Йохан КРОЙФ за "Реал"М

[Los Che]

[center]Еволюцията на Реал е огромна
13-04-2010 Йохан КРОЙФ, EL PERIODICO[/center]

Барса игра перфектно като отбор, но под обичайното си ниво


Едно е да празнуваш победа, съвсем друго – титла. След успеха с 2:0 на “Бернабеу” феновете на Барса празнуваха и двете. Но не и отборът. А това е най-добрият знак. Прегръдките след последния сигнал бързо отминаха, защото футболистите и треньорите знаят, че остава не малко работа за вършене. Работа, изразяваща се в 10 мача. Това, което направиха досега, е да се позиционират. Сега трябва да нанесат удара. Първата стъпчица към целта е в сряда срещу Ла Коруня.
В цифрово отношение Барса може да си позволи да подари един мач от седемте, които остават до края на първенството. Колкото по-късно го направи, ако изобщо се случи, толкова повече проблеми ще има Реал Мадрид с овладяване на напрежението.

Най-ощетеният

Когато в един отбор се търсят виновници, тези, които излизат на терена, обикновено повеждат война един срещу друг точно кой да е посоченият с пръст. Всички стават егоисти и в такива случаи най-ощетен винаги е колективът. Страда представянето на отбора. Дали ще се случи сега не зависи само от Реал, а и от самия тим на Барса и капацитета на каталунците да продължат да печелят победа след победа.
Никак не съм съгласен, че Реал Мадрид е същият отбор от миналата година, след като похарчи цяло състояние. Вярно, отпадна както от Шампионската лига, така и от Кралската купа. Вярно е и че дори да спечели всичките си мачове до края в Примера дивисион, ще остане с празни ръце, ако Барса не сбърка. Но също толкова истина има и в друг факт – тимът е на много по-високо ниво от предишния сезон. Доказват го 77-те точки, спечелени в 31 кръга, и средната му резултатност.
За мен еволюцията на Реал бе огромна, но недостатъчна, за да бъде настигнат тимът на Барса, освен ако накрая не стане някаква изненада. А това е много добра новина за синьо-червените. Към днешна дата, седем месеца след началото на първенството, Гуардиола и компания са близо да се превърнат в едно от малкото изключения на максимата, която винаги съм защитавал – че втората година винаги е по-трудна от първата. А каква първа година бе това! Ако Реал сега успя да се противопостави в първенството, при това регистрирайки рекордни показатели, то това се дължи точно на монументалната инвестиция. Грешката не бе в това, че се похарчи много, а че го направиха, попадайки в капана на дисбаланса.

Шаби Алонсо е самотен

Ако трябва да оценим състава на бляскавия Реал, констатацията сега е очевидна: попълненията в защита бяха на място, а тези в нападение – дори прекалени; но в средата на терена липсва класа и дълбочина. Точно там, където би трябвало да е барометърът на отбора, където Барса е най-силен. При положение че взимаш Кристиано Роналдо, Бензема и Кака, а освен това разполагаш с Игуаин, значи излиза, че имаш четирима огромни футболисти само за две позиции. И всичко това на фона на още един, който не бива да забравяме: Раул.
Реал падна жертва на манията си да купува звездни нападатели. Накрая всеки от тях ще бъде съден според един критерий: броя голове, които е вкарал. Животът им е добър или лош в зависимост от една цифра. Функция от едно число. Голът е много, изключително много, но съвсем не всичко. Футболът е колективен спорт и равновесието се постига с доминация в средата на терена. А точно там Шаби Алонсо се оказа изключително самотен. Достатъчно е да го видим в бял екип или в червения на националния тим, за да установим двете му противоположни лица – разликата е в това кой го заобикаля, къде се позиционира и каква роля трябва да играе на едното и другото място.
Колкото до съботния мач, не се случи нищо необичайно за едно дерби Реал – Барса. Нямам предвид резултата, който при всички положения е справедлив, а нивото на футбола, който наблюдавахме. Ненормалното, изключителното, бе миналогодишното 2:6. Да, сега Барса можеше да вкара още два гола, Мадрид също имаше шансове да се разпише. Но накрая щеше да е все тая: 0:2, 1:3, 2:4.

