Jackxxx написа:smoothc написа:Каква преходна година,пич? След сър Алекс,все на преходни години ли ще си играем?
Много бързаш! На всички ни е ясно, че сър Алекс не остави класно поколение, добре сработен екип от играчи, с които новият треньор да работи.
А и годината с Мойс не е преходна, а е загубена. Нищо не беше надградено, за да кажеш, че е била преходна.
Преходна ще е тази, само ако се види надграждане и отбор, който върви целеустремено напред, без значение с малки или големи крачки.
На края на сезона ако не сме надградили пак, това ще означава, че и тази година е загубена.
Само да подчертая, че за мен новите попълнения не са надграждане по принцип. Надграждане за мен е перманентно подобряване на представянето на текущите футболисти, които да са те.
Искаш да кажеш,че резултатите и ситуцията от сезон 2013-2014,са били един вид максимума на отбора и Дейвид Мойс,така ли?
Дейвид Мойс може да е всякакъв,но за някой неща беше абсолютен реалист и прав в своята преценка!
Да,той също има съществена вина за някои от последствията,но защо толкова бързо се забравят и положителните неща?
Моделът на поведение и изобщо игрова концепция/дисциплина/мотивация,срещу Байерн Мюнхен и цялостното представяне в Шампионската лига,спокойно можеше да ни изведе най-малкото до 4-то място във Висшата лига.
А това,че бяхме в топ 3 на най-добрите гости,беше много повече от индикатор,че проблемите далеч не са само и единствено при Дейвид Мойс и неговия щаб,а в
избирателното поведение на една немалка част от играчите,някои от които(за моя радост) са вече далеч от Манчестър Юнайтед.
Колкото до текущия отбор на Манчестър Юнайтед и Луис ван Гаал-каквото трябваше да се прави,като цяло беше свършено почти перфектно до момента.
Нали именно лошият спомен от сезон 2013-2014,трябва да бъде движещата мотивационна сила,за да прогресира отбора?
Този отбор и Вангелис,не могат да имат абсолютно никакви извиняния,ако не успеят да станат шампиони!
Казвал съм го и по-рано,че ще го възприема като лична обида(като фен),ако май месец Манчестър Юнайтед не е шампион за 21-ви път.
Ливърпул с Брендън Роджърс и сравнително в пъти по-ниско качество(като индивидуалности),избухна буквално от нищото и беше на косъм да спечели титлата,та какво остава сега за нас?
Какво не е наред в отбора,че да кажеш:Не! Няма как да стане,определено!
Ти спомена,че новите попълнения не били надграждане...Как е възможно изобщо да го мислиш!?
На практика Юнайтед надгради във всяка една полева зона-защитата,халфовата линия и нападението,още повече и с играчи от най-висока класа(Ди Мария и Фалкао).
Всички останали са национали на своите страни,които участваха на Световното първенство и като цяло се представиха-визирам най-вече Рохо и Блинд,на едно доста високо ниво.Т.е в случая имаме страхотен микс от класни и перспективни футболисти,чрез които реално ние надграждаме и правим иновация в отбора.Отделно,че успоредно с това разкарахме и част от т-нар "мъртвата гора",което в крайна сметка обуславя и балансираността в целия този процес на модификации в отбора!
За трите години от своя договор,Вангелис със сигурност трябва да спечели:1.Минимум 2 пъти Премиършип 2.Шампионската лига.3.ФА къп поне веднъж.
За себе си,Шампионската лига я пиша по-скоро като бонус,но на фона на шибаните провали от 2009 и 2011(вследствие най-вече заради глупостите на сър Алекс),просто до 2017 Манчестър Юнайтед трябва да спечели този трофей,независимо от всичко!
Бива ли да сме буквално най-постоянният и в топ 5 на най-класните отбори в този турнир,и да имаме само два трофея?
Толкова много изпуснати възможности и то само и единствено заради екпериментите и глупостите на сър Алекс.
Просто се вбесявам като си припомням колко абсурдизми сътвори той,но така е...като се захласваш по Барселона и Реал Мадрид,ти го набиват здраво.Истината е,че сър Алекс подценяваше класата и възможностите на Манчестър Юнайтед и същевременно надценяваше влиянието на отбори като Реал,Байерн,Барселона и Милан в този турнир.
Именно поради тази причина,ние нито веднъж не успяхме да отстраним или спечелим адекватно срещу някой от тях.
Колкото пъти играем с Реал Мадрид,толкова пъти ни елиминираха,финалите с Барселона са за без коментар,с Байерн Мюнхен от 1999 насам,просто изиграме един единствен силен двубой,но за наш късмет отпаднахме.За Милан до 2007 дори не искам и да коментирам.Татко Карло с лекота ни елеминираше както си поиска.След това като напусна,ние на 2-3 пъти им извадихме нож,ама за какъв чеп? Лесно е на умряло куче да се вади нож,нали?
И ето тук идва тънкият момент,че просто за Шампионската лига трябва много повече тактическа гъвкавост и хитрост,която сър Алекс губеше нейде по трасето или по-скоро не притежаваше в нужните степени,за да се утвърдим като най-добрият отбор в ерата на Шампионската лига.
Още ме държи факта,че бяхме толкова близко да се превърнем в единственият отбор дублирал трофея,но...с халфова линия изградена от Карик-Андерсон-Гигс-Парк...а креативни играчи като Скоулс,Бербатов и Тевес да търкат пейката,как да стане номера?
През 2011 същата работа и логично упражнението се повтори,просто като детска игра и то на английска земя...Пък вече гаврата с Бербатов,тя пък просто беше гвоздея на цялата простотия.
Тук има и още един важен акцент,а именно:Срещу млади и находчиви мениджъри(Моуриньо,Гуардиола,Анчелоти и пр.) сър Алекс разчиташе по-скоро на своето реноме и статус,отколкото да използва целият си професионален опит и мениджърски нюх.
Но така е,аз винаги съм го казвал...След 2003 година сър Алекс се промени доста(най-вече откъм ярост,хитрост и гъвкавост),въпреки успехите в периода 2007-2013.Той стана много повече мениджър,с основен приоритет към бизнеса,отколкото треньор на Манчестър Юнайтед..така както беше в средата на 90-те и началото на 21-век.
Случайно или не,но този своеобразен регрес,съвпадна точно и с изгонването на Рой Кийн и продажбата на Дейвид Бекъм-играчите,които най-много се раздаваха за Манчестър Юнайтед,те просто умираха за Манчестър Юнайтед!