RUSE написа:g3_ev2 написа:България 5 века е била в османската империя, тя просто е изгубила значението си за баланса в света и отделянето и като самостоятелна държава би представлявало сериозен проблем за този баланс по онова време (края на 19-ти век). Допълнително, още в недрата на Османската империя си е проличал тежкия македонски проблем между България, Сърбия и Гърция, както и други проблеми на баланса в този регион - Балканите. Освен това Българските земи са населени от много турци още от величието на Османската империя, които са били на нож с всяка идея за Българска държава. В много важно допълнение мнозинството от богатите и известни българи не са имали интерес да излязат от Османската империя и на Запад се е създало впечатление, че при българите, след 500 г. робство, не се забелязва особено силен повик за освобождение. Чисто военно стратегически, на евентуалния български военен театър биха могли да се срещнат, най-вече Турция и Русия, за обединени европейски сили, доколкото са били възможни, е било огромен разход за една неголяма цел. Сумирайки всичко това, може да се каже, че освобождението на България би допринесло за сериозно нарушаване на баланса и мира на Балканите, новата държава би била силно невралгична по отношение на реставрацията на турското владичество и, т.е., следва да се поддържат в нея мощни сили от евентуалния освободител (изключително скъпо) за защитата и (да не говорим, че така евентуалният освободител всъщност става окупатор). Значи един военен освободител би имал разходите не само за воната, а и за по-нататъшната стабилизация (чрез окупация) на България. Много слаба точка на една "от раз" освободена България е и липсата на национално самосъзнание след 500 г. под друг религиозен и политически тип управление. Евентуално освободената България би била прицелна точка и на териториални апетити на съседни балкански страни под претекст "македонския" проблем. Западна Европа не вижда начин България да се освободи "от раз", първо, защото за нея е много сложно ефективно да участва на балканския военен театър, и второ, поради големите усложнения и разходи, свързани с получаването на пълна независимост на България, и то под носа на Русия. Затова те са виждали даването на независимост като процес, в който главен изпълнител да бъде българския народ в хода на националното си осъзнаване и осмисляне на националните си интереси в светлината на равновесието в Европа, а гарант на процеса да бъде военното равновесие Турция - Русия (в Турция идват на власт "младо турците". Горе - долу, най-вероятно, такава оценка се крие и в знаменитата сентенция на Левски "Който ни освободи, той ще ни зароби" - Русия също е осъзнавала тези проблеми, но е виждала в тях мотиви с военна сила да освободи България и после да я окупира под претекст, че я защитава.
Русия не е реализирала този план по-рано по една много очевидна причина - Османската империя е била твърде силна, за да се стигне до сценария "Освобождаване на България от раз". След средата на 19-ти век милитаристичната Османска империя губи сили, армията и става демодирана и тя става обект на реваншизъм от много страни. Ето защо Западът я въоръжава с модерно оръжие и я поставя под командването на модерно мислещи командири - в интерес на баланса и против агресивната имперска политика на Русия, а много малък щрих от тази картина е попречването на Русия да завладее България "от раз", т.е. да я окупира. Аз лично имам съмненията, че част от т.нар. национално - освободителни борби на България са инспирирани именно от Русия, за да се създаде впечатление, че България е на ръба на пълната изнемога под игото и трябва да се действа веднага, със сила, а не да се водят някакви процеси по даване на независимост (Зап. Европа, Цариградска конференция 1876 г.). Не е трудно това да се забележи по голямото противоречие в стратегиите на нашите национално-освободителни борби - четническата срещу въстаническата тактика, легията на Раковски, чийто възпитаник е Левски, редица съмнителни предателства, които сриват и малката ефективност на въстанията (виж, напр., изявлението на Г. Бенковски според З. Стоянов), но много ги окървавяват, главно с усилията на живеещите на българска територия турци, които пък са обработвани в смисъл, че ако гяурите си върнат държавата, ще стане ад за тях, турците, и т.н. Самото предателство на най-светлата личност в родната история, Левски, който ясно е осъзнавал проблемите по българската свобода, се приписва на глупави и наивни подбуди и тъне в неизвестност. Някой, напр., знае ли нещо за Бенковски и много други деятели ва Априлското въстание, как и с какви способности са се издигнали до водачи на рев. окръзи? Колко хора знаят какви ги е вършил Стоян Заимов във Врачанския революционен окръг, уж най-добре подготвен за въстанието (точно там изпращат четата на Ботев от военни стратези)?
