Red Warrior написа:lothar_matthaus написа:Red Warrior написа:А ако дръпнеш напред с 40 години до 1939г. ще видиш, че България е била на 8-мо място в Европа по стандарт на живот. Пред нас са били само Великобритания, Италия, Германия, Холандия, Белгия, Франция и Швеция. Брутният ни вътрешен продукт е бил по-голям от този на Гърция и Югославия взети заедно. Ако прочетеш вестниците от онова време ще видиш, че за Гърция се пише като за "нашите бедни южни съседи". Бих ви дал за пример, че тогава една учителска заплата е била 5000 лева, а едно кебапче е струвало 1 лев (колкото е и днес някъде). Само с една учителска заплата е могло да се построи къща и да се гледа семейство с 4 деца, 2 от които учат висше образование в Швейцария. Казвам ви го защото знам за конкретния пример. И да добавя, че дори и само един член на семейството да работи - всички са били здравно осигурени. А за висши царски чиновници като дядо ми няма какво да говорим... Само ще кажа, че още тогава е имал кола с шофьор. По времето когато в центъра на София се е движело с каруци и волски впрягове.
Един килограм свинско 0,75 стотинки, а едно кебапче 1 лв. билоТова ще да е било супер огромно кебапче. Заплатата на даскала била 5 хиляди лева. Ще ме умориш. Даскала значи е вземал повече от министър Вазов, който е трябвало да тегли заем от 15 хиляди лева от банка и е взел 10 хиляди от брат си и след решение на НС започва да получава по 4800 лв. годишна пенсия. Тцтцтцтц
А бе за теб няма значение дали става дума за 1895г. (когато кило свинско в струвало 0,75 лв), или за 1939г. (когато кебапчето е струвало 1 лев)?! Или според теб за 44г. няма инфлация така ли. И ти говоря, че учителската заплата през 1939 е била 5000 лева. Заплатата по времето когато Вазов е бил министър не я знам, но знам, че умира през далечната 1921г. Така че пич, не си намерил черква да се кръстиш
На 25 януари 1939 г. в Народното събрание царският министър на земеделието Иван Багрянов заявява: „Имах случай да го кажа и друг път: ние сме земеделска страна БЕЗ ЗЕМЕДЕЛИЕ…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ и неговия нещастен добитък. (Общи ръкопляскания). Цифри за доказателство аз по-рано приведох в изобилие”.
Ето как описва в изказване пред Народното събрание на 12 март 1940 г., жизненото равнище в България един от тези депутати, Серафим Георгиев: „Това показва, че картината на българската мизерия е страшна….Аз мога да ви припомня картини от Берковско, които видях с очите си: едно дете ядеше симид вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.
През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.
……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
……..Артикул…………..Цена, лв.
……..Бял хляб……………..5,78
……..Прясно месо…………5,08
……..Телешко месо…….20,48
……..Сирене ………………25,73
……..Яйца …………………..1,55
……..Ориз………………….16,50
……..Захар…………………25,13
……..Олио………………….14,32
Образование:
С първоначално – 953 239.
С прогимназиално – 158 304.
Със средно – 33 607.
С висше – 4 362.
Неграмотни – 2 713 683; от тях в градовете 402 462; в селата 2 311 221.
Трудова заетост 67,2% от активното население.
Брой домакинства 1 284 993.
Най-много са домакинствата с по 4 и 5 членове. Най-много са с 2 деца до 14 г.
Историческите статистики на световната икономика показват, че България изостава през 1939 г. по основния икономически показател – брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението – 5-6 пъти от развитите европейски страни. Дори съседна Гърция изпреварва тогава значително България – 1,7 пъти. По време на войната, към 1945 г., БВП у нас намаля 1,6 пъти в сравнение с 1939 г.
илищните условия до 1939 г. са оскъдни и примитивни. Данни за 1939 г. няма, но състоянието не е качествено различно от това, получено при преброяването от 1934 г. Тогава населението живее в 785 000 жилищни сгради, от които в градовете - 211 000, при следна полезна площ на човек - 8 кв. м. В селата жилищните сгради са 574 000, съответно със средна полезна площ на човек 5 кв. м. Над 80% от жилищата нямат течаща вода и електричество, над 95% нямат вътрешна тоалетна и баня.
През 1939 г. страната ни е на едно от последните места по радиофикация и телефонизация. Личният телефон в българския дом е изключение.
Преобладаващата част от населението тогава живее в условия на ниска санитарно-хигиенна култура. Въшките, бълхите и дървениците са обикновено явление в селото и в града. Логично следствие от всичко това е, че по продължителност на живота ние, българите, сме на едно от последните места в Европа, а по ниво на детска смъртност - на първо място.
През 1939 г. в България има 753 лечебни и профилактични здравни заведения с 12 000 легла. Лекарите са 3127, зъболекарите - 1206, акушерките и медицинските сестри - 1380. Общо медицинският персонал с висше и средно медицинско образование е 8 100. Родилни домове практически няма - има само един в София. Бедността в България - както на държавата (която основно развива здравеопазването), така и на огромната част от населението и големият недостиг на медицински кадри водят до ниска санитарно-хигиенна култура, висока обща и детска смъртност. Широко разпространени са туберкулозата и маларията. Логично - средната продължителност на живота е 52 г. - една от най-ниските в Европа.
[/center]