Всекидневна на Черноморец

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, ntodorov, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6677
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот ntodorov » 11 сеп 2012 12:13

Как изкарахте празниците брЯ момци ? Аз "празнувах" така:
Увод: С брат ми сме "орисани" да стопанисваме едно лозенце - 1 декар. Ей така за табиет, дет сА вика.
Предистория:Почивните дни ги отдадохме на труд УЖ примесен с отдих. Първото ( труда) обаче ни оноди второто ( отдиха) по всички техники
на кама сутра-та. Красотите, които създавахме на хасиендата ( за звук и приличие) с прилежащите и 3 декара двор благодарение на три чифта ръце и два портфейла през годините останаха неизползвани и несъзерцавани от нас, подобно на петдесетгодишна стара мома. Хем съграждаме нещо за отмора и релакс, хем не го ползваме по предназначение. Нашата работа ( на мен и брат ми) стана, като оная приказка за оня дядо, който си купил кон и, когато го питали защо ти е този кон той им рекал: - "За да ходя за трева с него, как за какво". Попитали го на свой ред за, какво му е тази трева, а той им отговорил: "А конят, какво ще яде ?"
Та и нашата работа е същата. Ако преди 15 години бях по-глупав, по-силен и по-повърхностен сега се усещам по-узрял и по-мъдър :) , а "кръговрати" от сорта: пари-труд-пари-труд-труд-труд вече не са ми присърце. Трудейки се в свободното си време създаваме материални блага върху наследствената си къща, инвестираме в поддръжката и, а накрая сме с усещането за роби. Реализираме труд, като влагаме пари за него. И за, какво ? За да убием и малкото си свободно време, което имаме уж за отмора. Както и да е. Това са си мои съждения и тези факти са незначителни поне за тези, които не са попадали в подобна "центрофуга" и то по собствени воля и желания. Ама аз за друго исках да пиша. Исках да ви "обременя" с предмета на нашата дейност ( на мен и брат ми ) по време на почивките.
Утрото беше приятно и типично за БГ селото обладано от тишина. Чуваха се само птички и опитите им в сутрешния хлад да изчуруликат нещо.
Все пак септември месец е, деня намаля, слънцето не е така заплашително, време не гоним, колкото и да се вдигат температурите юлския зной вече е в аналите на настоящата 2012 година. Та. Имахме време да си обслужим физиологичните нужди. Кеф ти е на външен тоалет, кеф ти е на вътрешен. Бани и тоалетни имаме най-много на глава население в къщата. Ей тъй да си ги имаме. :P
Съпругите ни бяха станали, пиеха си кафето, цъкаха си с лаптопите сутрешните нови и очакваха нашите тленности да се "излюпят" изпод памучните завивки грижливо застлани от нашата мама ( на мен и на брат ми) и тяхната свекърва ( на жена ми и снаха ми). Идилията беше чудна. Децата още спяха и сигурно щяха да спят до обяд в среда на грижливо и умишлено затъмнени с щори стаи. Звукът на палеща запалка странно как ми дойде, като песен на Сара Брайтман откъм лявото ухо и изпитах неистово желание да запаля и аз една цигара с ухайното кафе. Пиехме си кафето и в мига, когато сложихме лакти на масата, като по сигнал започнахме да мислим за "задачките-закачки" през деня. С чаша освежителна напитка задачите отминаваха, като крайпътни дървета покрай магистрала. Какъв ни е проблема ? Имаме къщни задачки и "посещение" на лозето отстоящо на 2 км. от нас по посока Ришкия проход. Трябваше да го "прегазим", като руски ботуш - България. Изпихме си каЙфето, направихме си менюто за обяда и вечерта и мислено се "пренесох" в ухайния въздух около барбекюто. Мислите ми бяха разсеяни, когато дочух от брат ми: "Батко. Взимам мотиките и въжетата. Ти вади колата". Все пак отивахме да отешим тревата и да привържем или отсечем дивачките за да не са на земята. Наближава гроздобер и лозето ни трябва да изглежда приветливо и обгрижено все пак. За пред комшиите де. :) Плюс това и градушката го беше била посред май месец, така, че и добива му надали ще удовлетвори замисъла да пием целогодишно алкохол от благата му. :twisted:
За кърските неволи ползваме едно Уно, което, ако можеше да говори или издава човешки звуци щеше да ревне с целия си изпускателен колектор. Това Уно си поемаше инвентара без чужда помощ, палиш го и то те отвежда в царството на лозята. Така се случи и сега. Не знам защо, когато влязохме в колата ме обзе безпокойство и мисъл, че утрото всъщност не е толкова красиво и още в по-дълбока същност е можело да се проспи. Момента в, който Уно-то спря покрай първия кол даващ границата на нашето лозе с комшийското ми прилоша...