Без цензура!

[damyanov1963]

А и това, дето директорите са определяли дали да се работи в събота, че и без заплащане е било инициатива на някои местни номенклатурчици - соцдерибеи, на които е нямало кой да им държи сметка.

[damyanov1963]

През 73-та, или и втора беше, спряха вноса на западни автомобили, по заповед на братушките, на нашата улица преобладаващите марки бяха Форд Таунус, Рено и Фиат. Когато построиха 8 етажна панелка за военните, дойдоха да живеят със семействата си от цяла България. Имаше Фиат 128 със сливенски номер и Мерцедес от началото на 60-те, или края на 50-те с кърджалийски.

[NOMER14]

През 73-та, или и втора беше, спряха вноса на западни автомобили, по заповед на братушките, на нашата улица преобладаващите марки бяха Форд Таунус, Рено и Фиат. Когато построиха 8 етажна панелка за военните, дойдоха да живеят със семействата си от цяла България. Имаше Фиат 128 със сливенски номер и Мерцедес от началото на 60-те, или края на 50-те с кърджалийски.

Чубриков без малко да спечели с Булгаррено рали Златни пясъци - много ярък детски спомен.
30 години по-късно едни идиоти гласуваха за царя си, който заграби нашето рали, прати го на г.зъ на географията и вече го няма.

[Der Schmarotzer]

Ленинските съботници бяха веднъж годишно в началото на април.Ще пиша това което аз съм преживял, навремето в нашия град Общината не обръщаше много внимание на междублоковите пространства и основно живущите се грижехме за хигиената край жилищата ни.На съботника с мотики се изчистваше тревата до черно.През 1973г. се въвежда 5 дневна работна седмица в България, но се оставя една вратичка да се работи и в събота тъй като работното време е било 40 часа седмично, а е трябвало да бъде 41 часа.По усмотрение на директорите се решаваше дали да се работи в събота.През 80-те години когато работех най-често задаваният въпрос в петък беше дали ще работим в събота, някъде към 16ч. следобед директорът пускаше заповед и поне две съботи в месеца, а когато имаше спешни поръчки и повече изработвахме.Никой не получаваше пари за извънреден труд за това.След това започнах работа в земеделието и там от юни до края на октомври работихме нонстоп и неделя, единствено август десетина дни водих семейството на почивка.Като ученик до 1977г.в събота се учеше, за по-късно други да кажат.В казармата събота до обяд офицери, старшини и служители работеха, а след това започвахме да циклим паркета в помещението (особено като новобранци), някъде в неделя вечерта приключвахме със занятието :) .

Съботата до края на 80-те години (може би 88 г.) беше работен и учебен ден до обяд. В земеделието няма как по време на жътвата и след това сеитбата да има отпускане - два дни да вали когато не трябва или да не се работи когато трябва и реколтата за следващата годиниа я пиши бегала. Що се отнася до заплащането на земеделските стопани - комбайнерите/трактористите вземаха за месеците, при които имаше усилена жътва, оран, сеитба минимум 600-800 лева месечно. Да, работеха на три смени и отврaтителни условия на "Нивите"/"Колосите", тук таме някой "Клас Доминатор" или едни източногермански, на които им забравих името, но парите си ги получаваха редовно. Командированите турчета от Кърджалийско вземаха за ден три пъти по-големи надници от българите.

[damyanov1963]

През 73-та, или и втора беше, спряха вноса на западни автомобили, по заповед на братушките, на нашата улица преобладаващите марки бяха Форд Таунус, Рено и Фиат. Когато построиха 8 етажна панелка за военните, дойдоха да живеят със семействата си от цяла България. Имаше Фиат 128 със сливенски номер и Мерцедес от началото на 60-те, или края на 50-те с кърджалийски.

Чубриков без малко да спечели с Булгаррено рали Златни пясъци - много ярък детски спомен.
30 години по-късно едни идиоти гласуваха за царя си, който заграби нашето рали, прати го на г.зъ на географията и вече го няма.