Най-лесно е Освобождението да се разгледа в контекста на "ослепително бялата" Русия и "мъртво черния" Запад. Трудно е да се изкаже истината, но най-логичното е, че "северният", необуздан и гладен за територии хищник, от когото се е опасявала Европа, си е взел своето. Но толкова по-горди трябва да бъдем, че самите българи са успели да придобият, с много мъка и жертви, независимостта си. За жалост властови традиции и административни подходи, целящи да се издои свикналия на робство народ, си стоят под по-благовидни имена и до днес и кой откъдето завърне, се възползва от тях.
Е, Младотурците идват чак след Първата световна война като резултат от окончателния разпад на Османската империя след нейната загуба във войната и тях няма какво да ги намесваме в пасианса. С останалото съм съгласен малко или много. Тук всички се съсредоточават върху освобождението от османската империя, но то само по себе си няма никаква стойност ако българската държава бъде фактически васална на освободителката. За мен основателен е един въпрос - дали ако теоретично Санстефанска България се беше случила и не беше срещнала обструкциите на другите Велики сили, следващата фаза нямаше да бъде едно фактическо присъединяване към Русия, което да върне борбата на българите за собствена независима държава в изходно положение, заменяйки просто една чужда корона с друга чужда корона. Позицията на България след Освобождението да лавира между интересите на западните сили до голяма степен си се обуславя и от позицията на Русия след Сан Стефанския мирен договор, че съдбата ни ще се реши от всички Велики сили. Разбира се, тука веднага уточнявам, че Русия не може да бъде обвинявана по никакъв начин за тази си позиция, защото иначе първата световна война щеше да избърза с 30-на години. Но и България не може да бъде обвинявана в някакво предателство и неблагодарност, тъй като и тя си гони интереса, а той е да обедини териториално етническите си граници, доколкото това е изобщо възможно. Следователно и руснаците няма как да искат безпрекословно подчинение на техния интерес след Освобождението под предтекста на благодарност, защото най-малкото трябва да се съобразяваме с още 6 Велики сили, което положение е прието и от руския царски двор.
RedeviL написа:Жалки са опитите, с които въртите и сучете само и само, за да обезцените помощта на Русия! Неоспроим факт е, че не "Западът", а Русия помага на българите в борбата им за освобождение. Ако не изпитвате признателност към Русия като държава, то покажете такава към всички руски войници, които са проляли кръвта си по българските земи. Никой не оспорва това, че освобождението на България е станало факт и благодарение на непримиримостта на българския народ да бъде независим, както и това, че руските държавници са защитавали своята политика и интереси.
В политиката не може да има такива неща като сантименти. Примерно сантиментите ни към Македония ни поставят в положение да изгубим и нея, и излаза си на Бяло море, който чисто икономически е къде, къде по-атрактивен от някакви си чукари. Така, че благодарността към руските войници е ясна - има си паметници, има си служби, молебени и така нататък. Но не може на тази база да се води политика в интерес на държавата, най-малкото както отбелязах по-горе има и други фактори, с които държавата ни трябва да се съобразява. Да не говорим, че век и половина след тези събития е някакъв тотален абсурд да си градим политиката на тях, както искат русофилите, които пък е "странно" що покрай Съединението така страстно са се подмокряли покрай евентуална перспектива Русия да окупира Княжество България, която за щастие си остава само теоретична. Както и да е, нито вече има Османска империя, нито онази Русия е днешната Русия, нито има Австро-Унгария, пък и Царство България няма. Тоест Освобождението си едно, но русофилията трябва да бъде разглеждана просто като предателство, особено в днешния контекст на събитията, където Русия държи ключов ресурс, България го купува, съответно те имат интерес да го продават на най-висока възможна цена, нашият е да е най-ниска. Каква политика трябва да води България в един такъв случай от русофилистична гледна точка - да бъдем благодарни на освободителката си преди век и половина близо или да търсим и други алтернативи така щото да народът ни да не мръзне зимата, щото не може да отпусне кранчето на парното. Ето просто един пример как благодарността и политиката не могат и не биват да се сместват. Жалкото е и другото, че за разлика от политиците ни след Освобождението, които лавират между страните с цел издействане на изгода за страната ни, днес се чудим на кого да си продадем задниците, пък тя Българията кучета я яли. Пък като искаш да се продадеш на всяка цена (сиреч евтино), винаги ще се намери купувач, така че няма какво да обвиняваме другите за каквото и да било.