Как в Ботев се подготвяхме на терен с наклон за ски писта

[PLOVDIV PEE 1912]

Как в Ботев се подготвяхме на терен с наклон за ски писта
Славчо Тошев
Нещо се случва в Ботев. Стискам палци да е нещо хубаво. Именно заради новините в клуба мисля да посветя днешния си текст на жълто-черното райе. Прекарах две години от кариерата си в Ботев и видях толкова глупости и парадокси в управлението на клуба, че не мога да намеря достатъчно силна дума за сравнение със случилото се през тези 24 месеца. В последните месеци на отбора с професионален статут никой от служителите не можа да отиде и да се подпише за заплата. Всички, които разчитаха само на парите от клуба тънеха в мизерия. Не може в 21 век в професионален отбор футболистите да не могат да си осигурят прехраната, да се събуждат с мисълта от кой да вземат пари назаем, за да стигнат до стадиона да тренират. Стигна се дотам, че момчетата, които не са от Пловдив събираха багажа си пред квартирите си, тъй като наемите им не бяха плащани с месеци от клуба. Господин Христолов искаше да има сто процента от акциите и да не вади пари от собствения си джоб за клуба. Няма как да стане постоянно да получаваш спонсорство от различни места срещу нищо. Докато аз бях в отбора се получиха колосални суми от г-н Гергов и КЦМ. В банковите сметки на Христолов бяха преведени над един милион лева. А от тези пари в клуба постъпиха не повече от 200 хиляди. Другите познайте къде изчезнаха? И с цялата си наглост президентът на Ботев в разговори с нас футболистите казваше “Ами няма парички. А и никой вече не помага”. Ами няма как да ви се помага, г-н Христолов, като парите, които ви се дават за клуба запълват личните ви финансови дупки и джобовете ви. Хората, които имат средства и са готови да помагат на идеята Ботев не са глупави и не можеш да се подиграваш с тях. Освен пари от спонсори в клуба постъпваха и големи суми от телевизионни права, рекламни договори, трансфери на футболисти и продадени билети. Но касата винаги си оставаше празна. Ще споделя малка част от абсурдите с подготовката на отбора. Първо Ботев Пловдив разполагаше само с едно игрище и като завалеше дъжд или сняг нямаше къде да се тренира. Водеха ни по села, където прескачахме огради, за да влезем на терени, на които все едно за падали бомби и на всичко отгоре трябваше да гоним конете и овцете, които пасяха там. Автобусът с който пътувахме при гостуванията беше може би на 122 години. Нямаше климатик и прозорците му не се отваряха. Като тръгнехме за мач и навън е малко по-топло стигахме до стадиона с 2-3 топлинни удара, след което трябваше да излизаме и играем. А като се тръгнеше на подготвителни лагери ми се плачеше. Спомням си лагера в Италия. Пътувахме до там два дни с автобуси и кораби и всевъзможни превозни средства. Само на скейтборд не се качихме. След като пристигнахме в някакво село, където дори и не знаеха, че идва футболен отбор, ни настаниха по трима или четирима човека в двойни стаи. Направо бяхме един върху друг и ходехме по леглата и саковете си заради липса на свободен милиметър пространство. Даваха ни храна толкова колкото да оцелее едно средно голямо куче. А контролите, които трябваше да играем бяха на по 200-300 километра планински пътища. Като тръгнехме имаше задължително по 2-3 спирания за повръщане. Сещам се и за един лагер в Хърватска. И до там пътувахме с автобус, за разлика от другите отбори, които ползват самолети за дългите си пътувания. Стигнахме схванати като дръвчета след 24 часа лашкане в автобуса. След това пътуване трябваше да ходим на рехабилитация. Бяхме уверени, че условията са невероятни и контролите ще бъдат на ниво. Като се настанихме разбрахме, че няма къде да тренираме. Имаше само едно игрище, което бе по-лошо и твърдо от асфалтовите площадки. Времето уж трябваше да е по-добро от това в България, а ни духна такъв вятър, че отменихме повечето занимания. Освен това отпаднаха половината контроли, които трябваше да играем. А останалите бяха фиаско. Единият отбор, с който трябваше да ритаме не знаеше, че има мач и в се събра в последния момент. А игрището, на което играхме пе по-подходящо са ски спускане- имаше огромен наклон и само гонехме топката по нанадолнището. Всеки ден се изумявах от всичко, което се случваше. И все пак това е романтичната част (въпреки, че тогава не ни бе много романтично) от това, което ставаше в отбора. Може да се говори с дни за подобни случки и абсурди. И след всички тези неща момчетата намираха сили да излязат на терена и играят за този велик отбор. Тъй като, повярвайте, да носиш това жълто-черно райе е и гордост, и отговорност и щастие. Да, не всеки път се получаваха добри резултати, но пък се направиха и много запомнящи се и зрелищни мачове. Докато зависеше от футболистите Ботев играеше в А група, достигна до четвъртфинал за Купата на България и предлагаше приятен за окото футбол. А когато вече нищо не зависеше от играчите, а само от ръководството Ботев Пловдив бе потопен. Отборът загуби професионалния си статут, загуби всичките си добри футболисти и бе почти заличен благодарение на дълговете и управлението на Димитър Христолов. Но както пише на знамената с логото на отбора “Той не умира”. Най-старият клуб в скоро време ще се възроди и ще играе важна роля в българския футбол, както е било винаги. Оптимист съм и вярвам в това. Желая успех на бъдещите ръководители и играчи, защото България, Пловдив и тази велика публика заслужават Ботев да е гранд, както винаги е бил, а не просто отбор.
...

