Край на лъжата за тюркски и славянския ни произход

[THE G.A.M.E]

Прочети Черноризец Храбър (За буквите)

Прекрасно го знам стихотворението, но там не се споменава, че езика в Държавата България става славянски.

Там автора пише, че вече и словените ( не славяните, а словените, назад в темата обянисхме, че т'ва нещо славяни, е много късно наложен термин ) ... Могат да се изразяват писмено.

И пак стигаме до това, ние ли сме започнали да говорим техният език, или те са приобщили техният към нашият.
Което ще рече, че 2-та и без това разбираеми езика, са се слели в един - български.
За това, колко са били близки индо-европейските езици, има материали на специалисти.

И още нещо интересно... Румънците твърдят, че до към края на 18-те век, официалният език при тях е бил българският.
Не славянският, а българският.

[za nas e toj religiq]

Твоите тези са твърде любопитни. Бих се чувствал малко некофортно, че не ги споделям, ако ми посочиш по-конкретни първоизточници, за да не ме изкушава лаическия въпрос този пък от къде знае.

Ако изчакаш ще се поровя и ще ти намеря източниците! И въпреки това ми е интересно как си обяснваш писаното от мен Шепа индианци подчиняват ИРИ и то на тяхна земя както казваш

Ейййй, много си зле. Каква шепа индианци, какви 10 000 те гонят? Българите са били около 150 000. От тях около 100 000 са минали Дунав, останалите са останали на север да им пазят гърба от нашествия на хазарите и аварите. Славяните са били около 500 000 - 600 000. Северите и те са били някъде около тази бройка

Я и къде го пише тва

[NOMER14]

И още нещо интересно... Румънците твърдят, че до към края на 18-те век, официалният език при тях е бил българският.
Не славянският, а българският.

Топло, топло....
Одеве бях написал да видим какви са румънците. Има ли славЯнско в тях, защото стоят като преграда между нас и "северните славяни" и какво мислят за произхода си.

Да попитам апологетите на панславизма какво мислят поляците за славЯните, щото един техен демократ бе казал, че единственото общо между поляци и руснаци е общата им граница.

[Der Schmarotzer]

1-во: Няма такъв народ, като "пра-българи".
Това е някакво извратено наименование, вкарано от ком. номенклатурата, за да се различават българите от вече основаната Държава, с тези, дето "УЖ" дошли с Аспарух.
Никакъв съюз със славяните не е имало.
Теофилакт Симоката, мисля, подчертава, че след победата си над войските на Константин, Аспарух изселил славяните на север от Истър.
Малко ми е странно да се постъпва така със съюзник.
Византийските хронисти пишат, че не се създава никаква Държава през 681-ва.
Пък камоли с некви славяни... Които както стана ясно по-назад, по-него време въобще не са се наричали така.
Въобще, думата "славяни" в периода, когато Аспарух завзема "Мизия", я няма в нито един източник, съвременник, на онези събития.
Странно, от къде и на кого въобще му е хрумнала идеята, че влизаме в съюз ?
Пък това, дето нашите оставили на славяните да вардят България... Тоя П. Мутафчиев най-вероятно е бил хапан от луда крава.
Така, като гледаме имената на кавканите, зера-тарканите, боилите и багатурите ( това са висшите офицерски длъжности в средновековната ни войска ) ... Нема нито едно славянско име.
Вичките са некви типове, с имена: Исбул, Онегавон, Цок, Докум, Докс, Севар, Аспар, Елемаг, Стан, Кубер, Вокс, Маламар, Оксун, Барс, Окапор... И т.н.
И това е за целото 1-во Царство.
Та дори и през 2-рото има подобни, но в по-малък брой... Останалите обаче, не са славянски, а чисто и просто - християнски.

Ако славяните наистина в даден момент, са били надмогнали над българският етност, и са били овладели Държавата, то защо тя и до днес се нарича с чуждото за всекакъв славянски народ дума - България.
Това е много хубав въпрос ...

Колега, да не излезе, че апострофирам теб, щото мисля ,че ти просто показа това, което смятат някои "историци", без категорично да си застанал зад казаното от тях.
Аз съм контра на тях.