не, не. По-точно ми призля. В миг се изпълних с гореща вълна подобно на невяста в критическа възраст и ми заседна буца в гърлото, като черешова костилка в кокоши гъз. Няма да е пресилено, ако кажа, че лозето ни, неговите листа и малкото плод по него бяха тотално зашумени от огромни по размер и маса магарешки бодили. :o Те ( бодилите) бяха с височината на Педро Мендес и се поклащаха заплашително люшкани от ветрец идващ от прохода свързващ ни с отвъдното на балкана. Вдишах дълбоко и в миг се почувствах, като пълководец... със сапун в ръката вместо с меч. Не бяхме нито психически, нито физически, нито волево подготвени за такава среща с "природата" олицетворена в магарешкия бодил. Да не говоря, че в този случай единствената адекватна одежда за нас би била ризницата на доблестния рицар Айвънхоу. Романтичната ми натура се опита да види "красотата" в това творение Господно, но не успя. Все пак за нещо бяхме "наказани" и това е, че като грижовни стопани си орахме лозето, когато другите не ораха своите. С помощта на фрезата хем се мъчихме, хем сме си разнесли и бодилите. Картинката нямаше да бъде толкова обсебващо и несправедливо зла, ако не се трудехме...Ама и хората са го казали: "Кой, каквото сам си направи друг не може да му го направи"...
Нямаше, какво да правим освен да се пускаме в боя. Въоръжихме се с мотиките, сложихме ръкавиците погледнахме се с брат ми, като космонавти през скафандър и се впуснахме в неистова и неравна борба. Сякохме, скубахме, дърпахме бодил и, колкото повече, толкова повече, както казва мечо пух. Бодилите се оплитаха около нас и най-вече около голата ни плът. Кървяхме, като на Самуил войниците и си преправяхме брод към края на редовете. "Неусетно" слънцето се скри и мръкна изневиделица, подобно на тъмата от навлизащ в тунел спален вагон.
Безмълвно си прибрахме инвентара и се оттеглихме буквално в покоите си за да продължим започнатото дело на другия ден. Имахме сили само да се приберем, да се изкъпем и да заспим.. Нит ни сА ядеше, нит ни са пиЙеше...
Другата сутрин беше с "по-семпло" утро. Все така красиво, но с много магарешки бодил в съзнанието. Всичко ме болеше - плешки, крака, сухожилия, кръст, като вътрешно усещане и крака, ръце, лице, като външно. Бяхме надрани, като персонажи от порно сцена със садо-мазо сюжет.
Без думи се отправихме към новия си "воаяж". Уно-то и то беше безмълвно. Очаквания прилив на енергия така и не дойде. Борбата започна и свърши окончателно почти толкова "неусетно" като предния ден. Когато посякох последния трън в моя ред ми идеше да изкрещя, така, че да ме чуят и къртиците. Слънцето почервеняваше и ни даваше сигнал, че ще ни напуска. В еуфорията, че сме свършили сечтта пропуснахме "дребния" детайл, че всъщност прекършения бодил трябваше да се извади и изнесе извън пределите на лозята. :shock:
Захванахме се с това дело и тук трябва да кажа, че по-коварно физическо усилие не съм имал. Събирайки тези "природни твари" същите се вкопчваха в земята и единствения начин да бъдат изнесени беше всъщност да се търкалят по реда. Още на 10-ия метър обаче купчината ставаше огромна и тежка, а усилието на сам и нетрениран човек беше недостатъчно. По-ефикасно беше с брат ми да си помагаме, за сметка на загубеното време напразното разтакаване. С нечовешки напъни и изцедени усилия си изнесохме куповете на спомагателния път между лозята. В случай на тотална незаинтересованост и липса на морал можехме да си оставим бурените там, но при положение, че имахме и едното и другото се впрегнахме в изнасянето им извън лозовите насаждения въобще...И тук Уно-то ни помогна. Огромните снопи ги връзвахме с въжета, а от там за теглича му.
Милото драпа из бабуните и буците пръст, но си направи 5-те двупосочни курса. Когато свършихме, свърши и малката светлинка от деня. Прибрахме се, като бити кучета. Нямах сили за нищо, но пък усетих, какво е да ти се изпразнят батериите. Изкъпахме се и легнах. Многолюдието в къщата не го усетихме. С брат ми виждахме децата около нас, майките им и родителите си, но нямахме нито силата, нито мерака да им споделим "преживяното".
Факта, че се бавехме и изпращахме деня и посрещахме нощта на лозето в продължение на два дена им говореше, че сме имали доста работа и борба и толкоЗ. Думите на майка ми прозвучаха най-отрезвително: " Вие се утрепвате за нищо" И всъщност вразумих, че сме по наклонена плоскост, чиито жертви нито си струват, нито си заслужават. Не ми трябва да съм математик за да си направя и другата сметка, ама пустото му хоро - хванали сме се и се чувстваме залепени за него...Ако тази година изкараме и по 20 литра ракия на семейство - всяка глътка ще я отпивам бавно, а на масата до мезето си ще си импрегнирам сух магарешки бодил - много е красив в керамична ваза...Това беше само част от битката ни с вятърните мелници. За времето , в което сме се блъскали за лудо винаги съм отчитал пошлостта в, която сме се хванали и никога съм/сме нямали сили да я пресечем.
Заключение: Пак сме РОБИ на...себе си. :)
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
Bourgas
Мнения: 6079
Регистриран на: 20 яну 2011 17:57
Местоположение: Bourgas
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот Bourgas » 11 сеп 2012 13:32