Не без малко, той го спечели през 69-а със спортния вариант - Рено Алпин, което също се произвеждаше в България с името Булгар Алпин. Изведнъж спряхме да ги произвеждаме, говореше се, че французите ни ги спряли, понеже сме ги продавали на арабите на по ниски цени. През 83-та Чубриков участва на ралито с Рено 5 Турбо. Тогава в един от между етапите механиците се чудеха как да му сменят една шпилка от предната главина, а той им висеше над главите и им даваше акъл - Трябва една пиличка, една пиличка..., това го показаха по тв, докато чуждестранните екипи си караха по цял микробус резервни части и в такива случаи сменяваха целия мост за 2-3 минути.

[peliforewer]

Ленинските съботници бяха веднъж годишно в началото на април.Ще пиша това което аз съм преживял, навремето в нашия град Общината не обръщаше много внимание на междублоковите пространства и основно живущите се грижехме за хигиената край жилищата ни.На съботника с мотики се изчистваше тревата до черно.През 1973г. се въвежда 5 дневна работна седмица в България, но се оставя една вратичка да се работи и в събота тъй като работното време е било 40 часа седмично, а е трябвало да бъде 41 часа.По усмотрение на директорите се решаваше дали да се работи в събота.През 80-те години когато работех най-често задаваният въпрос в петък беше дали ще работим в събота, някъде към 16ч. следобед директорът пускаше заповед и поне две съботи в месеца, а когато имаше спешни поръчки и повече изработвахме.Никой не получаваше пари за извънреден труд за това.След това започнах работа в земеделието и там от юни до края на октомври работихме нонстоп и неделя, единствено август десетина дни водих семейството на почивка.Като ученик до 1977г.в събота се учеше, за по-късно други да кажат.В казармата събота до обяд офицери, старшини и служители работеха, а след това започвахме да циклим паркета в помещението (особено като новобранци), някъде в неделя вечерта приключвахме със занятието :) .

Съботата до края на 80-те години (може би 88 г.) беше работен и учебен ден до обяд. В земеделието няма как по време на жътвата и след това сеитбата да има отпускане - два дни да вали когато не трябва или да не се работи когато трябва и реколтата за следващата годиниа я пиши бегала. Що се отнася до заплащането на земеделските стопани - комбайнерите/трактористите вземаха за месеците, при които имаше усилена жътва, оран, сеитба минимум 600-800 лева месечно. Да, работеха на три смени и отврaтителни условия на "Нивите"/"Колосите", тук таме някой "Клас Доминатор" или едни източногермански, на които им забравих името, но парите си ги получаваха редовно. Командированите турчета от Кърджалийско вземаха за ден три пъти по-големи надници от българите.

Немските комбайни бяха Е 516 :) , тогава политиката за населението от смесените райони беше странна.Приемаха ги с предимство в учебните заведения, пращаха ги да отглеждат тютюн и други култури в най-плодородните райони на България като им осигуряваха безплатен транспорт, безплатни
квартири, командировъчни и заплащане 2-3 пъти по-добро от това на местните хора.След това последва насилствено преименуване и Голямата екскурзия.Бил съм в районите с преобладаващо мюсюлманско население и по време на преименуването 1985г. и по време на изселването 1989г. и трябва да призная, че повече проблеми съм имал с българите там.От мюсюлманите съм получавал само уважение и подкрепа, старал съм се също да съм коректен с тях.В моят град турци почти няма, но във входа ми има един и той ми е най-добрият комшия, на 78 години е, но когато се наложи да ми върши строителни услуги след смяна на дограми, виси по первазите на 20 м. височина и аз настръхвам, а той ми казва, че трябва да си свърши работата както трябва.Не ме питайте какви пари ми взема защото това ми е болката, досега не ми е взел 1 лев, пие по кафе и толкова.

[Der Schmarotzer]

Ленинските съботници бяха веднъж годишно в началото на април.Ще пиша това което аз съм преживял, навремето в нашия град Общината не обръщаше много внимание на междублоковите пространства и основно живущите се грижехме за хигиената край жилищата ни.На съботника с мотики се изчистваше тревата до черно.През 1973г. се въвежда 5 дневна работна седмица в България, но се оставя една вратичка да се работи и в събота тъй като работното време е било 40 часа седмично, а е трябвало да бъде 41 часа.По усмотрение на директорите се решаваше дали да се работи в събота.През 80-те години когато работех най-често задаваният въпрос в петък беше дали ще работим в събота, някъде към 16ч. следобед директорът пускаше заповед и поне две съботи в месеца, а когато имаше спешни поръчки и повече изработвахме.Никой не получаваше пари за извънреден труд за това.След това започнах работа в земеделието и там от юни до края на октомври работихме нонстоп и неделя, единствено август десетина дни водих семейството на почивка.Като ученик до 1977г.в събота се учеше, за по-късно други да кажат.В казармата събота до обяд офицери, старшини и служители работеха, а след това започвахме да циклим паркета в помещението (особено като новобранци), някъде в неделя вечерта приключвахме със занятието :) .

Съботата до края на 80-те години (може би 88 г.) беше работен и учебен ден до обяд. В земеделието няма как по време на жътвата и след това сеитбата да има отпускане - два дни да вали когато не трябва или да не се работи когато трябва и реколтата за следващата годиниа я пиши бегала. Що се отнася до заплащането на земеделските стопани - комбайнерите/трактористите вземаха за месеците, при които имаше усилена жътва, оран, сеитба минимум 600-800 лева месечно. Да, работеха на три смени и отврaтителни условия на "Нивите"/"Колосите", тук таме някой "Клас Доминатор" или едни източногермански, на които им забравих името, но парите си ги получаваха редовно. Командированите турчета от Кърджалийско вземаха за ден три пъти по-големи надници от българите.

Немските комбайни бяха Е 516 :) , тогава политиката за населението от смесените райони беше странна.Приемаха ги с предимство в учебните заведения, пращаха ги да отглеждат тютюн и други култури в най-плодородните райони на България като им осигуряваха безплатен транспорт, безплатни
квартири, командировъчни и заплащане 2-3 пъти по-добро от това на местните хора.След това последва насилствено преименуване и Голямата екскурзия.Бил съм в районите с преобладаващо мюсюлманско население и по време на преименуването 1985г. и по време на изселването 1989г. и трябва да призная, че повече проблеми съм имал с българите там.От мюсюлманите съм получавал само уважение и подкрепа, старал съм се също да съм коректен с тях.В моят град турци почти няма, но във входа ми има един и той ми е най-добрият комшия, на 78 години е, но когато се наложи да ми върши строителни услуги след смяна на дограми, виси по первазите на 20 м. височина и аз настръхвам, а той ми казва, че трябва да си свърши работата както трябва.Не ме питайте какви пари ми взема защото това ми е болката, досега не ми е взел 1 лев, пие по кафе и толкова.

Това с ученето с предимство в университетите беше политика на партия за създаване на послушна интелигенция, намаляване ролята на религията и съответно на Турция, която тогава беше държава, член на вражеска организация. Започва около средата на 50-те години и продължава до 89 г. Що се отнася до трудолюбието им - за 500 години сме ги научили на труд, поне голяма част от тях. А в родния ти град може и да няма турци, но няма и циганска махала :-).