[botev_1912]

Славчооо, що мълчахте толкова време мискини, грам не Ви съжалявам - с мълчанието си Вие сте помагали за разбиването на БПФК.

Още Ви помня как разправяхте че "г-н христолоф имал временни затруднения"

[емо73канар]

Приказва ги тия неща щото се надява да го извикат да играе ,ама да не си прави сметките без крачмаря,пияницата недна.Славчо ритаи си по селата за нашият отбор неставаш.
п.п.И нека на всички бъдещи футболисти на БОТЕВ е ясно ,че ние феновете няма да тарпим повече футболисти които се раздават в чалготеките а не на стадиона,защото част от парите които ще вземат ще идват от нашият джоб.Така че момчета когато подписвате договорите си с БПФК 1912 имаите едно на ум.

[drogooo]

Още помня как един "голям" талант-Славчо Тошев получаваше голове от халите но пък "високата" му класа не му позволяваше да играе във втория отбор на Ботев Пловдив в изчакване на края на сезона да заиграе в друг клуб на "по-високо" ниво.
Нивото го виждаме-безмислени статий по предъвкани теми.
Феновете наБотев одавна не се интересуваме от оправлението на ДХ от неуредиците и подгазуването на редица лица около него( в това число и футболисти който съзнаваха че няма къде другаде да играят).Когато се интересувахме вие футболистите мълчахте и ученически навели глава подмрънквахте: " ами все пак ние сме професионалисти трябва да излезнем и да играем"
Бoтев започна своето ново начало и в него място за футболни безличници няма,тази статия трябваше да я напишеш преди две години докато обличаше бели дрешки ,хилещ се, давайки интервюта на Азис.Написа я сега....????? За кой,за какво ????

Колкото беше Вратар толкова си и драскач.... и толкова имаш право да пишеш за Ботев.

[Canaries front]

Славчо,ти и всички останали,които търпяхте всичко това и неказахте нито дума,а разправяхте как положението е търпимо нямате никакво право да говорите за Ботев сега. Да Христолов е виновен,но вие също имате вина ,мълчанието ви,пасивноста ви при протестите ни спомогна Митьо да разруши Ботев. Защо не го казахте това тогава и не застанахте рамо до рамо с нас ? От какво ви беше шубе ,че няма да вземете пари ли (ми вие така или иначе не получавахте нищо) или от Христолов,който беше затънал толкова в дългове към вас ,че ако поискахте веднага можехте да осъдите. Седяхте за трохи и си натискахте парцалите,разправяхте как играете за Ботев и публиката ,а всъщност вие играехте за Селския,подпомагахте плана му,а на терена бяхте едни мишки,които срещу най-обикновенни отборчета идващи в Пловдив си сваляха гащите. Вие излизахте с една единствена мисъл да загубите с колкото се може по-малко. Как сега си позволявате да говорите за Ботев,след като вие също спомогнахте за разрухата му ?

[Тракиец 1912]

Абе и с наклон на ски писта да е бил, поне щяхте да сте по-издържливи, а вие можехте да си изплюете дробовете в един момент от мача

[batbore]

Славчо,
хубаво е че се гордееш с това че си носил великия жълто-черен екип, но мен като фен на Ботев ме е срам от този факт. Никога няма да забравя най-смешния гол който съм виждал на стадион Ботев - този на Том за 2:2....