Цената на точките

Нещото, което имаше най-голямо значение, бе спечелването на трите точки. Директните двубои между Барса и Реал винаги са били и ще бъдат емоционална експлозия, но този път предложиха по-малко футбол от обикновено.
Предимствата на Барса останаха непокътнати. Но футболното ниво не бе това, с което сме свикнали. Грешка? Не, по-скоро последствие от мястото, където се играеше, и съперника, срещу който се играеше. Ел Класико е много по-различен мач от всички останали. Реал залагаше последните си карти и на моменти дори достигаше ръба на позволеното. Нормално. Радвам се, че съдията не изгони никого. Можеше да го стори, но предпочете да запази спокойствие и да не изостря мача. На фона на цялото напрежение това се оказа важно.
Относно представянето на Барса ще е много несправедливо да аплодираме спасяванията на Валдес, головите асистенции на Шави или попаденията на Меси и Педро. Най-доброто от Барса: никой не бе по-слаб от никого. Всички си свършиха работата, включително черната, всеки според възможностите си и винаги в услуга на отбора. Тези, които започнаха като титуляри, и другите, влезли като смяна. Никой не излезе с мисълта да си прекара приятно. От това спокойствие и сигурност изскочи победата. Липса на красота? За мен Барса игра перфектно като отбор.

[RENAULT]

Велик.....

[tibidabo]

Здраво стъпил на земята...ФУТБОЛЕН ВЕЛИКАН.

[blue_ power1]

Ето,това е професионално изказване по въпроса,много логика има в думите на Кройф,разбира я тази игра човека...

[chrisbosh]

Ами как да сравниш Кройф с тъпака Стоичков. Интелигентен човек срещу див селянин. Нашенеца си е нашенец - знае си само своето. Все едно Реал са му изяли закуската.

[baltimore]

Ако коментара му беше 100 страници, щях да ги чета на един дъх. Освен, че е велик, явно има и дар слово.

[ivooou]

[center]Еволюцията на Реал е огромна
13-04-2010 Йохан КРОЙФ, EL PERIODICO[/center]

Барса игра перфектно като отбор, но под обичайното си ниво


Едно е да празнуваш победа, съвсем друго – титла. След успеха с 2:0 на “Бернабеу” феновете на Барса празнуваха и двете. Но не и отборът. А това е най-добрият знак. Прегръдките след последния сигнал бързо отминаха, защото футболистите и треньорите знаят, че остава не малко работа за вършене. Работа, изразяваща се в 10 мача. Това, което направиха досега, е да се позиционират. Сега трябва да нанесат удара. Първата стъпчица към целта е в сряда срещу Ла Коруня.
В цифрово отношение Барса може да си позволи да подари един мач от седемте, които остават до края на първенството. Колкото по-късно го направи, ако изобщо се случи, толкова повече проблеми ще има Реал Мадрид с овладяване на напрежението.

Най-ощетеният

Когато в един отбор се търсят виновници, тези, които излизат на терена, обикновено повеждат война един срещу друг точно кой да е посоченият с пръст. Всички стават егоисти и в такива случаи най-ощетен винаги е колективът. Страда представянето на отбора. Дали ще се случи сега не зависи само от Реал, а и от самия тим на Барса и капацитета на каталунците да продължат да печелят победа след победа.
Никак не съм съгласен, че Реал Мадрид е същият отбор от миналата година, след като похарчи цяло състояние. Вярно, отпадна както от Шампионската лига, така и от Кралската купа. Вярно е и че дори да спечели всичките си мачове до края в Примера дивисион, ще остане с празни ръце, ако Барса не сбърка. Но също толкова истина има и в друг факт – тимът е на много по-високо ниво от предишния сезон. Доказват го 77-те точки, спечелени в 31 кръга, и средната му резултатност.
За мен еволюцията на Реал бе огромна, но недостатъчна, за да бъде настигнат тимът на Барса, освен ако накрая не стане някаква изненада. А това е много добра новина за синьо-червените. Към днешна дата, седем месеца след началото на първенството, Гуардиола и компания са близо да се превърнат в едно от малкото изключения на максимата, която винаги съм защитавал – че втората година винаги е по-трудна от първата. А каква първа година бе това! Ако Реал сега успя да се противопостави в първенството, при това регистрирайки рекордни показатели, то това се дължи точно на монументалната инвестиция. Грешката не бе в това, че се похарчи много, а че го направиха, попадайки в капана на дисбаланса.

Шаби Алонсо е самотен

Ако трябва да оценим състава на бляскавия Реал, констатацията сега е очевидна: попълненията в защита бяха на място, а тези в нападение – дори прекалени; но в средата на терена липсва класа и дълбочина. Точно там, където би трябвало да е барометърът на отбора, където Барса е най-силен. При положение че взимаш Кристиано Роналдо, Бензема и Кака, а освен това разполагаш с Игуаин, значи излиза, че имаш четирима огромни футболисти само за две позиции. И всичко това на фона на още един, който не бива да забравяме: Раул.
Реал падна жертва на манията си да купува звездни нападатели. Накрая всеки от тях ще бъде съден според един критерий: броя голове, които е вкарал. Животът им е добър или лош в зависимост от една цифра. Функция от едно число. Голът е много, изключително много, но съвсем не всичко. Футболът е колективен спорт и равновесието се постига с доминация в средата на терена. А точно там Шаби Алонсо се оказа изключително самотен. Достатъчно е да го видим в бял екип или в червения на националния тим, за да установим двете му противоположни лица – разликата е в това кой го заобикаля, къде се позиционира и каква роля трябва да играе на едното и другото място.
Колкото до съботния мач, не се случи нищо необичайно за едно дерби Реал – Барса. Нямам предвид резултата, който при всички положения е справедлив, а нивото на футбола, който наблюдавахме. Ненормалното, изключителното, бе миналогодишното 2:6. Да, сега Барса можеше да вкара още два гола, Мадрид също имаше шансове да се разпише. Но накрая щеше да е все тая: 0:2, 1:3, 2:4.

Цената на точките

Нещото, което имаше най-голямо значение, бе спечелването на трите точки. Директните двубои между Барса и Реал винаги са били и ще бъдат емоционална експлозия, но този път предложиха по-малко футбол от обикновено.
Предимствата на Барса останаха непокътнати. Но футболното ниво не бе това, с което сме свикнали. Грешка? Не, по-скоро последствие от мястото, където се играеше, и съперника, срещу който се играеше. Ел Класико е много по-различен мач от всички останали. Реал залагаше последните си карти и на моменти дори достигаше ръба на позволеното. Нормално. Радвам се, че съдията не изгони никого. Можеше да го стори, но предпочете да запази спокойствие и да не изостря мача. На фона на цялото напрежение това се оказа важно.
Относно представянето на Барса ще е много несправедливо да аплодираме спасяванията на Валдес, головите асистенции на Шави или попаденията на Меси и Педро. Най-доброто от Барса: никой не бе по-слаб от никого. Всички си свършиха работата, включително черната, всеки според възможностите си и винаги в услуга на отбора. Тези, които започнаха като титуляри, и другите, влезли като смяна. Никой не излезе с мисълта да си прекара приятно. От това спокойствие и сигурност изскочи победата. Липса на красота? За мен Барса игра перфектно като отбор.

Това го четохме,ама не мога да разбера защо пускаш тази тема???Напиши поне някакъв коментар към това изказване на Кройф.Все пак и ние се интересуваме от играта футбол и четеме статиите.Но си даваме и мненията.Моля те направи го и ти.А за самото интервю,само мога да кажа че Кройф е велик и с това изказване го доказва за пореден път.Човек довел Барса до големите отбори,създал наистина един велик и незабравим колектив от звезди с които трудно друг би се справил(само хора със характер).И също така му прави чест че гледа от чисто футболна и професионална гледна точка,а не като фен,както някой други го направиха с изказванията си

[kokic1986]

Кройф е истински футболен човек и СПЕЦИАЛИСТ , много добре познава играта , знае за какво става въпрос , не прекалява със суперлативите уважава и изтъква силните страни на противника - ГОЛЯМ ЧОВЕК

[megan fox]

Шапки долу пред гения и най-вече ОБЕКТИВНОСТТА на Кройф!
Каквото и да кажем за него ще е малко, но сега той показа още по-високо ниво, за което повече от нас феновете в България не подозирахме!

Само се чудя дали ще доживея деня, в който български треньор ще направи такова обективно и премерено мнение, пренебрегвайки всичките си пристрастия?! - Дано да го доживея това!

Кройф е пример за професионализъм!

[kartago]

Шапки долу пред гения и най-вече ОБЕКТИВНОСТТА на Кройф!
Каквото и да кажем за него ще е малко, но сега той показа още по-високо ниво, за което повече от нас феновете в България не подозирахме!

Само се чудя дали ще доживея деня, в който български треньор ще направи такова обективно и премерено мнение, пренебрегвайки всичките си пристрастия?! - Дано да го доживея това!

Кройф е пример за професионализъм!

Мислех да напиша коментар, ама ти каза почти всичко, което мислех!...Липсва ни толерантността, разбирането, честността! Все някой ни е виновен, ама никога не ние самите!....