Първият проблем е чисто физически. Няма какво да се лъжем, миналият сезон беше изнесен основно от едно ядро, състоящо се от 13-14 човека, с редки включвания на резервите. Според мен, ако не бяхме отпаднали от ПСЖ и Брадфорд, за да влезнем в ритъм от един мач на седмица, нямаше и шампиони да станем. Отборът издишаше още тогава, какво остава за сега. Защото нищо не се е променило. Пак играем с едни и същи, а с изключение на Бегович, Зума и Педро, те са непроменени от миналия сезон.
Вторият проблем е емоционален/мотивационен. Когато целта беше титлата, отборът беше обединен около нея и успяваше да постигне резултатите. След като целта беше постигната, сякаш нищо не беше направено, за да бъде подновена амбицията в отбора. Само те си знаят какво са говорили преди сезона, но изглеждат адски незаинтересовани.
Трето-не успяваме да интегрираме нито новите попълнения, нито някой от школата. Имаме най-добрите таланти в Англия, пускаме един от дъжд на вятър, другите ги раздаваме в безсмислени наеми. Не искам да играем със 17-18 годишни титуляри, но не виждам защо не им се дава по-сериозен шанс. Ако от това поколение наложим още един, освен Рубен, ще е някакво чудо.
Същата работа е и с новите играчи, за които си пръснал милиони. Как се чувства примерно Баба, идващ като един от най-талантливите млади бекове в Европа, в отбор, който очевадно изпитва огромни трудности в защита, за сериозна сума, а получава един мач срещу четвъртодивизионен отбор, а в останалото време не е дори и на пейката. Каква мотивация би имал той да се представи добре, следващият път-и то пак ще е в някой безсмислен мач.
Не искам да зачеквам и темата с напусналите играчи, но голяма част от тях се махнаха, именно защото не им беше даден реален шанс. Вярно, ако имахме Луиз, може би нямаше да имаме Зума. Но Мата, Кевин, Шурле дори (въпреки че е посредствен дори във Волфсбург, засега), можеха да дадат повече острота на този отбор, стига на тях да им беше даден шанс.
0007 написа:Който и да беше на мястото на ЖМ,досега да беше съсипан и изгонен.Само че на португалеца поради заслуги всичко му се прощава.
Факт. Ако играехме така при който и да е друг треньор, щеше да му е показана вратата още след Палас, най-много Евертън. Изглежда засега Абрамович има доверие на мениджъра, но ако продължаваме по този начин, това ще се промени.
В ръцете и главата на Моуриньо е задачата, да вдигне този отбор и то бързо.