Нейчо, обещавам да запиша всяка една твоя история, анализ или лаф и да ги събера в алманах :)
[center]ЗА ЧЕРНОМОРСКИТЕ АКУЛИ ГОЛЕМИ РИБИ НЯМА![/center]
[center]Изображение[/center]
[center]Изображение[/center]

Потребителски аватар
grud
Мнения: 484
Регистриран на: 26 яну 2011 17:58
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот grud » 11 сеп 2012 13:49

...Утрото беше приятно и типично за БГ селото обладано от тишина. Чуваха се само птички и опитите им в сутрешния хлад да изчуруликат нещо.
Все пак септември месец е, деня намаля, слънцето не е така заплашително, време не гоним, колкото и да се вдигат температурите юлския зной вече е в аналите на настоящата 2012 година. Та. Имахме време да си обслужим физиологичните нужди. Кеф ти е на външен тоалет, кеф ти е на вътрешен. Бани и тоалетни имаме най-много на глава население в къщата. Ей тъй да си ги имаме. :P
Съпругите ни бяха станали, пиеха си кафето, цъкаха си с лаптопите сутрешните нови и очакваха нашите тленности да се "излюпят" изпод памучните завивки грижливо застлани от нашата мама ( на мен и на брат ми) и тяхната свекърва ( на жена ми и снаха ми). Идилията беше чудна. Децата още спяха и сигурно щяха да спят до обяд в среда на грижливо и умишлено затъмнени с щори стаи. Звукът на палеща запалка странно как ми дойде, като песен на Сара Брайтман откъм лявото ухо и изпитах неистово желание да запаля и аз една цигара с ухайното кафе. Пиехме си кафето и в мига, когато сложихме лакти на масата, като по сигнал започнахме да мислим за "задачките-закачки" през деня. С чаша освежителна напитка задачите отминаваха, като крайпътни дървета покрай магистрала. Какъв ни е проблема ? Имаме къщни задачки и "посещение" на лозето отстоящо на 2 км. от нас по посока Ришкия проход. Трябваше да го "прегазим", като руски ботуш - България. Изпихме си каЙфето, направихме си менюто за обяда и вечерта и мислено се "пренесох" в ухайния въздух около барбекюто. Мислите ми бяха разсеяни, когато дочух от брат ми: "Батко. Взимам мотиките и въжетата. Ти вади колата". Все пак отивахме да отешим тревата и да привържем или отсечем дивачките за да не са на земята. Наближава гроздобер и лозето ни трябва да изглежда приветливо и обгрижено все пак. За пред комшиите де. :) Плюс това и градушката го беше била посред май месец, така, че и добива му надали ще удовлетвори замисъла да пием целогодишно алкохол от благата му. :twisted:
За кърските неволи ползваме едно Уно, което, ако можеше да говори или издава човешки звуци щеше да ревне с целия си изпускателен колектор. Това Уно си поемаше инвентара без чужда помощ, палиш го и то те отвежда в царството на лозята. Така се случи и сега. Не знам защо, когато влязохме в колата ме обзе безпокойство и мисъл, че утрото всъщност не е толкова красиво и още в по-дълбока същност е можело да се проспи. Момента в, който Уно-то спря покрай първия кол даващ границата на нашето лозе с комшийското ми прилоша...не, не. По-точно ми призля. В миг се изпълних с гореща вълна подобно на невяста в критическа възраст и ми заседна буца в гърлото, като черешова костилка в кокоши гъз. Няма да е пресилено, ако кажа, че лозето ни, неговите листа и малкото плод по него бяха тотално зашумени от огромни по размер и маса магарешки бодили. :o Те ( бодилите) бяха с височината на Педро Мендес и се поклащаха заплашително люшкани от ветрец идващ от прохода свързващ ни с отвъдното на балкана. Вдишах дълбоко и в миг се почувствах, като пълководец... със сапун в ръката вместо с меч. Не бяхме нито психически, нито физически, нито волево подготвени за такава среща с "природата" олицетворена в магарешкия бодил. Да не говоря, че в този случай единствената адекватна одежда за нас би била ризницата на доблестния рицар Айвънхоу. Романтичната ми натура се опита да види "красотата" в това творение Господно, но не успя. Все пак за нещо бяхме "наказани" и това е, че като грижовни стопани си орахме лозето, когато другите не ораха своите. С помощта на фрезата хем се мъчихме, хем сме си разнесли и бодилите. Картинката нямаше да бъде толкова обсебващо и несправедливо зла, ако не се трудехме...Ама и хората са го казали: "Кой, каквото сам си направи друг не може да му го направи"...
