Без цензура!

[1914.1902]

[peliforewer]

Христо Стоичков е номер 54 сред най-великите футболисти в историята

https://dsport.bg/hristo-stoichkov-e-no ... 15332.html

Специално цъкнах да прочета - някакъв самозван американец надраскал някакви глупости и ги продава за 36 долара. Яко и особено автентично

Този самозван американец, според теб, е работил 19 години в Таймс, от тях 10 години отговаря за футбола.Само да ти спомена, че е англичанин.Това не е негова оценка, а анализ на 10 известни анализатори и журналисти занимаващи се с футбол на Острова..На тях са им дадени имената на всички по-известни футболисти в историята на футбола и те трябвало да изберат 100 от тях.За да се разбере, че това наистина е много сериозен анализ ще спомена, че въпреки, че са англичани, в класацията има само един английски футболист.Драги ми Манолов, не е добре когато се манипулират хората и се хвърлят кьорфишеци в пространството.За тези които искат да разберат всичко за тази книга и как е направено това изследване https://www.nytimes.com/athletic/678343 ... -released/ ... другите да слушат манолов :) .

[MASTER_COOL]

Пели,
Защо му се връзваш още на този ?
Остави го да "геройства" тук :lol:
Като видя, че е писал някъде си го премествам от единият в другият !

[peliforewer]

Позволих си да Ви запозная с този текст, защото той показва какво стои зад тази книга и класация.Малко е дълго като текст, но си струва...

Футболът се играе професионално от век и половина. Играе се и се следи във всеки ъгъл на света. Сравняването на играчи на различни позиции, през различни епохи, е изпълнено с трудности. Как изобщо да започнете да класирате играчи, чиито кариери и умения са толкова разнообразни, колкото тези на Джачинто Факети, Гордън Банкс, Герд Мюлер, Зинедин Зидан и Неймар?Данните не бяха наш приятел тук. Сравняването на епохи е много по-трудно от промените в тактическите тенденции, форматите на състезанията и дори световната карта. Увеличаването на броя мачове, много от които срещу малки държави, доведе до счупване на много дългогодишни международни рекорди и рекорди за голове през последните години. Пушкаш, Еузебио, Мюлер и останалите така и не получиха възможност да вкарат голове срещу Литва, Андора, Сан Марино и други подобни.
Може би има алгоритъм, който би могъл да вземе предвид участия, голове и спечелени трофеи, но всяка подобна оценка би била толкова несъвършена, колкото и скучна. На хартия голмайсторският рекорд на Диего Марадона не изглежда впечатляващ, но всеки, който го е гледал в разцвета на силите му – всъщност всеки, който е отделил пет минути, за да гледа някои от тези голове в YouTube – знае, че той е достигал висоти, рядко, ако изобщо някога, достигани преди или след това.
Решихме да гласуваме сред 10 от най-опитните ни футболни писатели и редактори. Започнахме, като предложихме всеки велик играч, за когото можехме да се сетим, дори това да означаваше да преровим учебниците по история и предишни списъци от този род. След това гласувахме, в което всеки от нас предложи своите топ 100, подредени по ред, с точки, присъждани за всяка позиция в класацията. Въведохме резултатите в електронна таблица, разгледахме ги... и ахнахме: „Как е под него?“ Секунди по-късно, още едно ахване: „Как е, че не е в топ 100?“Обсъдихме дали след размисъл не си струва да се определи класацията чрез комисия. Но не, придържахме се към първоначалния вот, оставяйки настрана различните си оплаквания, и се заехме да пишем историите на 100 мъже, оставили незаличим отпечатък върху играта.И да, всички те са мъже. Женският футбол е в разцвет, популярността му расте с всяка изминала година и се надяваме, че с времето ще напишем книга за Миа Хам, Марта, Айтана Бонмати и най-великите играчи в женския футбол. Но тази е за мъжкия футбол, допълнение към „Бейзбол 100“ , „Футбол 100“ и „Баскетбол 100“ .

По подобен начин селекцията се концентрираше до голяма степен върху това, което тези играчи представиха на терена. Някои от тях са предизвикали противоречия – богатството и славата са донесли своите капани – но това никога не е било замислено като оценка на техните характери.

По-скоро това е признание за качествата им като футболисти и за блясъка, който показаха на най-голямата сцена.Всичко това ни довежда до нашата топ 100 и до необходимостта да се извиним на някои прекрасни играчи, които не успяха да преминат. Дългият списък се простираше до стотици играчи, всеки един от които би бил достоен за включване в тази книга. Но можехме да превърнем това в „Футболните 200“ – и да пропуснем класацията, в интерес на дипломацията – и пак щеше да разстрои хората.

Трудността беше очертана от Джон Холингер в „Баскетболните 100“ , когато той посочва, че „ако обхващаме повече от 75 години играчи, горе-долу, и назоваваме само 100, това е основно един играч годишно“.

Помислете за по-дългата история на футбола, неговия глобален обхват и дълбочината и богатството на културата на играта в толкова много страни по света - и задачата става още по-трудна.

Изпитахме дискомфорт, когато осъзнахме, че само трима играчи от Африка, един от Северна Америка и нито един от Азия или Океания са попаднали в нашата топ 100. За кратко се запитахме дали има основание да оставим процеса на гласуване настрана в преследване на по-широко географско разпространение. Ландън Донован (САЩ), Абеди Пеле (Гана), Хари Кюел (Австралия) и Сон Хюн-мин (Южна Корея) са играчи със световна известност, но изборът на играчи по географски признак би бил против духа на начинанието, а имаше и по-спорни пропуски от техния.
Някои от първите истински звезди на играта, като аржентинския нападател Хосе Мануел Морено и плодовитият австрийско-чехословашки нападател Йозеф Бикан, отпаднаха. Радващо е, че Дикси Дийн, Джузепе Меаца и Матиас Синделар стигнаха до финала, тъй като техните истории, написани съответно от Майкъл Уокър, Джеймс Хорнкасъл и Марк Кричли, са сред най-завладяващите в книгата.Неизбежно е да има наклон към модерната епоха, но той изглежда не се простира до наши дни. Двама от нашите топ 5 все още играят към момента на писане (макар и в залеза на славните си кариери... да, познавате двамата), но само един друг настоящ играч попадна в нашата топ 30. Вероятно говори нещо за трудността при оценяването на съвременните играчи, че той, Килиан Мбапе, може би щеше да бъде класиран по-ниско, ако гласуването ни беше проведено няколко месеца по-късно след трудния старт на кариерата му в Реал Мадрид.

Единствените други настоящи играчи, попаднали в класацията „Соцър 100“, са доста над 30-годишни. С времето играчи като Върджил ван Дайк и Родригес може да спечелят същото уважение, каквото се отдава на Лука Модрич и Карим Бензема към края на кариерите им. Същото може да се случи и с Ерлинг Холанд, Винисиус Жуниор или Ламин Ямал след години, но никога не се знае.

Що се отнася до „златното поколение“ на английския футбол от 2000-те, само един от тях попада в The Soccer 100. Дейвид Бекъм е един от най-известните спортисти на планетата. Но сред 100-те най-добри футболисти на всички времена? Извинявай, Бекс.

В нашата селекция има 15 бразилци, повече от която и да е друга нация, но може би е можело да има поне още петима. Нямаше място за Серхио Рамос, защитната опора на отбора на Реал Мадрид, който доминираше в Шампионската лига през 2010-те. Не можахме да намерим място нито за прочутия испанец Луис Суарес, нито за неговия уругвайски съименник; имаше спор и за двамата.


Алфредо ди Стефано в персонала от 1956 г. / AFP чрез Getty Images
Има нещо особено трайно в онова поколение спортисти, които осветиха един свят, излизащ от мрака на глобалния конфликт: Уилт Чембърлейн в баскетбола, Уили Мейс в бейзбола, Роки Марчиано и Шугар Рей Робинсън в бокса. Същото важи и за футбола: Алфредо Ди Стефано, Пушкаш, Яшин, имена, които се появяваха в спортната преса, а след това, много от време на време, се появяваха в зърнести кадри по телевизионните екрани, когато международните състезания започнаха да придобиват популярност.Тяхното величие е неоспоримо. Международната федерация по футбол (ФИФА), глобалният ръководен орган на играта, е обявила годишни награди в чест на Яшин (най-добър вратар) и Пушкаш (най-добър гол). Дългогодишният футболен франчайз на EA Sports позволява на играчите да играят с „Ultimate Team“, включващ играчи като Яшин, Пушкаш, Еузебио и Пеле (макар и не Марадона, поради причини, свързани с лицензирането).

Подобни почит носят известна степен на разпознаваемост на името, която иначе би могла да бъде загубена, но с тях идва и опасността те да бъдат сведени до обикновена отправна точка. Главата на Тим Спайърс за Яшин вдъхва живот на историята на вратаря по начин, по който, честно казано, анимация за него в стил „Ultimate Team“ не може да го направи.

Вместо поредица от профили, искахме да разкажем историите на играчите по по-разнообразен начин. Джак Ланг писа за характерния ход на Гаринча; Фил Хей изследва гения на Йохан Кройф през погледа на шведския защитник Ян Олсон, човекът в грешния край на „Кройфовия завой“; Сара Шепард се фокусира върху „различността“ на Сократ, бразилския медик, който пуши верижно; Майкъл Кокс микроанализира брилянтността на Марадона през призмата на определящо кариерата му представяне срещу Англия на Световното първенство през 1986 г.; Даниел Тейлър отиде на португалския остров Мадейра, за да научи повече за любимия му син, Кристиано Роналдо; Ник Милър писа за гола на Сантос срещу Фламенго през 2011 г., който обяви Неймар за най-новия феномен на Бразилия.
Имахме късмета да интервюираме някои от нашите субекти. Разговарях с Кени Далглиш. Грег О'Кийф отиде в Дания, за да се срещне с Майкъл Лаудруп. Фелипе Карденас имаше аудиенция с Марио Кемпес, аржентинския герой-головар на Световното първенство през 1978 г. Адам Крафтън си спомни един бурен следобед в компанията на Златан Ибрахимович. Джордж Колкин писа от сърце за Алън Шиърър, някогашния му идол, а сега близък приятел.Не всичко е сладост и лекота. Писах за това как мюнхенската въздушна трагедия е надвиснала над сър Боби Чарлтън през цялата му блестяща кариера; Джейкъб Уайтхед изследва травмата, която е засенчила голмайсторските подвизи на Марко ван Бастен в собственото му съзнание, ако не в съзнанието на никой друг; Марк Кричли се е задълбочил в търсене на истината за Синделар, чиято смърт през 1939 г., като символ на австрийското съпротивително движение, е източник на интриги от десетилетия.
В това е смисълът. Тази книга е за историите. Класациите? Не чак толкова, надяваме се. Цитирайки Джо Познански в „Бейзбол 100 “, „Не ме интересуват класациите. Всеки един от тези играчи има завладяваща история – за постоянството, за увереността, за чистия талант, за невероятните моменти, за това докъде са готови хората, за да станат, цитирам, „велики“.“Познански спокойно би могъл да пише за футбол там. Със сигурност би могъл да пише за Меси, Роналдо (и двете версии), Марадона, Кройф, Пеле или толкова много други, представени в тази книга.

И да, това е целият смисъл на спорта. В днешно време може да изглежда като сериозен бизнес, компрометиран от политически и търговски интереси, но в основата си това е все същата стара игра, в която се влюбихме, осветена от герои от комикси, обикновени хора със силата да правят необикновени неща. Тази книга е за тях.

Откъс от „Футболните 100“ от Оливър Кей и Джеймс Хорнкасъл с екипа на футболния отдел „Атлетик“ , публикуван от Уилям Мороу ...

[peliforewer]

Пели,
Защо му се връзваш още на този ?
Остави го да "геройства" тук :lol:
Като видя, че е писал някъде си го премествам от единият в другият !

Защото след неговият изкривен коментар няколко участници във форума вече имат" собствено мнение" и добра опорка.Ще се радвам, ако това което съм показал накара поне един от негативните да си промени мнението към положително.

[tmanolov]

топче :mrgreen:

[tmanolov]

Христо Стоичков е номер 54 сред най-великите футболисти в историята

https://dsport.bg/hristo-stoichkov-e-no ... 15332.html

Специално цъкнах да прочета - някакъв самозван американец надраскал някакви глупости и ги продава за 36 долара. Яко и особено автентично

Този самозван американец, според теб, е работил 19 години в Таймс, от тях 10 години отговаря за футбола.Само да ти спомена, че е англичанин.Това не е негова оценка, а анализ на 10 известни анализатори и журналисти занимаващи се с футбол на Острова..На тях са им дадени имената на всички по-известни футболисти в историята на футбола и те трябвало да изберат 100 от тях.За да се разбере, че това наистина е много сериозен анализ ще спомена, че въпреки, че са англичани, в класацията има само един английски футболист.Драги ми Манолов, не е добре когато се манипулират хората и се хвърлят кьорфишеци в пространството.За тези които искат да разберат всичко за тази книга и как е направено това изследване https://www.nytimes.com/athletic/678343 ... -released/ ... другите да слушат манолов :) .

Ся, ще почна отзад напред - работи за американска компания, но е факт, не е американец, моя грешка - винаги си признавам грешките, щото не съм припок. Тази американска компания е нова и е създадена с цел печалба, т.е. идеята е да се измислят всякакви глупави класации, за да се привлича интерес. Компанията е купена от Ню Йорк Таймс, а те са леко спорна медия (най-малкото са проруски настроени, според умнокрасивите).

как е направена класацията - сънрали се 10 пича, хапнали, пийнали, пък всеки надраскал някакви хорица. Изрично си казаха, че за топ 10 не са имали големи драми, но за топ 100 е имало огромно разминаване и те просто са сумирали точките на всички и така са направили класирането. Нещо като мястото на Гунди в 10-ката на Златната топка, когато получава 9 точки, като 5 от тях са от българския участник в гласуването, а другите са от португалския - впечатлен от изявите му. Останалите журналисти не са ѝ чували за него, но това не му пречи да изпревари Пушкаш и Бекенбауер, да речем. Ако пък класацията беше след мача с Белгия, то най-вероятно щеше да има повече гласове и дори да е в топ 3 - знам ли

Не си направих труда да купя изданието, но се разбира, че в топ 100 липсва Луис Суарез - и испанския (не си чувал за него, нали, но човекът има 1 златна, 2 сребърни и 1 бронзова топка, 2 ШЛ, а и титла от европейско първенство), и уругвайският (с 2 златни обувки, ама не уредени в България, а с Ливърпул и Барселона, ШЛ, титла от копа америка и 1/2 финал от световно). Как да е, добре ли е :mrgreen: Та и тук подобна класация - сложил го някой сред първите, останалите може и да не са го сложили и айде, бил в топ 100 - ми добре.

Никога не бягай от истината, пели, дори и да си припознал лъжата, тя (истината) винаги излиза!

[Странджата]

[quote]Тази книга е за историите. Класациите? Не чак толкова, надяваме се. [quote][/quote
Явно авторът не е гледал филма ;)

[peliforewer]

Манолов, аз съм се постарал да представя фактите и всеки сам да решава.За мен това не е толкова класация, колкото задълбочен анализ, прерастнал в книга представяща стоте най-значими футболисти на този етап.След 5 години сигурно ще има промени.Това е моята Истина, може да има и други мнения, но е хубаво да са подплатени с факти.Твоята Истина я написа снощи, без да погледнеш за какво става дума, ей така по навик, чуеш ли Стоичков и Бербатов и се хващаш за кобура :) .

[peliforewer]

..

Не си направих труда да купя изданието, но се разбира, че в топ 100 липсва Луис Суарез - и испанския (не си чувал за него, нали, но човекът има 1 златна, 2 сребърни и 1 бронзова топка, 2 ШЛ, а и титла от европейско първенство)...манолов

Луис Суарес Мирамонтес ли имаш предвид :) , защо си мислиш, че само ти си чувал за бивши известни футболисти.Ами не може всички 2 хиляди футболисти които са разглеждани да са в топ 100.