
клубът е вечно ощетявания от властта Локомотив Плд (старото Локо), а кмет-президент на отбора е Пачо Гърневски (познат и като Альошата),:
Силата на човеколюбието
Последните куршуми са в цевта,
след миг ще се превърнат във
звезди.
А между окопите сега е пропастта,
в която немското дете лети.
Ръцете му посягат със тревога
от изстрелите да се защитят.
Молитвено протегнати към Бога,
проклело с устните си този свят.
Не чува Бог. Един войник от Изток
ще връхлети върху смъртта,
положил историческия изпит,
оценен със алена звезда,
огряла днес над старата Европа.
А воините със каменни лица
на стража са, за да няма пак окопи
и между окопите деца!
Спас Гърневски
Писаното е от човека, който вбеси двама поредни руски посланици и двама поредни български премиери, предизвика размяна навербални ноти и провокира антибългарско предаване по руската телевизия с опитите си да премахне или неутрализира паметника на Альоша в Пловдив. Той всъщност носи дълбоко в сърцето си 70-тонния гранитен воин и му е посвещавал съкровени лирични куплети. В тях през 1985 г. по случай 40-годишнината от Деня на победата Спас Гърневски проникновено обяснява мисията на съветския войник във Втората световна война да спасява немските деца от куршумите на сънародниците им, и по-нататъшната му роля във вид на монумент в Пловдив да плаши всеки, на когото му хрумне да рие нови окопи из ретроградна Европа. Тези дълбокомислени разсъждения Гърневски е обобщил в заглавието “Силата на човеколюбието”.
9 години по-късно същият паметник възпроизвежда в съзнанието на същия човек съвсем противоположни асоциации и тълкувания, според които човеколюбието се превръща в човеконенавистничество. Защо ли? Ами защото се е сменила политическата конюнктура, а с нея възгледите и статуквото на Гърневски.
Годината е 1996-а, а червеният поет е станал син кмет. От висотата на това поприще той споделя за времето, в което е посвещавал стихове на Альоша: “Спомням си как в комунистическо време литературните сбирки бяха островчетата, където човек единствено можеше да избяга от цялата дивотия наоколо и хората можеха да си кажат нещо истинско с езика на метафорите”.
Ето една тогавашна метафора на Гърневски от ведомствения вестник на държавна печатница “Димитър Благоев”:
Да, скъпи Дядо! (Димитър Благоев б.р.)
В България социализмът намери почва!
Каква благодатна почва се оказа тя и как
добре отгледахме маковете, които ти пося!
Те растат сега, покрили цяла България.
Растат в душите ни и обещават нова жетва
в делата на идните поколения”.
Ще е кощунство спрямо мерената реч да се цитира придружаващото това антрефиле стихотворение “Свободата”, отпечатано в рубриката “40 победни години” очевидно след 9 септември, тъй като публикацията е от 1984-та. Защото освен че са тъпи като мисъл, тези куплети са и бездарни. Любителите обаче могат да открият още такива титанични метафори от същия автор във в. “Печатарски работник”, посветени на Априлския пленум, на 1 май и на други важни дати от календара на соцагитатора. Творчеството на Гърневски след преломната 1989 г. тъне в неизвестност.
Рязката смяна на тоталитаризма с демокрацията взе акъла на доста народ, Гърневски обаче е измежду най-пострадалите. Безсмислено е да се разсъждава защо той внезапно започна да твърди, че е завършил Университета за национално и световно стопанство, след като има диплома от Икономическия институт “Карл Маркс”, и каква е тази негова следдипломна квалификация по мениджмънт, при положение че е роден през 1953 г., а до 1990-а социкономиката ни не познаваше такова понятие и принципно отричаше същността му. Или да се обяснява как след стачката срещу Лукановото правителство деловодителят в пловдивската полиграфия става търговски и изпълнителен директор на издателство “Хр. Г. Данов”, а впоследствие и кмет на втория по големина и пръв по самочувствие град в България. Времената бяха партизански, шеметните кариери също.
Стигаше да се мъкнеш от площад на площад и да крещиш: “Долу!” тия или ония, за да си извоюваш пост при съответната власт.
Шлифовалият способността си да обслужва словесно социдеологемите Гърневски със същата страст пренасочи усилията си към новите постановки. Дали от дългия си стаж в печатницата, или заради умствените си дадености, той целият е пропит с кодови клишета, от които още на първо четене се разбира чий изра зител е Пачо, както го наричат приближените му. На второ обаче става ясно, че с друго освен с клишетата Пачо не разполага. С подобен багаж можеш да станеш шеф на поредната партия с тире (ДП-1996), към която се числи Гърневски, можеш да оглавиш дори Координационния съвет на СДС в Пловдив, особено ако сините са под ръководството на мрачни люде, които се изразяват със заклинания, както беше до 1995 г. Но когато вече като кмет, вместо да търсиш начин да изхраниш града, се правиш на Кочо Честименски по изнервените опашки за хляб, лъсва цялата ти безпомощност. Той обаче я компенсира, като обяснява, че заради противния Виденов стои повече по трибуните, отколкото в кабинета си. А колчем се свърти в него, гледа да свърши малко лична работа, защото по собствените му признания никакво време не му остава за близки и познати. Пенсионираният му тъст става директор на борд на консервен комбинат, сестра му шеф на Института по тютюна, братовчед му управител на градския транспорт, негов съселянин и приятел оглавява ръководното тяло на курорта Пампорово, негов брат по муза влиза в съвета на директорите на Панаира.
Друго са декларации в бъдеще време “ще” европейска културна столица през 1999 г., “ще” приватизация, “ще” въведе ред в Столипиново, “ще” Центъра за ранна диагностика на рак, “ще” пилотни програми на Американската агенция за международно развитие, “ще” надлез “Родопи”. И като венец на всичко “ ще” нови жилища от ГУСВ и Булгарстрой, един вид, от умрял писмо, както вероятно и другите “ще”-та.
И когато една местна журналистка заяви в централната преса, че и на 7-те тепета им е писнало от подвизите на Гърневски и че градът е заприличал на руина, докато той си обзавежда възрожденски кабинет, кметът я парира, че е работила в тоталитарни издания и че е от руски произход. И й даде урок по морал: “Знаете ли, госпожо, духовното опустошение започва, когато човек изтръгне съвестта си”.
Ако самият Гърневски бъде съотнесен към това си твърдение, изводите ще са два че или Пачо е съвсем без съвест, или че страда от раздвоение на личността.
http://prikachi.com/files/506916m.png
верно Пачо си беше раздвоен - хем беше левскар (понеже тогава беше модерно да си от бандата на Боги Бонев, Бакарджиев, Софиянски, Георги Марков), хем беше локомотивец (няма как да е за комунистическия Ботев Плд, чийто фен беше премиера Виденов).