Нямаше, какво да правим освен да се пускаме в боя. Въоръжихме се с мотиките, сложихме ръкавиците погледнахме се с брат ми, като космонавти през скафандър и се впуснахме в неистова и неравна борба. Сякохме, скубахме, дърпахме бодил и, колкото повече, толкова повече, както казва мечо пух. Бодилите се оплитаха около нас и най-вече около голата ни плът. Кървяхме, като на Самуил войниците и си преправяхме брод към края на редовете. "Неусетно" слънцето се скри и мръкна изневиделица, подобно на тъмата от навлизащ в тунел спален вагон.
Безмълвно си прибрахме инвентара и се оттеглихме буквално в покоите си за да продължим започнатото дело на другия ден. Имахме сили само да се приберем, да се изкъпем и да заспим.. Нит ни сА ядеше, нит ни са пиЙеше...
Другата сутрин беше с "по-семпло" утро. Все така красиво, но с много магарешки бодил в съзнанието. Всичко ме болеше - плешки, крака, сухожилия, кръст, като вътрешно усещане и крака, ръце, лице, като външно. Бяхме надрани, като персонажи от порно сцена със садо-мазо сюжет.
Без думи се отправихме към новия си "воаяж". Уно-то и то беше безмълвно. Очаквания прилив на енергия така и не дойде. Борбата започна и свърши окончателно почти толкова "неусетно" като предния ден. Когато посякох последния трън в моя ред ми идеше да изкрещя, така, че да ме чуят и къртиците. Слънцето почервеняваше и ни даваше сигнал, че ще ни напуска. В еуфорията, че сме свършили сечтта пропуснахме "дребния" детайл, че всъщност прекършения бодил трябваше да се извади и изнесе извън пределите на лозята. :shock:
Захванахме се с това дело и тук трябва да кажа, че по-коварно физическо усилие не съм имал. Събирайки тези "природни твари" същите се вкопчваха в земята и единствения начин да бъдат изнесени беше всъщност да се търкалят по реда. Още на 10-ия метър обаче купчината ставаше огромна и тежка, а усилието на сам и нетрениран човек беше недостатъчно. По-ефикасно беше с брат ми да си помагаме, за сметка на загубеното време напразното разтакаване. С нечовешки напъни и изцедени усилия си изнесохме куповете на спомагателния път между лозята. В случай на тотална незаинтересованост и липса на морал можехме да си оставим бурените там, но при положение, че имахме и едното и другото се впрегнахме в изнасянето им извън лозовите насаждения въобще...И тук Уно-то ни помогна. Огромните снопи ги връзвахме с въжета, а от там за теглича му.
Милото драпа из бабуните и буците пръст, но си направи 5-те двупосочни курса. Когато свършихме, свърши и малката светлинка от деня. Прибрахме се, като бити кучета. Нямах сили за нищо, но пък усетих, какво е да ти се изпразнят батериите. Изкъпахме се и легнах. Многолюдието в къщата не го усетихме. С брат ми виждахме децата около нас, майките им и родителите си, но нямахме нито силата, нито мерака да им споделим "преживяното".
Факта, че се бавехме и изпращахме деня и посрещахме нощта на лозето в продължение на два дена им говореше, че сме имали доста работа и борба и толкоЗ. Думите на майка ми прозвучаха най-отрезвително: " Вие се утрепвате за нищо" И всъщност вразумих, че сме по наклонена плоскост, чиито жертви нито си струват, нито си заслужават. Не ми трябва да съм математик за да си направя и другата сметка, ама пустото му хоро - хванали сме се и се чувстваме залепени за него...Ако тази година изкараме и по 20 литра ракия на семейство - всяка глътка ще я отпивам бавно, а на масата до мезето си ще си импрегнирам сух магарешки бодил - много е красив в керамична ваза...Това беше само част от битката ни с вятърните мелници. За времето , в което сме се блъскали за лудо винаги съм отчитал пошлостта в, която сме се хванали и никога съм/сме нямали сили да я пресечем.
Заключение: Пак сме РОБИ на...себе си. :)


