Я да видим: определено Дарвин е бил по-скептичен и правилно е оценявал недостатъците на постройката си. За разлика от издигналите го в култ псевдоразбирачи, които столетия нагаждат и натъкмяват нещата, само и само да им излязат сметките. А те никога не излизат. И с бодростта на Света Инквизиция скачат срещу всичко, което не им изнася. Да им се неначуди човек откъде такава жизнерадост-ами явно компенсират липсата на мозък. [offtopic]Същността на дарвиновата концепция се заключава в следното: в продължение на дълго време се извършват малки изменения, които натрупвайки се, постепенно водят до еволюция на по-простите видове в по-сложни. Но, ако такъв подход е правилен, палеонтоложките разкопки би трябвало да откриват също и преходни форми от един животински вид към друг. В действителност такива предполагаеми преходни форми не са открити3.
Дарвин си е давал сметка за наличието на този проблем и му е посветил цяла глава от своята книга (гл. Х), където пише: „Тогава защо всички геоложки структури, всички слоеве на земната повърхност не са препълнени с вкаменелости от тези преходни форми?... Ето тук се заключава най-очевидното и най-сериозно възражение, което може да се повдигне срещу моята теория” 4. И отговаря така: „Обяснението предполагам, следва да се търси в несъвършенството на нашите знания в областта на геологията” 5.
Отговорът на Дарвин може да се смята за убедителен през 1859 г., но по никакъв начин и днес. През последното столетие познанията в областта на изкопаемите форми на живот извънредно много се разшириха и стана съвсем ясно, че просто не съществуват вкаменелости от предполагаемите преходни форми. Професорът от Харвардския Университет Стивън Дж. Гулд пише: „Фактът, че при разкопки твърде рядко са откривани вкаменелости от преходни форми, остава професионална загадка за палеонтологията” 6. Той подчертава, че „Еволюционните дървета, украсяващи нашите учебници, не са потвърдени от палеонтоложки данни и ... не „растат” в дълбините на геоложките слоеве7. Същото сочи и професор Найлс Елдридж, куратор на Американския Музей за Естествена История: „обширни групи от животни – например, такива класове млекопитаещи като гризачи, слонове, хищници – се появяват в палеонтоложките летописи много внезапно, за да им бъде дадено логично обяснение с помощта на теорията за постепенното приспособяване и промяна” 8. Същата мисъл изтъква и професор С.М. Стенли от университета „Джон Хопкинс”: „Съвкупността от известните изкопаеми вкаменелости не са в състояние да продемонстрират постепенен преход от един крупен клас към друг” 9. Самият Дарвин често констатирал: „Онзи, който не приема довода за несъвършенството на нашите познания в областта на изкопаемите форми на живот, справедливо ще отхвърли цялата теория” 10.
Вторият сериозен проблем с постулата на Дарвин за постепенното развитие на видовете се заключава в това, че „малките, натрупващи се изменения”, които стоят в основата на неговата теория, въобще не се случват. Данните от разкопките показват, че видовете животни внезапно се появяват и също толкова внезапно изчезват – и почти не еволюират. Професор Стенли, един от водещите палеонтолози в света, пише в своята наскоро излязла книга „Новият график на еволюцията”: „Данните от разкопките показват, че видовете като правило съществуват в продължение на стотици хиляди, понякога милиони поколения, като при това практически не еволюират”; и по-нататък на същата страница: „След като веднъж са се появили, болшинството видове са подложени на много слаба еволюция, чак до своето изчезване” 11. Професор Гулд подчертава значението на тези най-нови данни:
За историята на повечето изкопаеми видове са присъщи две черти, които е особено трудно да бъдат съвместени с теорията за постепенността:
(1) Статичност – в момента на своята поява изкопаемият вид изглеждал практически така, както и в момента на своето изчезване.
(2) Внезапност на появата – видът не възниква постепенно; той се появява (в палеонтоложките летописи) внезапно и напълно оформен12.
Всеки професионален биолог ще признае факта за внезапното, не еволюционно, едновременно изчезване едва ли не на милиони видове – истинска катастрофа в природата. Авторитетното списание Scientific American неотдавна посвети на тази тема две статии: „Масовата гибел в епохата на късния Мезозой” 13 и „Масовата гибел в океана” 14. Най-новите изследвания показват, че е имало най-малко 7 такива катастрофи15. Например, внезапно измрели всички динозаври, а заедно с тях и голяма част от съществувалите тогава видове; професорът от Калифорнийския Университет, нобеловият лауреат Л.В. Алварес и неговите колеги изказаха предположението, че катастрофата е била вследствие от сблъсък на Земята с огромен метеорит16. „Идеята за катастрофите, предизвикани от астрономични причинители, е необикновено важна за биолозите-еволюционисти” 17, се казва в една от статиите, напечатани в Physics Today, бюлетин на Американското Физическо Общество. В статия, носеща точното заглавие: „Масовата гибел на видовете: зла игра на гените или зла игра на случая?” 18, професорът от Чикагския Университет В.М. Рауп подчертава, че ако „измирането на даден вид или клас зависи по-скоро от игрите на случайността, отколкото от игрите на гените...(този) традиционен дарвинов модел е неверен” 19, и по-нататък: „по чиста игра на случайността едни биологични групи могат да получат предимство пред други – при пълното отсъствие на традиционния дарвинов междувидов подбор” 20. Професор С.Дж. Гулд също подчертава важната роля, която играе късметът или несполуката при масовата гибел на видовете: „Ако при една катастрофа могат да загинат повече от 90% от всички видове това означава, че ние губим цели класове по чиста случайност” 21.
Гореказаното накратко може да се формулира по следния начин: при масова гибел огромни групи животни измират вследствие от играта на злия случай, а не на гените. Дарвиновата концепция за естествения подбор е неприложима в такава ситуация. Това е много важен момент. Цялата дарвинова теория е построена върху това, че едни индивиди загиват, а други оцеляват, защото едните се справят по-добре с естествената среда (оцеляване на по-силния), а други по-зле (естествен подбор). Освен това, както Дарвин подчертава, предложеният от него механизъм на еволюция действа постепенно, посредством „малки натрупващи се изменения”, в продължение на дълги времеви интервали, предимно милиони години. Точно обратния възглед за нещата е представен от теорията на Алварес. Според неговата теория, механизмът на масовото измиране на видовете включва в себе си извънземни причини (удар на Земята с метеорити или комети). По такъв начин процесът на изчезване на видовете не е свързан с обкръжаващата среда – нито оцеляването на най-силните, нито естествения подбор имат нещо общо с това. Освен това, масовото изчезване на видовете става извънредно бързо. Алварес споменава „период от една до десет години – както следва от хипотезата за ударите” 22. Така предположението, че болшинството от изчезналите видове е загинало в резултат от удар на Земята с метеорити, е несъвместимо с дарвиновата теория за еволюцията.
Можем да не се съмняваме, че самият Дарвин би се съгласил с горното твърдение. Той подчертава, че според неговата теория „измирането на предшестващите форми е почти неизбежно следствие от възникването на новите форми” 23. Ако се окаже, че нещата стоят по друг начин – както сега и доказа солидно документираното изучаване на процеса на масовото измиране на видовете – то, заключава Дарвин, това би било „убийствен довод против теорията за трансмутация на видовете...този факт би нанесъл смъртоносен удар на теорията за еволюцията по пътя на естествения подбор” 24.[/offtopic]
Шах и мат, както казват руснаците!
[/center]
Имаме напредък, поне не цитираш Битиe