[1914.1902]

[peliforewer]

Ленинските съботници бяха веднъж годишно в началото на април.Ще пиша това което аз съм преживял, навремето в нашия град Общината не обръщаше много внимание на междублоковите пространства и основно живущите се грижехме за хигиената край жилищата ни.На съботника с мотики се изчистваше тревата до черно.През 1973г. се въвежда 5 дневна работна седмица в България, но се оставя една вратичка да се работи и в събота тъй като работното време е било 40 часа седмично, а е трябвало да бъде 41 часа.По усмотрение на директорите се решаваше дали да се работи в събота.През 80-те години когато работех най-често задаваният въпрос в петък беше дали ще работим в събота, някъде към 16ч. следобед директорът пускаше заповед и поне две съботи в месеца, а когато имаше спешни поръчки и повече изработвахме.Никой не получаваше пари за извънреден труд за това.След това започнах работа в земеделието и там от юни до края на октомври работихме нонстоп и неделя, единствено август десетина дни водих семейството на почивка.Като ученик до 1977г.в събота се учеше, за по-късно други да кажат.В казармата събота до обяд офицери, старшини и служители работеха, а след това започвахме да циклим паркета в помещението (особено като новобранци), някъде в неделя вечерта приключвахме със занятието :) .

Съботата до края на 80-те години (може би 88 г.) беше работен и учебен ден до обяд. В земеделието няма как по време на жътвата и след това сеитбата да има отпускане - два дни да вали когато не трябва или да не се работи когато трябва и реколтата за следващата годиниа я пиши бегала. Що се отнася до заплащането на земеделските стопани - комбайнерите/трактористите вземаха за месеците, при които имаше усилена жътва, оран, сеитба минимум 600-800 лева месечно. Да, работеха на три смени и отврaтителни условия на "Нивите"/"Колосите", тук таме някой "Клас Доминатор" или едни източногермански, на които им забравих името, но парите си ги получаваха редовно. Командированите турчета от Кърджалийско вземаха за ден три пъти по-големи надници от българите.

Немските комбайни бяха Е 516 :) , тогава политиката за населението от смесените райони беше странна.Приемаха ги с предимство в учебните заведения, пращаха ги да отглеждат тютюн и други култури в най-плодородните райони на България като им осигуряваха безплатен транспорт, безплатни
квартири, командировъчни и заплащане 2-3 пъти по-добро от това на местните хора.След това последва насилствено преименуване и Голямата екскурзия.Бил съм в районите с преобладаващо мюсюлманско население и по време на преименуването 1985г. и по време на изселването 1989г. и трябва да призная, че повече проблеми съм имал с българите там.От мюсюлманите съм получавал само уважение и подкрепа, старал съм се също да съм коректен с тях.В моят град турци почти няма, но във входа ми има един и той ми е най-добрият комшия, на 78 години е, но когато се наложи да ми върши строителни услуги след смяна на дограми, виси по первазите на 20 м. височина и аз настръхвам, а той ми казва, че трябва да си свърши работата както трябва.Не ме питайте какви пари ми взема защото това ми е болката, досега не ми е взел 1 лев, пие по кафе и толкова.

Това с ученето с предимство в университетите беше политика на партия за създаване на послушна интелигенция, намаляване ролята на религията и съответно на Турция, която тогава беше държава, член на вражеска организация. Започва около средата на 50-те години и продължава до 89 г. Що се отнася до трудолюбието им - за 500 години сме ги научили на труд, поне голяма част от тях. А в родния ти град може и да няма турци, но няма и циганска махала :-).

Има циганска махала и се разраства и извън махалата.За съжаление докато нашите деца се женят на 35-40 години и отглеждат едно, максимум две деца, братовчедите от махалата на 16-17г. имат вече по 3 и продължават да се роят.

[ElCapitan_Puyol]

За изненадващо затопляне на отношенията между ЦСКА-София и ЦСКА 1948 съобщи "Блиц". Според тяхна информация скоро ще има среща между представители на клуба. На нея ще бъдат обсъдени редица теми, сред които бъдещето на двата клуба и регистрацията им през следващия сезон. Ще бъдат обсъдени и отношенията между базирания на "Българска армия" клуб и този в Бистрица.

Я кво се готви тука между цура ловешка и числото... :mrgreen: