Tрансфери и контроли лято 2024

[gihuelo]

Нека да не бързаме!
Първо да го видим на снимка с фанелката на ЦСКА.

[ivo55]

Някъде по света има ли 100% гаранция, че един трансфер ще е много успешен. Въпросът е риторичен. Ще имаме много успешно и немалко неуспешни. Естествен процес. И сметката не я плащаме ние.

Това, което на мен ми се струва, че има смисъл да се коментира и да се посочи, че има много сериозна промяна в трансферната политика на клуба. Вече не се дават само пари за нападатели и то пак задължително да са на далавера. Вече се търсят и дават пари за играчи на всички позиции, за които треньорския щаб са казали, че има дефицити и проблеми. И вече не се вземат играчи с цел тяхната следваща препродажба след 1 до 2 години максимум. Да вземеш капитана на Лийдс на 33 години е ясно, че хем ще му даваш много пари, хем никога няма да си ги избиеш. Очевидно целите на клуба, съответно и на трансферната политика са напълно различни. А кои ще са усшени и кои не ще покаже времето. Но това не е толкова важно. Като някой е неуспешен, ще се търси друг. Освен ако не успеем като публика да демотивираме и изгоним и този собственик, което очевидно е целта на някои тук. Не че ще им е лесно. 8-)

[Red_Neck]

И сметката не я плащаме ние.

Това за мен е най-малоумният начин на мислене на футболния фен.
Ако собственик и клуб дългосрочно нямат ВЗАИМЕН интерес, винаги идва денят Х, когато собственикът казва "бау", а клубът "мяу".

[Gotzev.88]

Напомням, че Яник Вилдсхут имаше 90 мача в Ередивизие, 88 в чемпиъншип и Норич беше броил 8,20 млн евра за него и за нашите географски ширини и възможности беше най-големият топ трансфер след Обертан. Тук се надявам единствено, че късметът не може да изневери два пъти на един и същ отбор по един и същ начин. За наше щастие статистически е малко възможно...

[MASTER_COOL]

Не трябва към всеки нов да се започва с "недоверие" и безкрайно "съмнение"
Аз съм съгласен, че шанса да успее е 50 % и толкова да се провали
Дори и за най-големите критици на новото ръководство, селекцията е впечатляваща на пръв поглед. Дано и успешна !
Това дори признават и най-големите ни врагове.

[ivo55]

И сметката не я плащаме ние.

Това за мен е най-малоумният начин на мислене на футболния фен.
Ако собственик и клуб дългосрочно нямат ВЗАИМЕН интерес, винаги идва денят Х, когато собственикът казва "бау", а клубът "мяу".

Може би ще разясниш каква връзка намираш в написаното от теб и написаното от мен.
Собственикът на ЦСКА, а и на който и да е друг футболен клуб в България няма как да има финансов интерес, защото това е губещ бизнес, за разлика от тази индустрия в Англия например.
Очевидно мотивацията е друга. И какво общо има това с очевадния факт, че приноса на феновете на ЦСКА към плащане на текущите разходи е нищожен, и че парите се осигуряват от собственика и свързани с него компании, дарители и рекламодатели? И че е много странно как тук има някакъв уклон да им даваме акъл как да си харчат парите. И не просто как, а ми да се особено недоволни, че били давали много пари за нови играчи. Мен ми се струва, че това освен, че вероятно е ново явление в психологията като наука, е и прецедент за всички футболни отбори по света. Аз поне не знам за такъв случай, освен ако не е свързано с последващо неплащане и трупане на дългове. А ма досега няма 1 ред написан тук или по медиите с твърдение, че ЦСКА при новите собственици трупа дългове, подписва договори, а ма не плаща после.

И това с "най-малоумният" има за цел да подчертае, че си много краен ултрас, който пише сурови и корави мнения, или че си от хората, за които всичко е или черно, или бяло? Респект, ако е първото.

[bubka]

Напомням, че Яник Вилдсхут имаше 90 мача в Ередивизие, 88 в чемпиъншип и Норич беше броил 8,20 млн евра за него и за нашите географски ширини и възможности беше най-големият топ трансфер след Обертан. Тук се надявам единствено, че късметът не може да изневери два пъти на един и същ отбор по един и същ начин. За наше щастие статистически е малко възможно...

Мани, че тоя е болна тема. Тамън го бях забравил. Това е абсолютно най-некадърното мега дърво, стъпвало по българските терени с произход някъде от чужбина :lol: .

[dedko2022]

Какво общо има Лиам Купър (ЦЗ) със Санянг и Мика Пинто , които са ЛЗ
Определено някои хора тук пишат с една единствена цел: "дразнене на всички останали"

Ние имаме крещяща нужда от силен физически защитник и с богат опит. Защото Хрис Петров и Кордоба за мое съжаление са тотал щета , ама тотална !

Надявам се да видя следната защита :
Вион-Купър-Делова-Пинто

Грешката е моя, защото съм останал с впечатлението, че Купър играе отляво на защитата. В този случай има логика да се търси опитен ЦЗ. Ако съм подразнил "всички останали" с коментара си, се извинявам, но виждам, че има и други мнения, които призовават да не надуваме предварително фанфарите.

[goshev]

[offtopic]Но друго си е Кубемба нали ?Къде е Шивача, че този Кувемба (според него) му беше любимец?[/offtopic]

[gihuelo]

Зюмюр Бютучи
Тема Спорт

Левият флангови футболист Зюмюр Бютучи бе част от ударната вълна трансфери на ЦСКА в дните около затварянето на пазара. 27-годишният косовар, дошъл като свободен агент, веднага приковава вниманието с високата стойност от 3 милиона евро, поставена му от авторитетния сайт Transfermarkt. Според изданието именно той е най-скъпият футболист в състава на ЦСКА. С над 250 мача в елитните първенства на Норвегия и Турция и получаването повече от 60 000 евро на месец в последния си клуб, привличането на Бютучи изглежда като много силен трансферен удар на ЦСКА. И възниква логичният въпрос,защо играч с подобна визитка е без отбор и пристига в български клуб, неучастващ в Европа и намиращ се в историческа игрова криза. А отговорът е, че до момента крилото не успява да реализира безспорния си потенциал заради низ от грешни решения, които самият той признава.
Зюмюр Бютучи е роден в Белгия в семейството на косовски имигранти, но се премества в Норвегия на 2-годишна възраст. Любопитно е, че не играе организиран футбол, преди да навърши 10 години. Започва в школата на Лура от Санднес, преди да премине в най-големия отбор в града – Санднес Улф. През 2011 г. изиграва няколко мача за резервния състав в трета дивизия. Тренира и с представителния тим, но няма право да играе в Първа дивизия заради младата си възраст. През септември същата година изкарва едноседмични проби в Нюкасъл, но агентът му заявява, че въпреки интереса от големи чужди клубове най-добре за развитието му ще е да остане в Санднес Улф. Няколко месеца по-късно подписва първи професионален договор, едва на 15 години, а треньорът Асле Андерсен заявява, че никога не е виждал толкова талантлив нападател. Бютучи блести и с юношеските гарнитури на Норвегия и продължава да привлича интерес от Англия, Германия, Нидерландия. Крилото обаче е категорично, че няма да замине без семейството си. На 28 май 2012 г. той се превръща в най-младия футболист в историята
на местния елит, като се появява на терена в 77-ата минута на мача с Хогесунд, когато е на 15 години и 261 дни.
На 23 август 2012-а Бютучи прави първата голяма крачка в кариерата си и подписва с РБ Залцбург, който плаща около 500 000 евро за правата му. „Тогава директор беше Ралф Рангник и той имаше много ясен план какво и как трябва да се случва. Отборът играеше „гегенпресен“. Когато привлякоха мен, взеха и Валон Бериша и ни обясниха, че след 4 години ще ни трансферират в Лайпциг, който ще е в Бундеслигата. Тогава те играеха в трета германска дивизия. Но всичко, което ни каза Рангник, се случи“, разказва години по-късно Бютучи. Малко след трансфера в Австрия обаче косоварът прави първата голяма грешка в кариерата си. Той няма право да играе за първия отбор до януари 2013-а и е изпратен на лагер с тима до 19 г. в Бразилия, където взима драстично решение.
„По-късно осъзнах грешката си. Тогава бях млад и не мислех за някои неща. Ако бях със здравия си разум, никога нямаше да си тръгна. В Залцбург изпълниха всички условия, като ми дадоха къща и семейството ми беше с мен. Но след две седмици от лагера в Бразилия не бях щастлив, беше ми много скучно и исках да се прибера. След среща с директорите, на която искаха да ме накажат, взех решение да напусна. Когато имах разговор само
с Ралф Рангник и му споделих намерението си, той много се ядоса. А и баща ми имаше чудесен живот в Австрия. Получи кола, не плащаше за гориво. Нормално, не беше щастлив от решението ми и имахме проблеми известно време, но сега всичко е наред“, споделя още Бютучи.
Той се завръща под наем в Санднес Улф, но така и не успява да се наложи в състава. В същото време решава да приключи с юношите на Норвегия и започва да играе за родината на родителите си. В началото на 2015-а авантюрата му със Залцбурт приключва и официално, след като Викинг плаща 100 000 евро, за да го има в редиците си. Вече на 18 играта на косоваря става все по-зряла и той се утвърждава в местния елит. Изкарва цели 6 години във Викинг, като изиграва 154 мача за тима във всички турнири, в които се отчита с 23 гола и 30 асистенции.
Договорът му изтича в края на 2020-а и от многото опции пред себе си Бютучи избира да подпише с амбициозния турски Коняспор. Този път решението му е правилно, защото две години по-късно той отново привлича сериозен интерес към себе си. Тогава обаче прави нова грешка.
„Когато те потърси клуб като Олимпиакос, не мислиш много. Имаше два клуба, които ме искаха много – Олимпиакос и Реал Валядолид от Ла Лига, но те бяха в лошо положение и се бореха да не изпаднат. Мислех си: „Голям клуб, голяма стъпка, супер“. Но не мислех за други неща като национализма. Докато играех, феновете идваха със сръбски знамена и скандираха „Косово е Сърбия“. Иначе животът в Атина беше фантастичен. Хубав град, море, добри хора и вкусна храна. Но когато собствените ти фенове обиждат теб и родината ти, е ужасно“, обяснява Бютучи, който изиграва едва 3 мача за Олимпиакос през пролетта на 2023-та, макар че гърците са платили 1 милион евро за него.
За крилото следва завръщане в Турция през миналото лято и всичко изглежда добре. Анталияспор е амбициозен клуб, а годишната му заплата е 750 000 евро. Проблемът обаче е, че няколко месеца по-късно тя спира да му
бъде изплащана.
И въпреки че е твърд титуляр в състава, през април Бютучи напуска отбора и слага поредната обеца на ухото си.
Сега, след 4 месеца без отбор и достатъчно време да оцени житейските си избори, Бютучи реши да продължи футболния си път в ЦСКА с надеждата, че най-накрая ще започне да постига големите неща, които специалистите му предричат преди вече повече от десетилетие. Талантът със сигурност е налице, но е нужно и дребно намигване от съдбата.