ULTRAS

[Blue_Lion]

хахахаха KONICHIWAAA ! Еми то хореографий по целия стадион са рядкост вече...

[SHYNE]

[SHYNE]

каде сме ние

[Blue_Lion]

каде сме ние

На село

[SHYNE]

еми за жалост е така ....

[SHYNE]

[SHYNE]

хмммммммм сан лоренцо

[Blue_Lion]

Може да не ми е кеф и да не ги харесвам,но турчулята заслужават своето място тук Все пак,са много преди нас Ето защо :

Турските ултраси - край Босфора диктува ножът

Турция е страна на честта. Това се отнася и за принципите, ръководещи футболните привърженици. Тук знамето е свещен символ. Вече стана дума за Греъм Сунес (треньор на „Галатасарай” през 1996 г.), който си навлича стотици смъртни заплахи, забивайки знаме на „сараите” в центъра на „Шукрю Сарачоглу” - дом на кръвния враг „Фенербахче”. В отговор всеизвестният луд привърженик на „фенерите” Рамбо нахлува с кухненски нож сред 25 000 фанатици от „Галатасарай”, за да забие жълто-синьо знаме в центъра на стадиона на врага и по този начин да измие унижението.
През 2000 г. двама фенове на английския „Лийдс” бяха убити в Истанбул, след като техни сънародници оскверниха турския национален флаг.
На почит сред турските привърженици са и лидерите на организациите. Те са истински богове в очите на младите ултраси. Тълпите правят кордон, когато лидерите влизат на трибуните. Много от агитките имат песни, посветени на ръководителите, които се запяват при появата им в сектора.
В Турция вместо с жезъл се управлява с нож. Така наречената култура на ножа (knife culture) е разпространена на територията на цялата страна. Рядко в Турция може да срещнете член на по-крайните крила на фракциите, който да не разполага с нож и да не е готов да го извади пред лицето на врага. Използването на хладни оръжия в битките, за разлика от Европа, се приема за напълно нормално сред ултрасите.
Докато в Европа все по-често сблъсъците се организират преди или след самия мач, в Турция пререканията между агитките ескалират на самите трибуни. На повечето стадиони в страната намирането на камъни и парчета бетон не коства никакви усилия. За да се предпазват от хвърчащи опасни предмети, ултрасите къртят седалки, които използват като каски в канонадата.
Конфликтът с турската полиция е смисъл на живот. В колизиите се използват камъни, парапети, дръжки от знамена, а от другата страна палки, водни струи и особено сълзотворен спрей.
„Толкова много са ни пръскали в лицето, че вече сме резистентни към полицейския спрей”, разказва с усмивка Селахатин, един от лидерите на страховитата ултрас групировка Kill for You, стояща зад „Фенербахче”.
Но ако си мислите, че Турция е страна на омразата и в нея приятелството между агитките е немислимо, грешите. Живият пример за това са фракциите, подкрепящи „Бурсаспор” и „Анкарагюджу”, които споделят едно от най-силните и предани другарства между хулигани по целия свят.
Тексас
Групировката Texas, подкрепяща „Бурсаспор”, e една от най-многочислените и най-верните организации в Турция. Средната посещаемост на 20-хилядния стадион „Ататюрк” в Бурса рядко пада под 16 000 дори и през сезоните, когато отборът играе в долната дивизия.
Поради многочислеността по време на гостувания ултрасите от Бурса често влизат в конфликт с ръководствата на противниковите отбори. Преди години дори президентът на клуба Левент Кезъл протестира с агитката срещу ръководството на „Коджаелиспор”, което не отпуска достатъчно билети за многобройните гостуващи фенове и половината от тях (около 5000 души) остават извън стадиона.
През 2004 г. на връщане от Анкара момчетата от Texas се сблъскват със сепаратисти от Кюрдската работническа партия, които са въоръжени. Въпреки това Texas слизат от автобусите и разпръсват терористите, повечето от които се оттеглят с прободни рани.
Същата година тексасците доказват, че освен кръвожадни могат да бъдат и благородни. Момчетата от фракцията на „Бурсаспор” оказват първа помощ на хора от катастрофирал автобус и ги транспортират до болница, преди Бърза помощ да предприеме каквито и да било действия.
А защо Texas? Организацията получава своето име през 70-те по време на гостуването на „Зонгулдак”, когато ултрасите от Бурса правят уникално дълъг конвой по пътя към стадиона. Поради това полицаите започват да се шегуват, че се чувстват като каубоите в Тексас, които охраняват големи стада диви животни.
Ходри Мейдан
Организацията на „Коджаели” също се нарежда сред най-популярните и фанатични в Турция. Всичко, което сте чували за ултрас културата в южната ни съседка, важи с пълна сила за Hodri Meydan. Ревностни съперници с Tatangalar.
Гечеконду
Това е организацията на привърженици на столичния „Анкарагюджю”, която е известна преди всичко с отличното приятелство с Texas. Няма друга подобна топла връзка в света между привърженици на два отбора. Не просто на ултрас групировки, а на всички привърженици от двата големи турски града. На футболната карта на Турция няма 81, а 80 града, единият от които БурсАнкара, шегуват се привържениците на двата отбора.
Казълчаклъ
Най-старата турска ултрас групировка, създадена в началото на 70-те, което е истинска рядкост в южната ни съседка. Организацията на привърженици на „Ескишехирспор” се слави като най-многочислената, особено по време на гостувания. Историята помни пътувания на 25 000 души от „стария град” Ескишехир до други дестинации из Турция.
Яли, Татангалар, Кършияка
Yali групира крайните ултраси на „Гьозтепе”. Поддържат добри отношения с Tatangalar, които стоят зад „Сакаряспор”. Непримирими врагове с ултрасите на „Кършияка”, които напоследък наблягат предимно на баскетбола.
Tatangalar са известни с мащабната кампания за феърплей, която организират след смъртта на техен ултрас, ударен с бутилка в главата на път за Истанбул. Организацията на привържениците на „Сакаряспор” събира фенове на над 20 турски клуба на поклонение пред гроба на убития Айкут.
Чалгънлар
Спорен е въпросът коя е най-многочислената и най-опасната групировка в Турция, но тази на гранда „Трабзонспор” със сигурност заема челни места и по двата признака.

[Blue_Lion]

[VASO_1991]

http://zazz.bg/play:ab25569e