JimBeam написа:Уж нямало Украйна никога и била "фалшива" държава, а някакви празненства си правят в Русия, че и марки за тези събития. Как така?
Наследник на Киевска Рус през XIII и XIV век в западната част на днешна Украйна са княжествата Галич и Волиния, които през продължителни периоди са обединени. След опустошаването на Киев от Андрей Боголюбски през 1169 г. Галич-Волиния става доминиращата сила в днешна Украйна. През XIII век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. През XIV век Полша и Литва водят продължителни войни срещу монголите и с времето голяма част от Украйна попада под тяхно управление.
След Люблинската уния от 1569 г. и образуването на Жечпосполита, Украйна става част от Короната на Полското кралство.
Междувременно казаците в южните части на днешна Украйна водят постоянни войни с трите си силни съседа – Жечпосполита, Московското княжество и Кримското ханство, васално на Османската империя. Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна и от началото на XVI век казаците от днешна Украйна са до голяма степен интегрирани в сложната система на Полско-литовската държава. Напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на XVII век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки, започнало през 1648 г. След въстанието казаците се опитват да запазят автономията си, като се сближат с Русия, и през 1654 г. сключват Переяславския договор с нея. Правителството на Жечпосполита се опитва да постигне компромис с казашката държава и през 1658 г. двете страни подписват Хадиачкия договор, но споразумението е отменено с полско-руския Андрусовски договор от 1667 г., който поделя територията на Украйна между двете страни.
През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Руската империя области напълно изчезва. През 1775 г. украинските казаци са унищожени от руските войски и всички архивни документи и оръжия на казаците, свидетелстващи за историята на Украйна през XVI – XVIII век, са съхранявани дълго време в Крепостта Св. Елисавета, която, наред с други неща, изиграва ключова роля в победата над турците в Руско-турската война (1768 – 1774), в резултат на която Руската империя завладява южните части на страната. Върху бившите земи на украинските казаци е създадена Новорусийска губерния, в която на местата на казашките селища са основани няколко големи града. Провежда се и превръщането на украинското селячество в крепостни и се провежда строга политика на русификация.
След трите Поделби на Полша в края на XVIII век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от Украйна – към Русия. През XIX век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, прави опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. В същото време много украинци се интегрират успешно в руското общество. В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души.