Прав си - това название прабългари е т.н. терминус техникус, наложен от Златарски. Българите са си българи и преди и сега (все още).
Що се отнася до това како каква е създадена Дунавска България има няколко тези, като две са основните - славяните са подчинени и разселени и славяните българите и педславянското насление сключват съюз и си разпределят фунциите в държавата. Различията в двете тези се дължат на двойствения превод на византийиксия автор за тези събития - за нещастие могат да се четат по два начина и не може да се даде приоритет на нито единият поне засега. Петър Петров ги е изследвал много подробно. Даже преди 1944 г. имаше теория, че в борбите срещу Византия в българската държава има две парии - гълъби-славяните и ястреби - българите. Обаче ако се проследят събитията, ще се види, че това не е вярно - една част от славяните се изправят срещу нахлуващите византийски войски, докато някои от българите бягат именно във Византия за да се спасят - Телериг, Паган и др.
Що се отнася до имената сред тези, които си изброил има и славянски (?) имена, но има и доста от предславянската именна номенклатура. Ето ти едно иследване:
http://sparotok.blogspot.com/2013/06/blog-post_15.html
Макар да не съм фен на голяма част от глупостите на Спароток, това неговото за имената заслужава да се вземе предвид в изследването, най-малкото, защото като изключим някои обяснения тип народна етимология, голяма част от данните са истински и съществуващи.

[gzagorov]

Прави ми много лошо впечатление, че се постват разни автохтонни и тракедониски измишльотини. Само Г. Ценов минава за учен, единствен сред цялата кохорта. Последователите му (Спароток, Пасков, Атил, Шангов и мн. др.) са без изключение дилетанти, които нямат историческо образование! Има си принципи и уговорки, които трябва да се прилагат в защита на всяко твърдение. Има и точно значение и обсег на прилагане на всеки термин. Има и фактологически минимум, който трябва да е усвоен, за да има човек моралното право да заявява позиция по даден научен въпрос.

Тоест, ако от двайсет години се занимаваш с исторически извори, проучваш доказателства от Античността и Средновековието, не може да си прав в твърденията си; но ако 5 години зубриш глупостите на "силните на деня" от 20-ти (и 21-ви век), тогава ставаш учен и получаваш морално право да заявяваш позиция? Така ли е?
Хайде стига, всички знаем, че оценката на Ганчо Ценов за системата в България и начините човек да стане професор, е актуална и днес. За историческите науки не мога да твърдя нищо, но за био-химическите (природни) съм напълно съгласен с доц. Ценов. Лични наблюдения. Професор се става по заслуги, но не точно към науката, а към... друго. Оттам нататък всички теории за какъвто и да е произход, изречени от съмнителните ни историци, са компрометирани до мозъка на костите си.

[Rafa]

Твоите тези са твърде любопитни. Бих се чувствал малко некофортно, че не ги споделям, ако ми посочиш по-конкретни първоизточници, за да не ме изкушава лаическия въпрос този пък от къде знае.

Ако изчакаш ще се поровя и ще ти намеря източниците! И въпреки това ми е интересно как си обяснваш писаното от мен Шепа индианци подчиняват ИРИ и то на тяхна земя както казваш

Ейййй, много си зле. Каква шепа индианци, какви 10 000 те гонят? Българите са били около 150 000. От тях около 100 000 са минали Дунав, останалите са останали на север да им пазят гърба от нашествия на хазарите и аварите. Славяните са били около 500 000 - 600 000. Северите и те са били някъде около тази бройка

Я и къде го пише тва

Дал съм линкове, да си чел

[Der Schmarotzer]

Прочети Черноризец Храбър (За буквите)

Прекрасно го знам стихотворението, но там не се споменава, че езика в Държавата България става славянски.

Там автора пише, че вече и словените ( не славяните, а словените, назад в темата обянисхме, че т'ва нещо славяни, е много късно наложен термин ) ... Могат да се изразяват писмено.

И пак стигаме до това, ние ли сме започнали да говорим техният език, или те са приобщили техният към нашият.
Което ще рече, че 2-та и без това разбираеми езика, са се слели в един - български.
За това, колко са били близки индо-европейските езици, има материали на специалисти.

И още нещо интересно... Румънците твърдят, че до към края на 18-те век, официалният език при тях е бил българският.
Не славянският, а българският.

В Дунавска България, славянският език се налага отгоре - по времето на Преславския народен събор 893г. получава статут на официален църковен и държавен език. През 19 век той получава техническото название Старобългарски език.
Официалният език във Влашко и Молдова до началото на 18 век е старобългарският, с известни румънски привкуси от 16-17 век- т.н. румънска кирилица. Той е сменен с влашкия вариант на латинския едва когато високата порта започва да назначава за владетели на Влашко и Молдова гърци фанариоти.

[NOMER14]

От забранените в ранния период на комунизма Генетика и Кибернетика пак изместихме темата към лековати тези на люде, които са имали политическото право да ги изкажат.

[action66]

Не си следил добре.Изключващи теории са.Тази за тюрките е била първа.Мутафчиев залага на тюрко-алтайците,Златарски на хуните.Това за иранската връзка,която си е най-актуална е най-новото.Иранците също тръгват от този първи общ център на индоевропейските народи.Това е.Дано сега си ме разбрал правилно.

[Der Schmarotzer]

Прави ми много лошо впечатление, че се постват разни автохтонни и тракедониски измишльотини. Само Г. Ценов минава за учен, единствен сред цялата кохорта. Последователите му (Спароток, Пасков, Атил, Шангов и мн. др.) са без изключение дилетанти, които нямат историческо образование! Има си принципи и уговорки, които трябва да се прилагат в защита на всяко твърдение. Има и точно значение и обсег на прилагане на всеки термин. Има и фактологически минимум, който трябва да е усвоен, за да има човек моралното право да заявява позиция по даден научен въпрос.

Тоест, ако от двайсет години се занимаваш с исторически извори, проучваш доказателства от Античността и Средновековието, не може да си прав в твърденията си; но ако 5 години зубриш глупостите на "силните на деня" от 20-ти (и 21-ви век), тогава ставаш учен и получаваш морално право да заявяваш позиция? Така ли е?
Хайде стига, всички знаем, че оценката на Ганчо Ценов за системата в България и начините човек да стане професор, е актуална и днес. За историческите науки не мога да твърдя нищо, но за био-химическите (природни) съм напълно съгласен с доц. Ценов. Лични наблюдения. Професор се става по заслуги, но не точно към науката, а към... друго. Оттам нататък всички теории за какъвто и да е произход, изречени от съмнителните ни историци, са компрометирани до мозъка на костите си.

От тези хубавци, накоито съм чел почти всичко единствен заслужава внимание Спароток и то само около 5% от всичко , което е писал. Останалите са меко казано дилетанти, а за някои от тях дори това ще прозвучи като професорска титла. Към тези умници мога да добавя и Петър Добрев, който след първото си историческо изследване за стопанската история на "прабългарите" не е написал нищо свястно. Само използва за нечисти цели огромния архив, който е получил от неговия научен ръководител за стопанската история на българите - проф. Цв. Тафраджийска. Историческото образование не винаги дава това, което се иска за професията, така както е и при всички останали професии - трябва сам да продължиш да се самообразоваш - но то дава едно нещо, което за неисторик е доста трудно да се възприеме - отношението към документите и фактите, към ръкописите и другите реални източници. Разбира се има и не историци написали доста добри неща като например Ж. Войников. Но при тези неспециалисти има един голям проблем - работата с документите и съответно чуждите езици - ако иска някой да има тежест трябва да използва документа в оригинал, докато дилетантите включително Войников и Спароток ги използват само и единствено в превод, а превода предава мнението на преводача (от 20 век) за разказаните събития от автора от по-ранния период, което автоматически отнема от достоверността им. В работата си над документите и преводите съм се сблъсквал с безброй такива примери. Има много хубава статия по този повод на П. Мутафчиев в списание Училищен преглед от 20-те години на 20 век. Според един недоучил хисторик, в един ръкопис се споменава името Дряново и това е най-раното споменаване на това селище. Всъщност като се изследва самия ръкопис се оказва, че името не е Дряново, а Търново. Толкова за ръкописите и за неволите на лаиците хисторици...