ЦСКА като отбор-галеник на партийната върхушка на БКП !!!

[balef]

ЦСКА като отбор-галеник на партийната върхушка на БКП преди 10 ноември.

Самото създаване на червения отбор става с Постановление на МС, което само по себе си доказва, че това е една държавна креатура, предназначена да бъде витрината на славния социалистически спорт. В подкрепа на това може да бъде изтъкнато, че на този така наречен отбор на българската армия са вменени всички символи на ръководещата съгласно Член 1-ви на Конституцията на НРБ, партия-държава БКП. Такъв е червеният цвят на екипите на ЦСКА - същият като цвета на знамената на БКП, емблемата на отбора е петолъчка, взета на назаем от по-големия брат СССР и символизиращ единството на пролетариата от 5-те континента.

Следващият довод за партийно-държавния генезис на червения отбор е че основните стожери в осигуряването ма комфортното и водещо положения на отбора е поверено на едни от най-изявените партийни и държавни ръководители като Милко Балев и Добри Джуров / сред най-приближените до Тодор Живков /. Така веднага след създаването си и изпадането си още на следващата година, отборът е обединен с вече осигурилият си титлата Септември и това е едва първата от всички откраднати в последствие титли.

По броя на титлите нашето четирибуквено недоразумение се нарежда на 2-ро място след Глазгоу Рейнджърс, като безпрецедентено в цялата история на футбола до падането на берлинската стена е спечелването на 10 титли за 12 години / По-късно подобни рекорди бяха изравнени в периода на криминалния преход в бившите соцстрани - Сконто в Латвия и други подобни отбори /.

Освен това с разпореждане на висшите държавни органи в отбора биват моблизирани всички национални играчи с довода, че ще се подготвят за достойно представяне на социалистическата ни родина в международните прояви. ПОЛИТИКА, КОЯТО Е ПЪЛЕН ПРОВАЛ! Бих искал да отбележа, че такива неща не са правени дори в СССР, което само по себе си е явно доказателство в подкрепа на тази теза

[balef]

Самото име на отбора е заимствано от името на отбор от по-големия брат СССР. Във всички социалистически страни се изграждат военни отбори, които със всякакви позволени и непозволени средства трябва да покажат превъзходството на новия строй както във военно така и във спортно отношение. Познати са имената на отбори като ЦСКА - Москва, Хонвед-Будапеща, Дукла-Прага, Стяуа-Букурещ, Легия-Варшава и
т.н. Има и много местни армейски отбори, които имат единствената задача да осигуряват хегемонията на централните военни отбори.

В НРБ това са отборите на АФД "Тракия" - Пловдив, АФД "Сливен", АСФД "Черно море" - Варна, В отделни периоди на издръжка на БНА са били и отборите на "Дунав" - Русе, "Ботев" - Враца, а "Славия" - София е на издръжка на ГУСВ. Така стройно изградената мрежа от сателитни и подчинени на армията отбори позволяват на ЦСКА да триумфира напълно незаслужено цели 27 пъти с титлата до падането на комунизма.

В едно първенство с 16 отбора където максималния сбор от точки събран от един отбор можеше да бъде 60 / защото за победа се даваха по 2, а за равен 1 т./, предварително осигурените от другите военни отбори от 12 до 20 т, предрешаваха и обезсмисляха шампионата в полза на ЦСКА. Освен това другите военни отборчета имаха за задача да отнемат точки от основните конкуренти на фатмашкия отбор, което водеше до напълно лишено от конкуренция и честност първенство.

Аз мога да кажа, съвсем смело, че почти всички титли на ЦСКА са незаслужени и нечестни. Това се потвърждава и от факта, че единствено нашия военен отбор не успя да спечели или да стигне до финал на някой от ЕКТ. Освен това всички тези провинциални военни отбори бяха използувани за да бъдат вземани другите добри футболисти на конкурентите, които не бяха нужни на четирибуквието. Тази порочна практика съсипа кариерите на редица добри и талантливи млади български футболисти и обезкръви останалите отбори.

Законът за наборната военна служба бе другото оръжие, с което на Народна Армия бяха мобилизирани да играят в ЦСКА всички млади и талантливи играчи, въпреки нежеланието на някои от тях да играят за ЦСКА /Всички знаят, че Цветан Йончев бе взет в ЦСКА въпреки желанието си да играе в Левски. Подобно е положението с Николай Тодоров - Кайзера, Христо Бонев и много други/. Играчите на основните конкуренти, които подлежаха на военна служба или бяха вземани в редовни поделения или бяха заточвани по разните Армейци от София, Пловдив, Варна, Сливен, Плевен или Враца. Голяма част от тях бяха похабени и се отказаха, а други трябваше много да работят след уволнението си за да влязат във форма / като Краси Балъков /.

[balef]

Имало е редица случаи когато даден отбор има мач с ЦСКА, най-добрите му играчи да бъдат вземани в запас. По този начин се обезсмисляше работата на ДЮШ в провинцията, защото най-талантливите и вече оформени играчи се вземаха от фатмаците. Струва си да се споменат имената на Христо Стоичков от Хеброс Харманли, Трифон Иванов от Етър - Велико Търново, Петър Жеков, Димитър Димитров, Стойчо Младенов и Р.Калайдджиев от Берое, Димитър Пенев, Ради Здравков, Кирил Метков, Добри Митов от Локо, Краси Безински и Коце Янчев от Пирин, Спас Джевизов, Георги Славков от Тракия, Божил Колев и Джони Велинов от Черно море, Цоньо Василев от Шумен, Ружди Керимов от Локо Пловдив, Цецо Йончев от Ботев Враца, Анатоли Нанков и Никола Христов от Дунав и още много други. Тоест огромната част от червените легенди не са станали играчи в ЦСКА, а са взети там наготово.

Допълнителна мотивация да играят за военните са и изгодите получавани в ЦСКА - офицерски звания, високи за тогавашните стандарти заплати, апартаменти от фонда на МНО, софийско жителство и реална възможност за пътувания в чужбина. Военната същност на ЦСКА показва и формирането на червената публика. На всички мачове на ЦСКА не само в София, но и в провинцията, цели поделения са водени под строй за подкрепа на четирибуквието. Характерът на професията на военния с принципите на единоначалието, ограничеността на мирогледа и постоянното местене от място на място по естествен път кара по-голямата част от старшините и офицерите в БНА да станат привърженици на армейския отбор

[balef]

По мое скромно мнение, червените са отборът на неудачниците в България - на нереализираните псевдожурналисти като Георги Атанасов, Павлин Неновски, Петко Суровянски и прочее запалянковци маскирани като спортни анализатори. На неуспелите и провалили се политици - Александър Томов, Станимир Илчев и още много депутати-анонимници, някои от които не са вземали дори по веднъж думата за всички години прекарани в парламента. На обикновените ударени от прехода българи, които поради ограничените си възможности не са успели да се реализират през прехода и постепенно са се превърнали в лумпени.

За всички тях вината за собственото нещастие е на на всички други, но не и на самите тях. За тях виновни са правителства, президенти, парламенти, профсъюзи, Путин, Буш, Осама Бин Ладен, Тодор Живков, Луканов, Максуел, Георги Първанов, Иван Костов, Петър Стоянов, на баба Злата шурея, ДС, ФСБ, ЦРУ и МОСАД. Не ви ли напомня на неща познато? Кой е виновен за немощта на ЦСКА? Евреите / Чорни /, мафията /пак той заедно със Сираков, Боби Перуката и синьото БФС/, СДС /Евгени Бакърджиев/, популистите /Бойко Борисов/, БСП /Татяна Дончева/, ДПС /Камен Костадинов и Нихат Кабил/, ДС /агент Николай/, ФИФА и УЕФА, че пречат на ЦСКА да играе евромачове напролет

[balef]

Така червеният фен сякаш е излязъл от рекламата на Sprite - мухльо радващ се на нещастието на другите, защото той е смешен, некадърен и озлобен, човек за който всеки разбира, че е смотаняк отдалече. Така надълго таената в едно непълноценно създание омраза избухва и се излива върху по-успелите върху по-добрите. Дрогирани и пияни, водени от олигофрени като Дучето и Луканката, червените лумпени се изложиха навсякъде където играеше отбора. Затова по принцип, червените фенове не обичат отбора си, а мразят Левски. Те не са цесекари, а са антилевскари. Ние не бива да им се сърдим, а трябва да се помъчим да ги разберем защото е адски гадно, жалко и гнусно да си един нещастен неуспял чорбар

[plovdivesamona6]

ВСЕКИ ДЕН ЕДНИ И СЪЩИ ТЕМИ.ВЕЧЕ СТАНА СКУЧНО. ДАЙТЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО НАПРИМЕР,ЧЕ УТРЕШНИТЕ МАЧОВЕ СА УГОВОРЕНИ ИЛИ НЕЩО ТАКОВА.НЕКА МАЛКО ДА ЖИВНАТ ФОРУМИТЕ НА ЛЕВСКИ И ЦСКА.

[kiddo]

ВСЕКИ ДЕН ЕДНИ И СЪЩИ ТЕМИ.ВЕЧЕ СТАНА СКУЧНО. ДАЙТЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО НАПРИМЕР,ЧЕ УТРЕШНИТЕ МАЧОВЕ СА УГОВОРЕНИ ИЛИ НЕЩО ТАКОВА.НЕКА МАЛКО ДА ЖИВНАТ ФОРУМИТЕ НА ЛЕВСКИ И ЦСКА.

Нека да се образоват младите турки!
Има индивиди които не знаят какво символизира петолъчката им ВЪЗМУТИМО Е!!!

[BUGY]

ABE MALOUMNI GOVEDA,AMI LEVSKI KAKVI BIAHA-OTBOR NA MVR,KOITO PO ONOVA VREME BIAHA MASHATA NA KOMUNIST ITE.A GEORGI MARKOV,CHLEN NA US NA LEVSKI E BIVSH DS[KOMUNIST - DONOSNIK.

[toshkov_b.a]

Какво общо има подуенският "Левски" с БКП, ДС, Израел и руската мафия


Майкъл Чорни пристига в България през 1994 г., когато на власт е правителството на Жан Виденов (БСП - отрочето на кръвожадната БКП). През следващите няколко години руснакът с израелски паспорт трайно установи бизнеса си у нас. През 1992 г. името му е забъркано в банков превод на 2, 2 милиона долара към българската фирма “Феста” ООД от виенска банка.

Американските власти разследват случай на измама от страна на фирма “Нютел Ко”, където се споменава и името на Чорни. Според собствените му признания връзките му с родния елит датират от 1988 г., когато той регистрира съвместна фирма “Колумб” с Лора Виденлиева - съпруга на покойния Владимир Грашнов. През 1994 г. в България е регистрирана съвместна фирма и между Антон Малевский и Димитър Димитров, по-известен като Митьо Шашмата.

Малевский е сочен за бос на т.нар. “Измайловска мафия” и е приятел на Чорни. Името на последния се споменава и във връзка с друга престъпна групировка – “Солнцевская”. Според МВР заради връзките му с прословутите “ворьi в законе” - Вячеслав Иванков - Япончик, Тайванчик, Михас, Аверин, Слива, Кислин, Чорни навсякъде в Европа е посрещан с подозрение. Митьо Шашмата е екстрадиран от Италия в началото на 2001 г. като основен обвиняем в аферата “Орион - ЦКБ”. Димитров прави връзката между Майкъл Чорни и Павел Тренев към фирмите на печално известната групировка “Орион”. Шестте милиона долара, които неговата “Блонд инвестмънт” превежда на ЦКБ, изчезнаха в посока “звездната” групировка и Орсовата банка БЗПБ. След това Чорни осъжда държавата, която се задължава да му изплати пет милиона долара. Съмненията, които досега не са разсеяни, са, че Чорни си е получил един път парите от дилъра Павел Тренев, а с присъдата срещу България получава и пет милиона отгоре.

Истинският възход на империята на Михаил Семьонович обаче започва с покупката на “Мобилтел”. Фирмата, създадена от Красимир Стойчев изпитва затруднения и през 1996 г. иска от тогавашния шеф на Комисията по пощи и съобщения Любомир Коларов разрешение за смяна на собственика. Коларов дава разрешение, но с изискването единственият GSM-оператор у нас да бъде продаден на първокласен инвеститор.

Тогава положението на компанията не е цветущо - абонати са само 10 00 души, а покритие има само в 4 града. Стойчев продава фирмата на офшорната компания “Глобус инвестмънт”, чиито собственик се оказва скандално известният бизнесмен Григорий Лучански, свързван със съветските тайни служби. Неспазването условието на Коларов става причина през 1997 г. тогавашния шеф на КПД Антони Славински да обяви продажбата за невалидна и през юни същата година акциите са джиросани на “Трон” и “Фърст файнейшъл”.

В края на 1997 г. “Мобилтел” отново сменя собственика си и фирмата става притежание на швейцарския инвестиционен фонд “Истърн маркет телеком фонд”. Този фонд се оказва регистриран на Бахамските острови, а вероятният негов собственик е Майкъл Чорни. “Истърн маркет” купува 50 % от “Мобилтел”, останалата част се разпределя между “Фърст файнейшъл “ /41%/, и фирмата на Владимир Грашнов “Бул Сим” /9%/. По-късно акциите на “Фърст файнейшъл” се изкупуват от “Бул Сим”. Според самият Чорни придобиването на основния пакет акции му е струвало 45 млн. долара. За една година той бил инвестирал още 100 млн.
През март 2000 г. собственик на 4, 92 % от акциите на GSM-оператора става кипърската офшорка MCG holding, управлявана от Джоузеф Карам, финансист на Чорни. В края на 1999 г. се пуска слух, че Гад Зееви може да закупи “Мобилтел”, а през април се говори за финализиране на сделката. В крайна сметка мобилния оператор е продаден на Лев Леваев, наричан “Диамантения крал” - израелски бизнесмен от руски произход, също роден в Ташкент като Чорни. Чрез фирмата си “Лев Леваев комюникейшън” той става собственик на 50 % от “Мобилтел”.

По 22, 5 % купуват фирмите “Йедиот Ахротот” и “Би Ти Ти”, собственост на Елеизер Фишман и Арон Мозес. В края на 2001 г. компанията вече има 1, 3 млн. абоната и фигурира в списъка на най-бързо развиващите се фирми в Източна и Централна Европа.

“Майкъл Чорни има сериозно участие в “Росексим”, чрез офшорката “Пекано естаблишмънт”, представлявана от адвокат Тодор Батков. След екстрадацията на бизнесмена акциите на “Пекано” са изкупени от Емил Кюлев”, пише в. “Капитал”. Чрез кипърската офшорка “Ем Си Джи холдинг лимитед” руският евреин е съдружник в “Стандарт нюз” АД, “7 дни спорт” ООД и “Планета Спорт” АД. Първата инвестиция на вестникарския пазар за Чорни е в спортния всекидневник “Планета Спорт”, фалирал през 2001 г.

В едноименното акционерно дружество “Ем Си Джи”е собственик на 51 %, а останалите са притежание на “Пресгрупа Монитор”, управлявана от Петьо Блъсков. “Ем Си Джи холдинг” е регистрирана в Кипър през 1998 г. с директор Джоузеф Карам. Представител на “Ем Си Джи” в България е Тодор Батков.
Следващата голяма и “страстна” стъпка на Чорни е закупуването на ПФК Левски. През лятото на 1998 г. е сключен спонсорски договор между клуба и “Мобилтел”.

Според първоначалните условия по този договор спонсорът се задължава да вложи във ФК "Левски 1914" 1.5 милиона долара за пет години. Срещу това “Мобилтел” получава възможността да закупи по номинал и при желание от нейна страна 20% от акциите на клуба, да има свой представител в съвета на директорите. Три месеца по-късно, след като влага в "Левски" 450 хил. долара, фирмата на Чорни започва постепенно да афишира други намерения.

Като част от кампанията по приватизацията Грашнов обещава, че представляваната от него фирма е готова да вкара 5 млн марки за една година и да завърши реконструкцията на ст. "Георги Аспарухов". На 19.02. 1999г. в Левски се провежда Общо събрание, на което са осъществени някои стъпки, които представляват и част от стратегическия план на лицата, свързани с “Мобилтел”, към овладяване на "отбора на народа". Акционерите на клуба избират нови двама членове на Съвета на директорите, чийто състав е увеличен от 7 на 9 души.

Единият е Грашнов. Според запознати другият е трябвало да бъде адвокатът Иво Ивков, син на бившия футболист на Левски Кирил Ивков. След неговия отвод Томас Лафчис предлага за този пост Наско Сираков и събранието единодушно го избира. Събранието увеличава уставния капитал. През август 1999 г. Лафчис е свален като изпълнителен директор и на неговото място е назначен Наско Сираков. Бизнесменът има основание да се разпорежда - казва, че е хвърлил около 2 милиона долара в рамките на една година.
Единствен Сираков, заедно с финансовия директор на клуба Баждеков получава правото да подписват документи, с което на практика поемат и клуба. Извършени са и промени в Борда на директорите. Пивлечени са депутатът Петър Георгиев, шефът на "Мобилтел трейдинг" Венцислав Иванов и Констатин Баждеков на местата на Андрей Желязков, Васил Иванов-Лучано и Генади Делиоланов. Последната битка между "Мобилтел" и Лафчис е за процентите.

Първоначално Лафчис отказва предложената му от Чорни оферта от пет милиона за неговия дял. Впоследствие обаче и вероятно при по-неизгодни условия за него към октомври 1999г. той е принуден да се оттегли от Левски като акционер. Неговият дял към този момент е бил 40%, записани на сина му Константин и 1.42% водени на негово име. До 1 януари 1999 г. акционерите на клуба следва да внесат десетократно по-голяма сума от първоначално платената за една акция. Ако някои акции останат неактуализирани, те следва да бъдат преложени до 31 януари за закупуване от останалите акционери. Това създава предпоставки за ново увеличение на дела на Мобилтел, респективно на Чорни.

Майкъл Чорни чрез офшорната компания “Седиан къмършъл къмпани" притежва 49% от капитала на отбора. 20% държи спонсорът на клуба "М - Тел", фирма, която, както е известно, продължава да бъде собственост на руския евреин. Покойният вече Владимир Грашнов като физическо лице е бил собственик на 8007 броя от неизкупените акции (16%).

Чорни, под името Михаил Шерной , заедно с Владимир Грашнов и Деляна Маринова като член на Съвета на директорите на фирмата “М и В-ИН” АД притежава акционерен дял в размер на 3%. Тази фирма се включва в разпределението на останалите свободни акции при увеличението на капитала. “М и В-ИН” купува 1500 броя. С тях компанията “М и В-ИН” се оформя като четвъртият най-голям собственик в “Левски”.
Евгений Бакърджиев е петият по големина собственик в “ПФК Левски -1914” АД. При увеличението на капитала той е записал 648 акции, или 1.3%. След него в класацията се нарежда адвокатът на Чорни Тодор Батков с 550 акции и Стефан Енчев Бакърджиев с 500 акции. Той е баща на Евгений Бакърджиев и е известен като почетен председател на парламентарния фенклуб на “Левски”. Както се вижда, еднолично или със свързани с него лица Чорни притежава към 90% от акциите на клуба.

Големият скандал и екстрадирането. Той избухва на 18 август 2000 г., когато от България са екстрадирани пет лица от руски произход, сред които са Майкъл Чорни и Дениз Ершов. Мотивировката за решението на МВР е “заради дейстия, застрашаващи националната сигурност”. Според пресцентъра на МВР собственикът на Левски напуска България в 1,10 ч. на 19 август през ГКПП Кулата с “Мерцедес -500” с регистрационен номер с С 4566 КА, управляван от гръцки гражданин.

В интервю за предаването “Гласове” на БНТ шефът на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов заявява: “ Човекът, въвел Чорни в българската икономика, се нарича Григорий Лучански. Той е съветски учен, после руски, на който е било поверено управлението на фирмата “Нордекс”. Това е разплащателната касичка на спецслужбите на бившия СССР.

Това е човекът, който осъществява връзката на Чорни и го насърчава да вложи парите си в “Мобилтел”. Според генерала Чорни участва в различни фирми чрез поставени лица, разследван е от Интерпол, бил партньор с една от най-могъщите групировки в престъпния свят в Русия - “Солнцевская”, имал обща фирма с известния Вячеслав Иванков - Япончик /лидер на руската мафия в САЩ/. Българските спецслужби го разработвали от години, но заради протекция от страна на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, банкера Емил Кюлев и други лица, срещу Чорни не е било заведено дело. Атанасов признава, че атаката срещу бизнесмена е инспирирана най-вече от посещението у нас на шефа на ЦРУ Джордж Тенет. Изгоненият намира убежище в Израел, а делата тук се движат от Тодор Батков от адвокатска къща “Батков, Стоев, Ботев и С-ие”. Всички обвинения са категорично отречени от защитата. Адвокат Батков заявява, че България гони най-големия си инвеститор, вложил в страната близо 200 млн. долар. Бедите продължават и в Обетована земя. В. “Аарец” пише през юни 2002 г., че Чорни е “разследван от прокуратурата в Тел Авив заедно със собственика на авиокомпания “Балкан” Гад Зееви заради случая “Безек” и обвинен в пране на пари, фалшифициране на документи, измама и престъпване на закона за телекомуникациите”. Това не попречи на бизнесмена да участва в приватизацията на “Булгартабак”. Зад “Метатабак” - единият от кандидат - купувачите, стоял именно Чорни.

В края на август братът на Майкъл - Лев, шеф на движението “Мобилизация и развитие” бе класиран на 9-та позиция сред фигурите с най-голямо влияние в ОНД, в класация, направена от информационно-аналитичният сайт “Газета СНГ.Ру”.

“Отсъствието на Макъл Чорни може да се обясни с изтеглянето на бизнеса му от страните от ОНД и най-вече с продажбата на компанията “Сибирский алуминий”, която ръководеше заедно с брат си Лев”, твърди в. “Дневник” Междувременно макар и от разстояние, той управлява ПФК Левски със здрава ръка, сам движи трансферната политика. Отново според “Дневник” Лев е уредил привличането на последните двама треньори на сините Рюдигер Абрамчик и Славолюб Муслин. “Лев Чорни, известен в руските спортни среди под прозвището Льова Ташкентски /под този прякор той присъства и в книгата на Ендрю Дженингс “Господарите на петте кръга”/ работи посредством футболния мениджър от Югославия Сърджан Таталович. Агентът има лиценз от ФИФА, а за седалище на агенцията му “Спортс груп инкорпорейшън” е посочен адрес във Виена”, пище “Дневник” на 13 март 2002 г.

Самият Чорни от три години живее в Израел, но е убеден, че правдата ще възтържествува. “Всички тайни ще излязат наяве. Сигурен съм, че всички маски ще паднат и ние ще видим истинските лица на моите врагове и ще разберем кой е поръчал кампанията срещу мен”. Той развива усилено благотворителна дейност - участва в Комитет за защита правата на човека, създаде специален сайт в памет на децата - жертви на атентата в дискотека “Делфинариум” в Тел Авив, дава солидни суми на пострадалите от атентатите и техните семейства.

[al_ex1]

Да му лижеш гъза на Чорни, мекере мръсно! Всички мръсници дето ги изреждаш са отдавна за затвора!:lol: