Спам тема vol.2

[Drunken_Master]

С теб никога не съм дискутирал никакви теми, понеже не си подходящ за събеседник/опонент и т.н.
Виж за забавление ставаш...

[pomiqrat]

С теб никога не съм дискутирал никакви теми, понеже не си подходящ за събеседник/опонент и т.н.
Виж за забавление ставаш...

80% от мненията ти в последните 3 г са с мен. Наистина не са дискусии, а подигравка с "мненията" ти

[pomiqrat]

Така изглежда жина, която за месец изкарна, колкото теб за година

[ReBorn1982]

същото беше преди 10 години в Рим в някакъв жилищен квартал бяхме си запазили квартира. Излизаме да вечеряме и сядаме в някакво ресторантче. Сервитьорите не знаеха английски, менюто беше само на италиански, явно туристи не посрещат. Поръчвахме наслуки и каквото ни хареса от съседни маси. Най-вкусните спагети щом още ги помня след толкова години

В Будапеща също бяхме намерили страшно кръчме, а сервитьора се оказа, че мрази Орбан, а нагласата беше че е като бат Бойко в първия мандат. Страшна бира някаква си тяхна марка. Повече от немска и чешка ми е харесвала. Тъкмо започваше сериозната бежанска криза, значи когато е била войната в Сирия.

То затова това са най-добрите местенца. Заведението е насочено основно към местната клиентела и вкусът на храните и напитките е спрямо местните предпочитания. Големите и по-лъскави заведения, които се целят основно в туристическия поток, нагаждат менюто си така че да се хареса на масовия турист и обикновено е някаква стандартизация, която може да срещнеш на още много места. За хората, които търсим обаче истинския, местния вкус, това не е оферта.

[tmanolov]

Най-вкусния локум и едно от най-добрите кафета съм ял и пил в Сараево в едно невзрачно кафене.

То това си е закон не само там. Аз най-хубавото узо, което съм лочил , беше по някаква домашнярска рецепта (в Гърция, разбира се), нямаше много общо с комерсиалното узо, което се продава в Гърция и по света. Беше в някакво невзрачно ресторантче. И кухнята си беше топ.

Винаги съм се удивявал на хората, пиещи мастика - за мен това е дъното на дъната, което се пие само от най-пропаднали алкохолици и бабичките по Македонско. Ти си интелигентен човек, имаш собствено мнение, което е хубаво, обаче си бахти мейнтрийма на тема маляки и шумадийци - почти достигаш нивото на дрънкарда. При положение че билет до Италия ти е 30-40 лева, да ми се хвалят горните две утайки на човешката раса на тема храна, е меко казано нелепо!

А ние нямаме храна, защото нямаме села/производители. Бил съм в най-добрия ресторант в света за 2019 ли беше и преди това пак беше постоянно в топ 3 - Остериа Франческана на шеф Масимо Ботурав Модена (3 години ми отне резервацията, но пък уцелих точната година ) - всичко се готви със сезонни и ултра пресни, локални неща. Не беше и брутално скъпо - към 1000 и няколко евро ми излезе за двамата с wine pairing и taste menu от май 10 степени беше. Бил съм в дву- и тризвездни мишлен ресторанти и в Португалия, Франция и т.н., та последният път реших да водя децата (след като бяха преди това в двузвезден мишлен във Франция с леля си) на "изискан ресторант", та запазих при шеф Севда, занравих ѝ фамилията, дето била спечлила Мастършеф. Жената се беше постарала, обстановката е уютна, минава да поздрави и да попита, та се разговорихме - разказах ѝ къде съм ходил, тя се притесни и вика: Ми то ние тук едва ли ще отговорим на очакванията ви, ма не за друго, просто нямаме производители, от които да купим. И сигурно е права - хубаво беше, презентационно също беше ок, но ясно си личи липсата на свежи местни продукти.

та така, отплеснах - за нашенецът важното е да се наплюска и накърка, затова и толкова си люби и плескавици, и турски ол инклузив, и бананите по левче в лидъл

[Soulen]

Най-вкусния локум и едно от най-добрите кафета съм ял и пил в Сараево в едно невзрачно кафене.

То това си е закон не само там. Аз най-хубавото узо, което съм лочил , беше по някаква домашнярска рецепта (в Гърция, разбира се), нямаше много общо с комерсиалното узо, което се продава в Гърция и по света. Беше в някакво невзрачно ресторантче. И кухнята си беше топ.

Винаги съм се удивявал на хората, пиещи мастика - за мен това е дъното на дъната, което се пие само от най-пропаднали алкохолици и бабичките по Македонско. Ти си интелигентен човек, имаш собствено мнение, което е хубаво, обаче си бахти мейнтрийма на тема маляки и шумадийци - почти достигаш нивото на дрънкарда. При положение че билет до Италия ти е 30-40 лева, да ми се хвалят горните две утайки на човешката раса на тема храна, е меко казано нелепо!

А ние нямаме храна, защото нямаме села/производители. Бил съм в най-добрия ресторант в света за 2019 ли беше и преди това пак беше постоянно в топ 3 - Остериа Франческана на шеф Масимо Ботурав Модена (3 години ми отне резервацията, но пък уцелих точната година ) - всичко се готви със сезонни и ултра пресни, локални неща. Не беше и брутално скъпо - към 1000 и няколко евро ми излезе за двамата с wine pairing и taste menu от май 10 степени беше. Бил съм в дву- и тризвездни мишлен ресторанти и в Португалия, Франция и т.н., та последният път реших да водя децата (след като бяха преди това в двузвезден мишлен във Франция с леля си) на "изискан ресторант", та запазих при шеф Севда, занравих ѝ фамилията, дето била спечлила Мастършеф. Жената се беше постарала, обстановката е уютна, минава да поздрави и да попита, та се разговорихме - разказах ѝ къде съм ходил, тя се притесни и вика: Ми то ние тук едва ли ще отговорим на очакванията ви, ма не за друго, просто нямаме производители, от които да купим. И сигурно е права - хубаво беше, презентационно също беше ок, но ясно си личи липсата на свежи местни продукти.

та така, отплеснах - за нашенецът важното е да се наплюска и накърка, затова и толкова си люби и плескавици, и турски ол инклузив, и бананите по левче в лидъл

По принцип си имат чара и нашите съседи. Ти сега си силно предубеден на тази тема, но в интерес на истината няма да получиш лошо отношение от местните поне в Сърбия.

Иначе този ресторант го знам, гледал съм го няколко пъти, но цените са ме отказвали винаги.

Двата най-добри ресторанта на които съм ходил единия е в Париж във 4 seasons. Той беше с 1 звезда Мишлен и си го биваше доста. Бяхме на едно обедно дегустационно меню.

Втория беше в Дубай международната верига Нобу. Е това беше наистина доста топ и доста скъпо. Исках да опитам тяхното Wagyu beef, но си взех само тапас, че цяла порция стек щеше да ме разори
А и най-вкусния хайвер ядох на същото място. Сакето обаче е все едно си изплакнал наша бутилка с ракия, отвратително. Шефа там се води награждаван с 3 звезди Мишлен, но в Дубай самия ранкинг не го правят по някаква причина.

[pomiqrat]

В началното училище ходех по ресторантите и продавах зленчуци от градината ни до октомври месец си изкарвах заплата към джобните. Бях много щаслив, че изкарвам пари. В началото все ме питаха откраднати ли са Дка и половина двор тук и два на село.

[tmanolov]

По принцип си имат чара и нашите съседи. Ти сега си силно предубеден на тази тема, но в интерес на истината няма да получиш лошо отношение от местните поне в Сърбия.

Иначе този ресторант го знам, гледал съм го няколко пъти, но цените са ме отказвали винаги.

Двата най-добри ресторанта на които съм ходил единия е в Париж във 4 seasons. Той беше с 1 звезда Мишлен и си го биваше доста. Бяхме на едно обедно дегустационно меню.

Втория беше в Дубай международната верига Нобу. Е това беше наистина доста топ и доста скъпо. Исках да опитам тяхното Wagyu beef, но си взех само тапас, че цяла порция стек щеше да ме разори
А и най-вкусния хайвер ядох на същото място. Сакето обаче е все едно си изплакнал наша бутилка с ракия, отвратително. Шефа там се води награждаван с 3 звезди Мишлен, но в Дубай самия ранкинг не го правят по някаква причина.

Баси чара Веднага ме подсещаш за онзи виц:
Еве някакъв едно грозничка, а тя, почти изпаднала в екстаз, примърва:
- и все пак има нещо хубаво в мен, нали?
А пичът отговаря:
- има, но винаги мога да си го извадя

Та така и за маляки и шумадийци. За мен е отвратително дори само да си помисля, че си топя задника там, където са избивали българи от глад, като например остров Трикери до Волос, Скиатос и Скопелос. Една колежка ходи миналата година натам, аз ѝ викам, че е малоумна, после станаха наводненията и тя реши, че съм я проклел

Иначе винаги съм се дразнел как у нас нямаме нишови ресторанти, в които с едно тейстинг меню за 100 лв да може да се "опита България", така да се каже. Например в Лисабон съм бил в 100 минейрас (държеше го югославски гастербайтер, имаше предаване в 24 китчън, та оттам го намерих) - буквално изяждаш Португалия в едно 7-степенно меню, като за всяко ястие ти носят по 2 пръста вино, което отговаря на съответното ядене. А дори нямаше звезда мишлен, само беше в препоръчаните. те такова нещо у нас няма, няма и да има, щото нашите готвачи са си бездарни, но нямат и продукти...

[Soulen]

По принцип си имат чара и нашите съседи. Ти сега си силно предубеден на тази тема, но в интерес на истината няма да получиш лошо отношение от местните поне в Сърбия.

Иначе този ресторант го знам, гледал съм го няколко пъти, но цените са ме отказвали винаги.

Двата най-добри ресторанта на които съм ходил единия е в Париж във 4 seasons. Той беше с 1 звезда Мишлен и си го биваше доста. Бяхме на едно обедно дегустационно меню.

Втория беше в Дубай международната верига Нобу. Е това беше наистина доста топ и доста скъпо. Исках да опитам тяхното Wagyu beef, но си взех само тапас, че цяла порция стек щеше да ме разори
А и най-вкусния хайвер ядох на същото място. Сакето обаче е все едно си изплакнал наша бутилка с ракия, отвратително. Шефа там се води награждаван с 3 звезди Мишлен, но в Дубай самия ранкинг не го правят по някаква причина.

Баси чара Веднага ме подсещаш за онзи виц:
Еве някакъв едно грозничка, а тя, почти изпаднала в екстаз, примърва:
- и все пак има нещо хубаво в мен, нали?
А пичът отговаря:
- има, но винаги мога да си го извадя

Та така и за маляки и шумадийци. За мен е отвратително дори само да си помисля, че си топя задника там, където са избивали българи от глад, като например остров Трикери до Волос, Скиатос и Скопелос. Една колежка ходи миналата година натам, аз ѝ викам, че е малоумна, после станаха наводненията и тя реши, че съм я проклел

Иначе винаги съм се дразнел как у нас нямаме нишови ресторанти, в които с едно тейстинг меню за 100 лв да може да се "опита България", така да се каже. Например в Лисабон съм бил в 100 минейрас (държеше го югославски гастербайтер, имаше предаване в 24 китчън, та оттам го намерих) - буквално изяждаш Португалия в едно 7-степенно меню, като за всяко ястие ти носят по 2 пръста вино, което отговаря на съответното ядене. А дори нямаше звезда мишлен, само беше в препоръчаните. те такова нещо у нас няма, няма и да има, щото нашите готвачи са си бездарни, но нямат и продукти...

Е то няма живи хора от въпросните избивания вече, които да са живи свидетели.

Мен лично много ме кефят по-забутани местенца. Например се каня да посетя Черна Гора и Албания. От Босна останах супер доволен. От скъпото, някой ден Норвегия и Исландия съм си набелязал. Швейцария беше топ също, но адски скъпо.

Едно приятелче ходи в Грузия и Армения и е много доволен и от двете, това за почитателите на по-диви места.

[ReBorn1982]

Манолов, прекалено си краен. Няма само черно и бяло никъде. Нашите съседи си имат много хубави и стойностни неща - и Сърбия, и Гърция, и Турция, и Румъния, донякъде и РСМ ..... това че исторически сме воювали много не значи че за вечни времена трябва да се мразим. Пример - Франция и Германия.

Аз примерно много мразя американския управляващ елит, особено нео марксистите от ДП. Но това не значи че държавата САЩ и нейният народ нямат много стойностни неща. С кеф си пийвам Джак и Кола, обожавам американските автомобилни класики, харесвам/х американския спорт и т.н. .... нещата не са само черно-бели.