Мнениеот ЦСКА СОФИЯ 1948 » 08 фев 2012 17:48
Димитър Бербатов почука силно на вратата на националния отбор и ще бъде чудо, ако Любо Пенев не му я отвори широко и не му каже: „Добре дошъл у дома!“
Ще го посрещнем и ние с „Добре дошъл!“. Защото ценим неговия талант и неговия интелект, а в тази криза ще бъде престъпление до не се възползваме от тях, щом ТОЙ има желание.
Но сме длъжни да му припомним някои неща от съвсем близкото минало, когато именно ТОЙ, Бербатов, си тръгна от националния отбор. Длъжни сме да го направим заради хилядите българи и най-вече българчета, които го боготворяха и много от тях все още го боготворят. И които страдаха заради решението му да напусне.
Да си го кажем: „Право, куме, в очи!“ Тогава Бербатов напусна по няколко причини. Участията му в националния отбор му пречеха да се съсредоточи към кариерата си в Манчестър Юнайтед. Там, където взима големите пари. Съсредоточи се в нея, стана и голмайстор на Висшата лига, преди Съра да го съсредоточи на резервната скамейка. Сега му липсват мачовете, може и иска да играе поне в националния отбор.
Втората причина са критиките. Критикуваше го Лечков, критикуваха го феновете, критикуваха го българските журналисти. ОК, ние не разбираме от футбол, но защо и английските ни колеги не спряха да хвърлят стрелички към него? Белким те малко разбират от футбол, нали са от Родината на футбола. А пък и сега Лечков е тук. Тук са и всички останали „хейтъри“, ако използваме терминологията на Бербо.
Беше казал, че след няколко години ще дойде да ни оправи футбола. Е, ще дойде, но по-рано от предвиденото от него. И не по костюм, а по състезателен екип, все още.
Бял кахър е това, че се отметна от уж неотменимото си решение да не играе повече в национала. То беше неотменимо, когато мнозина го молеха да преосмисли, сега вече не е неотменимо. Но и преди него са го правили мнозина и след него ще има такива. Ще му го напомнят, обаче.
Въпреки всичко, Бербатов е добре дошъл в националния, добре дошъл е у дома.
Желаем ти успех, Митко, и прощавай, ако има нещо. Ще се опитаме и ние да простим.
...............................................................................................................................................................................
Вчера след като гледах интервюто на Бербатов бях 100% сигурен,че в днешните медии ще има подобни коментари...От къде съм знаел?Е много просто в България винаги има,"но"...винаги има "ако"...винаги има "ама"...Подобни статии тип "маркиране на територия" само показват колко болезнено прав е бил Бербатов спрямо тия "под него"."Ще се опитаме и ние да простим"...само един колос би написал това....не не не,велик мъдрец.Или човек който тотално се е припознал в думите на Бербатов преди години.Лошо няма...прошката е хубаво нещо...дано я получите и ви олекне.Лошото е,че за да ви олекне трябва някой да ви лиже задниците...да мишочи пред вас и да чупи пръсти,а когато излезе някой и ви каже истината в очите...боли нали?Репертоара вече е подготвен..."не играе в Юнайтед иска да играе за България"...от там "Любо не трябваше да го връща"..."Любо Пенев не става"...но какви ги говоря вие искате само и единствено да ви простят.Два реда "добре дошъл" 100 реда Но-та."Прекрасна статия"...чутовна.Писъка на едно врабче в опит да лети с орилите.
