък са изминали точно 11 години от победата над Лацио насред Рим в групите на Лига Европа.
Левски постига първата победа на български отбор на италианска земя. Сините побеждават Лацио с 1:0, а гола вкарва Христо Йовов. Бижутерът вкарва поредното си красиво попадение, макар и не чак толкова невероятно както това при победата на Левски срещу най-успешния френски клуб Олимпик Марсилия.
И двата мача бяха в графа "протоколни", като и двата дойдоха като своего рода утеха за тежките поражения в първите срещи: "Лацио" ни бяха думнали само с 4:0 в София (най-голямата ни загуба на собствен терен, заедно с по-скорошното поражение от кипърския "АЕК"), а "Спортинг" - с 5:0 в Лисабон (също изравнен антирекорд - с такъв резултат сме падали още от "АЗ" (Алкмаар) през 70-те и "Барселона" в Шампионската лига през 2006 г.). Но и двете победи бяха счетени за престижни и ценни, даже фолклор и поезия родиха.

Победата срещу "Спортинг" на "Герена" беше един хубав завършек на последното ни успешно участие в евротурнирите - през сезон 2010/11 г., когато по мое мнение имахме и един от най-класните откъм индивидуални качества на футболистите състави в новата си история. Тогава отстранихме три отбора по пътя към групите, от които два шведски - "Калмар" и "АИК", като домакинствата (победи съответно с 5:2 и 2:1) в София бяха безкрайно емоционални. Него сезон беше и последната ни за период от 9 /девет/ години победа като гост - с 2:0 в Дъндолк, Ирландия, срещу едноименния местен отбор. В самите групи пък събрахме 7 точки и, въпреки че в крайна сметка завършихме последни, бяхме "на косъм" от продължаването. Бихме белгийския "Гент" в София (първи успех в историята ни срещу отбор от тази страна) с 3:2 и, както стана въпрос, "Спортинг" с 1:0 отново като домакин.



В състава тогава имаше имена като Гара Дембеле (с 37 гола в 39 мача във всички турнири през сезона), Сержиньо Грийн, Жоаозиньо, Дарко Тасевски, Христо Йовов, Владимир Гаджев и Георги Петков и, ако бяхме малко по-стаблни в защита, вероятно щяхме да имаме и реални успехи, а не само епизодични проблясъци в кампаниите си в Европа и у нас. Тогава във всичките си дванадесет мача от "Лига Европа" "Левски" вкара всичко 22 (двадесет и два) гола, а - за сравнение, - в най-успешния ни сезон в евротурнирите (2005/06 г.) бяхме отбелязали 16 (шестнадесет) попадения в 14 мача, достигайки обаче чак до 1/4-финалите на тогавашния турнир за Купата на УЕФА. Фаталните пропуквания в отбрана обаче ни костваха класиране за пролетните етапи. Двата бързи гола на "Калмар" в София, накарали ни да треперим от призрака "Антверпен" за няколко минути, както и кошмарната грешка на Божката Митрев, позволила на "АИК" да се оттегли на почивка с преднина от 1:0 в решаващия мач за влизане в групите на "Герена", бяха само сигнал - последваха конфузното 0:5 от "Спортинг" в Португалия и двете загуби с по 0:1 в Лил и Гент, както и трудният за преглъщане късен автогол на Иво... Уви, в "А" Група ситуацията беше подобна: завършихме втори, на три точки от шампиона "Литекс" въпреки серия от 14 мача без загуба (между които едно-единствено равенство) през пролетта, сред които - и успех у дома срещу тогава все още базирания в Ловеч "оранжев" клуб.

Вече мачът с "Лацио" беше просто един "гъдел". Не че съставът ни беше идеално лош тогава (на фона на сегашния си беше направо "дрийм тим"), но се представяше много слабо и у нас, и в Европа. Тогава се промъкнахме до групите на "Лига Европа" през квалификациите за Шампионската лига след успехи срещу аматьорския "Санта Хулия" (5:0 и 4:0) от Андора и срещу "Баку" (0:0 и 2:0), обаче после унгарците от "Дебрецен" ни разцепиха - 1:2 в София (с гол от Сточна гара, пуснат от Урс... ъъ... Георги Петков




