Мнениеот acmilan » 08 авг 2012 01:07
Първо, фен съм и на български, и на чужд отбор. Смятам, че всеки има право да харесва каквото си поиска, да бъде фен на каквото му душа сака, както биха казали шопите. Не мога да съдя някого за неговите футболни пристрастия, това е несериозно. От малък съм фен на Милан, не търся обяснение защо, не е и нужно. Бях на 7 години, даваха Калчото по Всяка неделя и заобичах червено - черния отбор от Милано, макар и тогава той да бе на невзрачните места извън европейските турнири. Не знаех и историята му в онзи момент.Всеки знае колко велика беше тя тогава и колко велика е днес. Щастлив съм, че последната, засега, глава от нея бе написана пред очите ми, макар и през телевизора. Вече 16 години този отбор е едно от важните неща в моя живот. Сигурно звучи пресилено, някой ще се изсмее, но не ме вълнува. Всеки живее собствения си живот, не този на другите и сам си избира пристрастията и приоритетите. А и нали съществува теза, че отборът избира теб, а не ти него. На Берое съм фен от по - късно. Ходя на мачове на отбора от 1999 г. Вероятно не беше любов от пръв поглед, но постепенно символът на града ни ми влезе под кожата. Влезе така, че се нареди до чуждия отбор, до Милан във футболното ми сърце. Живея и с този отбор всекидневно. Разликата е, че ходя и викам на неговите мачове. На тези в Милано все още не съм, имаше възможност това да се случи след броени седмици, но тя пропадна или по - скоро се отложи във времето. Истина е, че нищо не може да се сравни с емоцията от мача на живо. С нетърпение чакам да дойде събота вечер и отново да прекарам два часа на любимия стадион, на Храма. Нямам търпение и да минат следващите 26 часа, докато започне поредната контрола на любимия Милан, този път с Реал Мадрид. Вярно, пред компютъра в малките часове на нощта, но емоциите ще са както винаги силни. Това е, някои неща не изискват да им бъде търсено обяснение. Още по - малко пък има място за обвинения и квалификации като родоотстъпник и т.н. Напротив, лично за мен винаги България е стояла на първо място. Неслучайно и засега се справям с амбициозната задача да не изпускам участие на наш спортист на Олимпиадата, било то по телевизията, на линк в нета или в сайта на игрите. На мачовете на Детелин и Тервел особено в неделя вечер се вълнувах сигурно повече, отколкото на футболен мач. Спортът е уникално явление. Без феновете, той нямаше да бъде нищо. Затова нека всеки му се наслаждава както намери за добре.
Последна промяна от
acmilan на 08 авг 2012 14:30, променено общо 1 път.
Дида, Кафу, Неста, Малдини, Янкуловски/Каладзе/, Гатузо, Пирло, Сеедорф, Кака, Шевченко, Индзаги, ст. треньор Карло Анчелоти.