Fbf написа:На 16-ти декември се сетихме, че са изминали точно 10 години от победата на Левски над португалския гранд Спортинг Лисабон.
Вчера пък са изминали точно 11 години от победата над Лацио насред Рим в групите на Лига Европа.
Левски постига първата победа на български отбор на италианска земя. Сините побеждават Лацио с 1:0, а гола вкарва Христо Йовов. Бижутерът вкарва поредното си красиво попадение, макар и не чак толкова невероятно както това при победата на Левски срещу най-успешния френски клуб Олимпик Марсилия.
И двата мача бяха в графа "протоколни", като и двата дойдоха като своего рода утеха за тежките поражения в първите срещи: "Лацио" ни бяха думнали само с 4:0 в София (най-голямата ни загуба на собствен терен, заедно с по-скорошното поражение от кипърския "АЕК"), а "Спортинг" - с 5:0 в Лисабон (също изравнен антирекорд - с такъв резултат сме падали още от "АЗ" (Алкмаар) през 70-те и "Барселона" в Шампионската лига през 2006 г.). Но и двете победи бяха счетени за престижни и ценни, даже фолклор и поезия родиха.
Ето малко контекст и за двата:Победата срещу "Спортинг" на "Герена" беше един хубав завършек на последното ни успешно участие в евротурнирите - през сезон 2010/11 г., когато по мое мнение имахме и един от най-класните откъм индивидуални качества на футболистите състави в новата си история. Тогава отстранихме три отбора по пътя към групите, от които два шведски - "Калмар" и "АИК", като домакинствата (победи съответно с 5:2 и 2:1) в София бяха безкрайно емоционални. Него сезон беше и последната ни за период от 9 /девет/ години победа като гост - с 2:0 в Дъндолк, Ирландия, срещу едноименния местен отбор. В самите групи пък събрахме 7 точки и, въпреки че в крайна сметка завършихме последни, бяхме "на косъм" от продължаването. Бихме белгийския "Гент" в София (първи успех в историята ни срещу отбор от тази страна) с 3:2 и, както стана въпрос, "Спортинг" с 1:0 отново като домакин.
Бяхме близо до победата и в домакинството срещу "Лил", но в продължението на този мач Иво Иванов с единственото си докосване на топката (беше току-що влязъл като смяна, за да печелим време ) си вкара първия от двата невероятно бунашки автоголове, които сме инкасирали в историята си (другият беше на Везалов срещу "Славия"), и си заслужи прякора "Главата". 
В състава тогава имаше имена като Гара Дембеле (с 37 гола в 39 мача във всички турнири през сезона), Сержиньо Грийн, Жоаозиньо, Дарко Тасевски, Христо Йовов, Владимир Гаджев и Георги Петков и, ако бяхме малко по-стаблни в защита, вероятно щяхме да имаме и реални успехи, а не само епизодични проблясъци в кампаниите си в Европа и у нас. Тогава във всичките си дванадесет мача от "Лига Европа" "Левски" вкара всичко 22 (двадесет и два) гола, а - за сравнение, - в най-успешния ни сезон в евротурнирите (2005/06 г.) бяхме отбелязали 16 (шестнадесет) попадения в 14 мача, достигайки обаче чак до 1/4-финалите на тогавашния турнир за Купата на УЕФА. Фаталните пропуквания в отбрана обаче ни костваха класиране за пролетните етапи. Двата бързи гола на "Калмар" в София, накарали ни да треперим от призрака "Антверпен" за няколко минути, както и кошмарната грешка на Божката Митрев, позволила на "АИК" да се оттегли на почивка с преднина от 1:0 в решаващия мач за влизане в групите на "Герена", бяха само сигнал - последваха конфузното 0:5 от "Спортинг" в Португалия и двете загуби с по 0:1 в Лил и Гент, както и трудният за преглъщане късен автогол на Иво... Уви, в "А" Група ситуацията беше подобна: завършихме втори, на три точки от шампиона "Литекс" въпреки серия от 14 мача без загуба (между които едно-единствено равенство) през пролетта, сред които - и успех у дома срещу тогава все още базирания в Ловеч "оранжев" клуб.
Но и там имахме глупави моменти - като безобразните загуби на "Георги Аспарухов" от "Локо" (Пловдив) с 1:2 и "ЦСКА" с 1:3, или едвам измъкнатата точка от "Славия" (2:2) в "Овча купел", - които не ни позволиха да се радваме на титла в един от на практика най-силните ни сезони в последните 20-ина години...Вече мачът с "Лацио" беше просто един "гъдел". Не че съставът ни беше идеално лош тогава (на фона на сегашния си беше направо "дрийм тим"), но се представяше много слабо и у нас, и в Европа. Тогава се промъкнахме до групите на "Лига Европа" през квалификациите за Шампионската лига след успехи срещу аматьорския "Санта Хулия" (5:0 и 4:0) от Андора и срещу "Баку" (0:0 и 2:0), обаче после унгарците от "Дебрецен" ни разцепиха - 1:2 в София (с гол от Сточна гара, пуснат от Урс... ъъ... Георги Петков
) и 0:2 там... В самите групи на "Лига Европа" пък бяхме много трудни за гледане и малко не на мястото си. Освен с "Лацио", които ни биха в София с 4:0 (както стана дума), играхме още с "Виляреал" и "Ред Бул" (Залцбуг), и до самия последен мач нямахме ни точка, ни гол. В интерес на истината и с испанците, и с австрийците стояхме долу-горе добре в защита и падахме все прилично (с 0:1 и 0:2 от "Виляреал" и два пъти с по 1:0 от "Залцбург"), обаче като цяло бяхме с класи зад тях... Специално с "Ред Бул" нямахме и късмет: там Ицо Йовов направи един от марковите си пропуски на празна врата, пък тук - след като бяхме наредили два реда защита и стискахме 0:0 до самия край - ни ушиха гол в 90-ата минута след хвърлена от тъч топка в наказателното ни поле. Накрая преди последните мачове от групите спорехме с големия враг "ЦСКА" за това кой (забележете) ще завърши на абсолютното последно място от 48-те участници в тази фаза на турнира. Те (в един от най-приятните си за гледане състави в последните години впрочем, съставен предимно от български футболисти) вече имаха една точка, след като бяха направили 1:1 с "Фулъм", а ние - както стана въпрос, - бяхме с нула. В тоя въпросен мач обаче, "лациалите" излязоха с примаверата си и и, общо взето, ни подариха утешителната победа, която наистина беше първа изобщо за български отбор в Италия. Другите, които вече не помня с кого играха, паднаха, и така ние им оставихме 48-ото място, като и известно време ги майтапехме по този повод. Veni, vidi, vici, както се казва. 
Виждам, че си като енциклопедия 
