Нейчо, ти май забрави в каква държава живяхме преди 89-година. И как според теб Ваньо Костов щеше да пристигне в България, след като нелегално (тогава друг начин нямаше) бе напуснал страната и се водеше официално изменник на Родината. За него бе забранено да се говори (запалянковците, оглеждайки се, шепнешком споделяха информациите си за него), да се пише в пресата, роднините му нямаха право да се свързват с него.
Ники. Помня, но тогава съм бил на 12-13 годинки и от позицията на тази безгрижна, волна, невинна и пионерска възраст съм гледал на този мач и всички мачове по онова време без корист, с розовите очила...Тогава и слънцето ми светеше различно.
[offtopic]Впрочем - първия трансфер зад граница, за който се пишеше и говореше що годе свободно ( по ония години) беше на Спас Джевизов в Омония Кипър. Четох едно негово интервю, в което Спас беше казал, че в Кипър тепърва се учат на футбол, а терените и стадионите им били под всякаква критика. Тогава в детската ми главичка идваха помисли, че Джевизов е играл в Никозия за да "учи" на футбол ( така се представяха и нещата де), а към днешна дата вече осъзнавам, че всъщност Спас е играл и работил там за...пари.
Все пак помня, че по ония години Кипър-ци имаха едно правителство ориентирано малко към нашия соц. блок, но живеещо от инерцията дадена им, като бивша колония на Англия и гръцките им корени. През 1985 година ( когато Джевизов играеше все още там) имах честта, като комсомолец вече

да се запозная на една екскурзия в Ленинград с момчета на моята възраст от Кипър. Всите говореха руски и казваха, че там всички училища ( като у нас) са изучавали този език. Въпреки, че бяха "капиталисти" ни харесваха Държавата...Почти всички бяха чували за Джевизов и наистина говореха само суперлативи за него. Тези момчета бяха луди по футбола, а най-голямата им "гордост" тогава беше победата в турнира за КЕШ на Омония над ЦСКА с 4:1 въпреки, че след 0:3 в София - отпаднаха. Точно след този мач и Джевизов отиде в странство. Все пак опитът да се "отворим" към Европата
по татово време реализираха и "немислимите" за ония години трансфери на Жужу във Фейнорд, Сираков в реал Сарагоса и на Пенев във Валенсия за да дойде часът на Ицо в Барцелоната и...сегашния момент, когато масовото обезличаване и потъпкване на футболни граници се изроди до степен такава, че Асамоа да стане Германски национал, а Тиаго Силва, Педраг Пажин и Маркиньос - български такива...Тридесет години след този Спортинг и след родените ми покрай това спомени вече оценявам, че всъщност политиката на "затвореност" по ония години не е била без резон щом тогава имаше и публика по терените, имаше и интерес към мачовете, имаше всичко...Сега вече искам оня Босман никога да не беше играл футбол, а неговия "случай" да бъде заврян нейде в недрата на задните му отверстия.

[/offtopic]