efbet Лига: Локомотив (София) - Левски (София), Неделя от 20:30 ч.

[NOMER14]

Номер 14 винаги съм се чудел, кой номер набор си?
Без никакви задни мисли!

По-малък съм от Дамянов. Първият мач, който помня, е 5-2 с 4 гола на Котето. То нямаше и телевизори много. Помня къде бях, когато чух от хора за Гунди и Котето (по радиото - мълчание, а тв предаваше погребението на тримата космонавти).
Сигурно знаеш, кой играеше с 14.

[NOMER14]

Мъри беше бащица за много от футболистите, взети по негово желание.
Имаше бг ядро и отдадени бразилчета,имаше по-задружен колектив, настроение и хъс.
Веласкес компенсира с други неща, не съм в кухнята и не съм спец по тактика и стратегия.
За мен, въпреки 11 поредни, двамата са
50/50

Няма достатъчно място за сравнение засега.
Веласкес още не е изгонен, а Мъри ще се върне някой ден.

[vlong]

Дамянов 63 - ти, аз съм 67,ти си 65.
О. К?

[Сашо]

Ако имам критика към него е, че все още не е докарал семейството си в София (защо?). Другото - като му свърши престоя при нас. Дано не е скоро.

Голямата картинка винаги се изразява от малките детайли. Лесно се стига до отговора, стига да не ти се иска да чуеш това, което искаш да чуеш.
Няма да ме изненада мен ако половината му гардероб е още в куфари, ти за семейството му питаш. Обикалял съм тук-таме. Баш в Испания много се кефят като знаят, че не знаеш езикът им но им кажеш Ола, Бон диа, комо еста... Почват да ти жестикулират и да ти обръщат внимание, просто защото си заговорил на техния език. Той не желае да каже едни прости три думи - Добър ден; Благодаря. Хич не му е свян, че преводача веки път трябва да му превежда Буенас тардес-а. И знае повече от добре, че в тези малки детайли ще ни стопли и ще се сближи много.
Та... семейството не го чакай! Това му е настоящия момент, а куфарите са наполовина готови за следващия момент. Независимо дали ще изминат година, две, три.

[vlong]

Ако имам критика към него е, че все още не е докарал семейството си в София (защо?). Другото - като му свърши престоя при нас. Дано не е скоро.

Голямата картинка винаги се изразява от малките детайли. Лесно се стига до отговора, стига да не ти се иска да чуеш това, което искаш да чуеш.
Няма да ме изненада мен ако половината му гардероб е още в куфари, ти за семейството му питаш. Обикалял съм тук-таме. Баш в Испания много се кефят като знаят, че не знаеш езикът им но им кажеш Ола, Бон диа, комо еста... Почват да ти жестикулират и да ти обръщат внимание, просто защото си заговорил на техния език. Той не желае да каже едни прости три думи - Добър ден; Благодаря. Хич не му е свян, че преводача веки път трябва да му превежда Буенас тардес-а. И знае повече от добре, че в тези малки детайли ще ни стопли и ще се сближи много.
Та... семейството не го чакай! Това му е настоящия момент, а куфарите са наполовина готови за следващия момент. Независимо дали ще изминат година, две, три.

Значи, просто бизнес?

[Сашо]

Значи, просто бизнес?

За съжаление - Да. За мен поне е така, иначе ме кефи като човек.

[metodito]

Оше една мисъл за случайността. Нещо ако се случи един път е случайност. Два пъти е съвпадение. Три пъти вече е закономерност :)
Факт е, че в повечето случаи момчетата се борят до край и търсят победата. Някой път се получава, някой не. Но не може да им се отрече желанието и отдадеността, което в края на краищата е това, което е важно.

На мен много ми харесва, че има колектив и сплотеност. Просто се вижда как се борят и се радват заедно. Присъствието на колектив може да компенсира липсата на... това, което някои наричат "класа". Макар че е смешно да се говори за класа в ППЛ.

[metodito]

Ако имам критика към него е, че все още не е докарал семейството си в София (защо?). Другото - като му свърши престоя при нас. Дано не е скоро.

Голямата картинка винаги се изразява от малките детайли. Лесно се стига до отговора, стига да не ти се иска да чуеш това, което искаш да чуеш.
Няма да ме изненада мен ако половината му гардероб е още в куфари, ти за семейството му питаш. Обикалял съм тук-таме. Баш в Испания много се кефят като знаят, че не знаеш езикът им но им кажеш Ола, Бон диа, комо еста... Почват да ти жестикулират и да ти обръщат внимание, просто защото си заговорил на техния език. Той не желае да каже едни прости три думи - Добър ден; Благодаря. Хич не му е свян, че преводача веки път трябва да му превежда Буенас тардес-а. И знае повече от добре, че в тези малки детайли ще ни стопли и ще се сближи много.
Та... семейството не го чакай! Това му е настоящия момент, а куфарите са наполовина готови за следващия момент. Независимо дали ще изминат година, две, три.

Да, знам. Не са само испанците. И тука, ако вземе, че каже едно "Добър вечер" и хорицата ще изпаднат в екстаз. Дано клуба има PR и му го каже. Две думи са. Между другото вчера Дарко показа на Генчо кой е бил прави и кой не. Вярвам, че Тасевски ще е треньор на "Левски" един ден. Помня Генчев как се оправдаваше как то сме нямали крила, нямало как да играе с друга схема. Така някой като почне да ми обяснява как нямало начин, как еди какво си. Дойде Вельо, постави Марин отдясно и оп!, можело. Брех, колко сложно било...

[Странджата]

Дамянов 63 - ти, аз съм 67,ти си 65.

- клуб "Вечна младост". Аз требе да съм почетен член :) Дерзайте момци, бъдещето е наше! :)

[realno]

Ако имам критика към него е, че все още не е докарал семейството си в София (защо?). Другото - като му свърши престоя при нас. Дано не е скоро.

Голямата картинка винаги се изразява от малките детайли. Лесно се стига до отговора, стига да не ти се иска да чуеш това, което искаш да чуеш.
Няма да ме изненада мен ако половината му гардероб е още в куфари, ти за семейството му питаш. Обикалял съм тук-таме. Баш в Испания много се кефят като знаят, че не знаеш езикът им но им кажеш Ола, Бон диа, комо еста... Почват да ти жестикулират и да ти обръщат внимание, просто защото си заговорил на техния език. Той не желае да каже едни прости три думи - Добър ден; Благодаря. Хич не му е свян, че преводача веки път трябва да му превежда Буенас тардес-а. И знае повече от добре, че в тези малки детайли ще ни стопли и ще се сближи много.
Та... семейството не го чакай! Това му е настоящия момент, а куфарите са наполовина готови за следващия момент. Независимо дали ще изминат година, две, три.

На Рибаря семейството ми беше тук, домашните любимци и въдиците, но ходеше нещастен на работа, защото не искаше да има началници над себе си. За мен е важно не къде е багажа и семейството му, а блясъка в очите му от победите на отбора. Усеща се страстта в работата му и това ми е достатъчно да съм спокоен, че поне ще завърши сезона и няма да избяга. Ако ни направи шампиони (дай Боже), няма да пропусне да изведе отбора е ЕКТ и да продължи работата си и следващия сезон.
П.С. Очаквам скоро феновете да започнат да скандират името му по подобие на избягалия рибар.