metodito написа:Побърка'а народа. Много са ми шизофренични темите за тоя мач. Трябва сините колеги най-после да се разберат. Това "онова" дерби ли е или не? Утре сините фенове ще са отново повече от облечените в червено запалянковци. И вероятно това ще е най-посетеното домакинство в първенството. И в същото време употребяваме изрази, като "тире", "умрелото", "онези", "-".
Е?
Лично аз съм на мнението на Жадното. "То това не е точно ЦСКА...". Не, че звучи по-малко шизофренично. Квантово ми е едно такова... :))) И е, и не е.
Добър и важен въпрос, на който ще отговоря от собствената си гледна точка.
Подобно на един съфорумец, който беше писал в този смисъл по-горе, за мен лично това не е
онова дерби, нито тези са
онзи дразнител. Съответно и още в 2016 г. за себе си взех решение да не ходя на тези мачове, уж за да не легитимирам това съперничество, и макар с времето да се оказа, че от тази форма на протест няма (почти) никакъв смисъл, продължавам да не ги посещавам - по традиция най-малкото. Изключение беше финалът за купата от преди две години - там, както се казва,
беше друго.
Обаче не крия, че и за мен срещата със “София” постепенно се превърна в една идея по-специален сблъсък за “Левски”. Ясно е, че предрешеният в червено клуб няма юридическа, а според мен и идеологическа връзка с някогашната абревиатура, обаче цялата схема със създаването му и участието му в “А” група е, по мое мнение, олицетворение на всичко, което не е наред във футбола ни, а като цяло и в нашата държава. И, съответно, именно за “Левски” противопоставянето му е дълг с фундаментално значение. Централизираното административно натрапване на четирибуквието, съчетано с координирана медийна легитимация, е явление, отвращението от което превърна нашия клуб в естествен противник на старата му инкарнация, и е разбираемо, че именно то го превръща в естествен противник и на сегашната. В тоя смисъл дербито си е дерби, макар и не баш “вечно” (за това определение могат да претендират само мачовете ни със “Славия”, съпътстващи организирания футбол у нас от самото му създаване), и не укорявам нашите съмишленици, които не оставят “Левски” без подкрепа в него.
Съвсем друг е въпросът доколко на терена нещата се случват на същите идеологически начала. Не мога да твърдя със сигурност нищо такова, понеже няма как да го докажа, но инстинктивно подозирам, че голяма част от тези мачове “не се играят”. Това, обаче, пак по подозрение, е универсален феномен, превърнал се в част от футбола на абсолютно всички нива. Какво да се прави…