Бате Сашо доста се почудил на вида, който имат гостите му, но запазил самообладание и взел да реди позната сказка за великите успехи на армейския клуб. Все пак през кокетното музейче са минавали какви ли не екземпляри, пък и Александър Томов на няколко пъти го използва с пропагандна цел. Дори великия благодетел Прамод Митал е минал от тук.
По едно време Бате Сашо обаче схванал, че нещата този път не са много сериозни. Още повече, че през цялото време един от "инвеститорите" мрънкал под носа си "машала, машала", а другите зяпали тъпо и видимо се чувствали като слон в стъкларски магазин.
Най-смешното е, че на стадиона бе изпълнителният директор Александър Тодоров, който очевидно нямаше представа, как да реагира в ситуацията.
Проучването показа, че маскираните гости са просто турски работници, които си изкарват хляба на Женски пазар.