Винаги когато чета написаното от Нейчо особено в такива количества, изпитвам огромно удоволствие..... само че този път докато четях написаното неусетно по страните ми се стекоха сълзи породени от Сизифовските мъки - Нейчово-Божидаровски.... :arrow: :shock: Наум ми идват думите изречени от стария Моканин " Боже колко мъка има по този свят Боже ".... :) А ракията получена от това лозе би трябвало да се съхранява в нещо като Граал :)
ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС - ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО МИ!
Писането на български с латиница е като писането на стена с лайно - чете се, ама не е приятно.

Потребителски аватар
Bourgas
Мнения: 6079
Регистриран на: 20 яну 2011 17:57
Местоположение: Bourgas
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот Bourgas » 11 сеп 2012 14:00

Искам всеки един, който се чувства син, да ми пише лично съобщение. Имам нещо да ви кажа и не искам да се чете тука. Мерси.
[center]ЗА ЧЕРНОМОРСКИТЕ АКУЛИ ГОЛЕМИ РИБИ НЯМА![/center]
[center]Изображение[/center]
[center]Изображение[/center]

anker1878
Мнения: 1178
Регистриран на: 18 юли 2012 08:56
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот anker1878 » 11 сеп 2012 16:05

Нейчо ,брадъре ,
никъде не се споменава за софра , оркестър и здрава селска веселба :o :o :o
Ще се поболеете бре ;)
За гроздобера извикайте Борко тигъра да ви посвири поне малко.

Потребителски аватар
ntodorov
Мнения: 6677
Регистриран на: 31 юли 2008 14:28
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот ntodorov » 11 сеп 2012 17:36

anker1878 написа:Нейчо ,брадъре ,
никъде не се споменава за софра , оркестър и здрава селска веселба :o :o :o
Ще се поболеете бре ;)
За гроздобера извикайте Борко тигъра да ви посвири поне малко.

За туЙ ма яд най-много. Губим си времето за софрата. Ако трябва да съм честен направихме такава първата вечер. И толкоЗ. Иначе Борко - тигъра се чуваше. Беше в странство през лятото. Донесе си кола от Холандия за да има, какво да продава през зимата иначе посяга на дограмата си...:mrgreen:
За непросветените. Ей го Борко Гат е тъжен ....
http://vbox7.com/play:a131b5f6
И ей го в цялата му прелест... :mrgreen: .
http://vbox7.com/play:df21a6f8&al=2&vid=3822935
ПС: С Борко сме комшии - на един дувар. Гат свири и ниЙ играем. След един запой започна да ми вика "брат ми" и от тогава много си мязаме. Има въздух хем да свири на кларинет хем да духа в клапите на джакузито. :mrgreen:
Никога не ще разберем какво губим като печелим, и какво печелим като губим.

