Нека се оплача тук, че в "специалната" стая няма достатъчно място:
Пих една ракия и ми се отпусна душицата. Изпращам един странен и гаден ден. Ако имаше едно лесно  щях да придружа залеза за да съм сигурен, че "днес " си е заминало безвъзвратно и напълно. Та: Кошмарите ми започнаха от снощи. Гледах мача Уигън - Манчестер Сити. Заспал съм на дивана внезапно, непробудно и явно дооооста неудобно. Жена ми ме "открива" в ранните часове на заформящия се вече противен  17.01.2012 г. в недовършен и зле направен опит за поза от йога. Главата ми пък е била килната назад, като застрелян в челото персонаж от Холивудски екшън. Не е преувеличила, защото до обяд все още чувствах силни болки в тила, врата, лумбалната област, адукторите, двуглавия  и четириглав бедрени мускули и сухожилията. Баах маа му. Надали някой от обектите на моето внимание се е чувствал така след края на двубоя на "JB - стейдиъм" ...чийто резултат преди малко научих. 
 
 Утрото ме завари схванат и повехнал, а малкото време прекарано в любимата ми спалня не ми върна силите изсмукани от дивана. Както казват мъдрите хора: Деня си личи от сутринта. Палнах си автомобилЯ, разхвърлих си жените по направления и се наточих към офиса. Чакаха ме топло кафе и ведро настроени хора...до 8.30, когато в ден с много задачки тока каза цък и спря. PC ( наистина повече от персонален) спря ненадейно, а вентилаторите му замряха, като витлата на загубил височина вертолет. Майната му на това, но в последствие се оказа, че съм загубил данни, които подготвях целия понеделник. За да е гадостта пълна  UPS  тоже си е дал богу - дух. Разбрах, това, когато ми трябваше. 

 . В офиса стана тъмно, мрачно и студено. Обадиха се, че до 16.00 часа ток - йок. Освободих си персонала и, като Матросов на амбразурата останах сам със себе си, мислите и тъмата около мен.
Чух отваряне на врата и въпрос: Шефеее, къде си  ударил колата ? 

 1000 мълнии. Гласа беше на последната персона напускаща работното си място. Излязох навън и се смутих. Колата ми наистина беше ударена и то така, че хем да не ме боли много, хем да ме дразни достатъчно. Нещо средно между сърбел и болка. Но, както и да е - за ламарина ядове не давам, ама пък докато се прибирах към дома изпитвах неудобство, като да се возя на гърба на беззъб дракон. Гадостите ми не свършиха до тук. Трябваше да се ходи из едни обекти ( нивЯ )и избрахме точно днешния ден, където само моята и на още двама безумника глави обираха целия вятър на Каблешково подобно на Сливенски ветрогенератори. Сега си пия ракията и всичко пошло доби друг смисъл и изражение, а аз се отплеснах в това си писание. Наздраве. За по-малко каръшки дни.
ПС: Понеже съм започнал и утре ще  обезумявам. Вие ще ми бъдете и съпричастни дори. 

 ....Кампус ли чух ? 

 -4 градуса ли каза някой ? 

 Вятър с някакво усещане ли чух ? 

 ...Там сме обаче.