Срещата беше ползотворна, ободряваща, надъхваща, спонтанна и непринудена. За разлика от зимната такава, тази беше разкрепостена откъм настроение.
През зимата имахме кахъри около Анисе и неясноти откъм селекцията на отбора и съществуването му, като цяло.
Тук е момента да отдадем заслуженото и на нашите домакини - Пламен Киряков, секретарката му ( хубаво и възпитано момиче с професионален маниер и школовка ), Г.Чиликов и П. Колев. Ние гостите бяхме около 20 човека плюс Коце Марков, като представител на Община Бургас. Имахме предварителен план и идеи, които да споделим пред ръководството. Срещата ни беше "нарисувана" откъм организация и съвпадения. Стан (1878) изпълни перфектно ангажимента си. Изчака ни на пропуска, въведе ни в "обятията" на стадиона ( аз лично за сефте влизам), а съвпадението се случи в момент, когато влизахме във "вестюбола" на Лазур, а играчите на Черноморец се прибираха от последната си тренировка за деня. С оглед на добрите резултати и емоциите ни от тях нашата група ( представители на всички фракции), като по команда направи шпалир и пак, като по команда осъществихме среща на дланите си за да изкараме "ръкоплЕсканИе", което смути част от играчите ни. Получи се добре и явно доста учудващо за футбалери играещи отдавна в Черноморец обграждани до този момент от фенско безразличие. Веднага усетих, че правим нещо значимо за тези момчета и сърцето ми заби в такта на "Влашката ръченица". Обичам нещата да са прости и изказани без думи. Така направихме и ние. По подобен начин ни отвърнаха и футболистите...Мила жена на средна възраст със стилен костюм, пригладена бяла коса, светли очи и "бяла", като Алпийски сняг усмивка ни поздрави и подобно на госпожа от детската градини ни насочи към дверите на залата, където ни беше устроена срещата. Там вече ни чакаше Пламен Киряков - усмихнат и отворен към нас. Тук е момента да кажа, че подобни "дребни" детайли при срещи се учат, а президентствата, като върховни институции в Белите страни плащат мило и драго на хората отговарящи за протокола. И понеже съм завършил мениджмънт и ги "чувам" (

тези неща бях очарован от "тактическия" похват на Киряков и близкия му персонал...Колкото и излишно да ви се струват последните писания аз ще ви уверя, че точно тези действия на домакините предразположиха всички ни да се почувстваме в свои води и, като хора, които имат по-скоро приятели насреща си, отколкото безсмъртници. Момчетата, които са ходили на подобна среща с Персикети - минети - ще ме разберат най-добре. Та. Разговорът започна гладко, като по мед и масло. Владо ни беше говорителя - Киряков - слушателя. Ние предложихме нашите идеи, а отсрещната страна прояви не само разбиране, но и умисъл за повече от нещата, които предложихме. Неусетно минаха два часа, като през това време си споделяхме идеи. Умишлено писах - споделяхме, защото Киряков също нахвърли своите виждания и перспективи относно популяризирането на клуба сред младите...Спирам до тук, защото имахме "пикантни" разговори, чиято конфиденциална цялост ще запазим до някоя лайф среща.
ВАЖНО: Всички изразихме подкрепата към отбора и в частност към ръководството му. Заради финансовите неудобства в клуба са съкратени доста хора от там. Физическата възможност някой от клуба да поема и реализира одобрените от всички ни мероприятия на практика е нулева. Ние поехме безкористния ангажимент да съдействаме...И тук трябва да цитирам нещо по памет, защото няма как неприсъствалите на тази среща да усетят момента: "Г-н Киряков, ние не искаме от вас финансова помощ. Искаме да ни позволите да ви съдействаме."
При, което Киряков, Чиликов и Колев видимо развълнувани отговориха едно и също нещо изречено по различен начин:
- Много ви благодарим. Имаме нужда от подкрепа. Ще съдействаме по всякакъв начин. Футболистите и те усещат подкрепата ви. Най- вече след последните домакинства.
Киряков с ръка на сърцето продължи обръщайки се към Коце Марков:
- Коце. Кажи, какво ти казах след хореографията...Нещата се случват вече.
Спирам с подробностите от срещата, защото отворения форум е рисков откъм интерпретации и лоши замисли, но ще коментираме на живо.
След тази среща всички се разделихме, а Стан, който поде тази инициатива ( за което най-искрено му благодарим )продължи с организацията си относно веселата част на деловата среща. Закара ни в заведение, в което се запознахме с още наши съратници. Приказката от тук насетне вече зависи само от нас.