Потребителски аватар
subzero
Мнения: 6154
Регистриран на: 26 фев 2011 21:50
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот subzero » 11 сеп 2012 22:01

Тъйййй,след невероятната скука няколко дена,Нейчо напомни за себе си по своя уникален начин. Тошко гледам и той се появил. Светльо. А Владо,де е??? Ко стана с тоз човек ?? Утре ши зема да му звънна. :roll:
Между другото колежката на работа излезе в майчинство. И ся от утре почват да идват нови мацки за по няколко часа. Завиждайте ми!!! :mrgreen:
[center]Изображение[/center]
[center]ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС-вчера,днес,утре и завинаги !![/center]

Потребителски аватар
калпазанчо
Мнения: 3482
Регистриран на: 22 ное 2010 15:20
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот калпазанчо » 12 сеп 2012 09:08

k.dimitrov написа:Който не е живял при комунизма ще му е интересно, а за нас забавно.


На море преди половин век

„По пътищата и летовищата на Черноморието”, публикувана на 19 август 1959 г. на в. „Отечествен фронт” ни връща преди повече от половин век назад във времето, давайки ни представа за това, как се е развивал тогава туризмът в най-големия ни комплекс Слънчев бряг:
„Влаковете, самолетите и параходите, които превозват летовници за нашите черноморски курорти, тези дни са препълнени. Черноморското лято е в разгара си – сега слънцето е най-силно, морето – най-топло, пясъците – най-горещи. Всичките 2400 (!) легла във великолепните хотели на „Слънчев бряг” са заети от чужденци и българи. В двата профсъюзни почивни дома от месец май досега са летували над три хиляди работници и служители, а в почивния дом за трудещите се селяни са се отморили за същия период 1400 кооператори и кооператорки.

Големи групи от екскурзианти – работници и кооператори, непрекъснато минават по Черноморското крайбрежие. По пътищата към курортите ежедневно се придвижват по 700-800 превозни средства с летовници. Само в един неделен ден са преброени 140 камиона от Ямболски окръг с по 25 кооператори, дошли до Несебър. Общо движението по пътищата в окръга е около десет пъти по-голямо това лято в сравнение с миналото.
Голямото оживление в черноморските курорти е ярък показател за нарасналото благосъстояние на трудещите се в нашата страна”.

:lol: :lol: :lol: Много ме кефи стила на изразяване на тогавашните журналисти (пропагандатори за светлото комунистическо минало :mrgreen: )
[center]Member of Old School Boys [/center]

Потребителски аватар
калпазанчо
Мнения: 3482
Регистриран на: 22 ное 2010 15:20
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот калпазанчо » 12 сеп 2012 09:18

subzero написа:Тъйййй,след невероятната скука няколко дена,Нейчо напомни за себе си по своя уникален начин. Тошко гледам и той се появил. Светльо. А Владо,де е??? Ко стана с тоз човек ?? Утре ши зема да му звънна. :roll:
Между другото колежката на работа излезе в майчинство. И ся от утре почват да идват нови мацки за по няколко часа. Завиждайте ми!!! :mrgreen:

Абе Данчо, аз да взема да намина да те видя ли, хем ще ти спестя малко разходи за сметката за телефона :roll:
п.п. Местих се в новия апартамент, след това го чистихме, а след това трябваше да пуснем около 30-40 перални.
п.п2. На всичкото отгоре имахме и лек проблем с ел инсталацията, няколко дена ни отне да открием проблема :mrgreen:
п.п.3 Нямаме още кабелна и инетернет :evil:
[center]Member of Old School Boys [/center]

Потребителски аватар
калпазанчо
Мнения: 3482
Регистриран на: 22 ное 2010 15:20
Контакти:

Re: Всекидневна на Черноморец

Мнениеот калпазанчо » 12 сеп 2012 09:19

Нейчо, хващай перото ;) Не се заигравай с водната стихия, другаде ти е хвърлен пъпа :mrgreen:
п.п. Въййййййй, още не сме хвърлили пъпа на малката никъде, седи в един шкаф :lol: да не вземе да си остане стара мома :lol:
[center]Member of Old School Boys [/center]


Върни се в “Черноморец”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта