Стойността на Роснефт и Лукойл се срина с 5,2 милиарда долара след санкциите на ТръмпАкциите на Роснефт и Лукойл доведоха до спада на сините чипове на Московската борса, след като двете най-големи петролни компании в Русия се оказаха под блокиращи санкции на САЩ.
През четвъртък и петък общата капитализация на Роснефт и Лукойл е намаляла с 424 милиарда рубли, или 5,2 милиарда долара, според борсови данни.
Ценните книжа на Роснефт към 20.11 московско време се търгуват на 389,85 рубли за акция - с 3% по-ниско, отколкото преди въвеждането на санкциите. И по време на търговията те паднаха до 383,15 рубли - минимум от май 2023 г. В резултат на това пазарната стойност на компанията падна със 127 милиарда рубли, или $1,56 милиарда
Акциите на Лукойл паднаха със 7,2% за два дни, което отряза 297 милиарда рубли, или 3,66 милиарда долара по официалния обменен курс на Централната банка, от капитализацията на компанията.
Основният собственик на Лукойл, най-богатият милиардер в Русия Вагит Алекперов, който притежава 28% дял, загуби 83 милиарда рубли, или малко повече от 1 милиард долара, за два дни.
Въз основа на резултатите от първата половина на годината Роснефт и Лукойл вече са се сблъскал с рязко влошаване на финансовите показатели: печалбата на първия падна три пъти, на втория - удвои. Включването в „черния списък“ на Министерството на финансите на САЩ обещава увеличаване на проблемите на най-големите петролни компании в страната: броят на контрагентите може да бъде намален поради опасения от вторични санкции и в резултат на това доставките за външните пазари могат да намалеят, пишат анализаторите на Alfa Bank.
Санкциите на САЩ, първите след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, обхващат не само самите Роснефт и Лукойл, но и 30 дъщерни дружества на първия и 6 на втория. Решението на Министерството на финансите на САЩ може също така да доведе до ограничаване на търговските операции на Лукойл чрез търговското му подразделение в Дубай (Litasco Middle East), докато Роснефт е изправен пред проблеми с доставките за Индия, пише Alfa Bank.
„Обемът на износа може да намалее, докато логистиката се възстановява, а отстъпките (за руски петрол – TMT) вероятно ще се разширят“, казва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в Astra Asset Management. Ситуацията може да бъде частично изгладена от покачването на цените на петрола или отслабването на рублата, добавя той.
Много ще зависи от това дали Съединените щати ще приложат вторични санкции срещу банките, обслужващи петролните потоци, пишат анализаторите на Alor Broker: „Обикновено петролът на световния пазар се продава не от самите производители, а от петролните търговци, тоест формално чуждестранните банки не могат да извършват плащания на руски компании.“
Путин беше информиран за срива на митата в бюджета
Тази година Федералната митническа служба планира да събере 5,965 трилиона рубли във федералния бюджет, докладвани на среща с президента Владимир Путин, ръководителят на Федералната митническа служба Валерий Пикалев.
"Днес сме превели общо 4,5 трилиона рубли в руския бюджет. Вносът е 3 трилиона 745 милиарда, износът - почти 400 милиарда, а други плащания - 343 милиарда рубли. Планираната цел на Федералната митническа служба на Русия за 2025 г. възлиза на 5 трилиона 965,9 милиарда рубли", съобщи Пикалев.
В сравнение с миналата година (7,35 трилиона рубли), както следва от оценките на ръководителя на Федералната митническа служба, митата ще бъдат намалени с 19%, или 1,4 трилиона рубли, и ще станат най-ниските за последните 5 години. Така през 2023 г. Федералната митническа служба е донесла в хазната 6,62 трилиона рубли, през 2022 г. - 6,2 трилиона, през 2021 г. - 7,156 трилиона, през 2020 г., на фона на пандемията и срива на цените на петрола, само 4,752 трилиона рубли.
Първоначално Министерството на финансите очаквано от Федералната митническа служба тази година 8 трилиона рубли за бюджета. Реалният резултат обаче ще бъде 2 трилиона рубли, или една четвърт по-малко от първоначалния план, следва от изявленията на Пикалев.
Провалът на митата обещава ново главоболие за руския бюджет, който тази година вече се сблъска с недостиг на ключови данъци - както за суровини, така и за несуровини.
Според поправките в закона за бюджета, които Думата прие през октомври, планът за приходите от петрол и газ е намален с 24% - от 10,9 на 8,3 трилиона рубли. План за събиране на ДДС намаля с 1,19 трилиона рубли, или 7,6%, за данък общ доход - със 167,1 милиарда рубли, или 4%, за данък върху доходите на физическите лица - с 83,5 милиарда рубли, или 9,7%, за събиране на скрап на автомобили - с 439,9 милиарда рубли, или 28,1%.
В резултат на това общите приходи тази година ще бъдат дори малко по-ниски от нивото от 2024 г. на фона на намаляващите приходи от нефт и газ, а бюджетният дефицит, според Министерството на финансите, ще бъде почти 1,7 пъти по-висок от миналата година и ще бъде максимумът за целия период на военните действия - 5,7 трилиона рубли.
В Русия се създават условия, при които икономиката може да няма достатъчно ресурси за задоволяване на геополитически апетити, отбелязва икономистът Евгений Надоршин: И това води до факта, че не внася очакваните данъци в бюджета, не нарочно, а защото не може повече.”
Плановете за повишаване на данъците през 2026 г. ще ударят инвестициите и предлагането и ще тласнат икономиката към рецесия, каза Нардоршин. Според неговата прогноза руският БВП ще падне с 2% през следващата година.
