BRF написа:ivan56 написа:tmanolov написа:1914.1902 написа:Grande_Puyol написа:Тия последни два мача показаха, че с нищо не отстъпваме на унгарци и сърби, при все че нашите играчи струват 5-6 пъти по-малко от техните. С желание и добър треньор се получават нещата !

И Кръстаич за малко да бие сърбите.
Подкрепям горното мнение - трудно би ни се паднала отново такава група.
Само да напомня, че като се класирахме за САЩ'94 бяхме в 4-та урна и ни се паднаха 3-те най-слаби поставени от 1, 2 и 3 урна, а в последните си 2 мача на Франция ѝ трябваше 1 точка от домакинства с Израел (без победа до онзи мач) и нас. 5 години по-късно Франция стана световен шампион.... Един е чичо Пенчо, все пак
Факт, но и от същата тази 4 урна се класираха 4 отбора, колкото и от първа.
И ако не ме лъже памета никой не искаше при разбивките да ни се падне Швеция от 3 урна, макар и като най-слаб отбор от тази урна.
Но тогава имахме отбор, който играеше наистина много добър футбол. По спомен най-слабият ни мач беше в Австрия, добре, че австрийците навън от мачовете не взеха нищо.
Забравих и мача с мошетата в София, в който бяхме излязли на разходка.
Също да не заравяме ,че въпросната Швеция стана 3-та на СП94!Имаха топ футбололисти - Равели,Бролин,Далин,Кенет Антерсон,Хенрих Ларсон!
Колкото до потенцияла на сегашния нац, отбор,ами ние не победихме никой от отборите в квалификациите така че не разбирам ентусиазма ви!Вчера отбора до 19 години в решаващ мач загуби от АНДОРА,преди година направихме равен с Гибралтар.........................
ретроспекцията не е сред най-любимите похвати, но все пак да напомним, че в квалификациите за СП'90 се издънихме чутовно и завършихме последни в групата, като бихме само маляките с 4:0 във Варна (това беше май последния мач на Юрий Гагарин, ако не се лъжа беше името на стадиона). След това с квалификациите за ЕП'92 завършихме предпоследни (вярно, до последно няхме уж в играта, малко в стил Левски срещу Лил с Иво Главата), само щото бяхме в група със Сан Марино и чак тогава, от 4-та урна, се класирахме за СП'94, благодарение на уникалния късмет на чичо Пенчо.
Дали в сегашните примадони има пУтенциал - ба ли гу, но да погледнам какво би станало, ако не беше "липсата на малшанс". Гледаме само нашите мачове, другите предполагаме, че са си завършили по същия начин:
мач 1 - загубихме, а реалният беше равен с Черна гора +1 точка (монтенегро -2 точки)
мач 2 - резонна загуба от Унгария
мач 3 - равен с Литва, а реално трябваше да бием с играта си +2 точки (Литва -1 точка)
мач 4 - равен с шумадийската измет, а ни вкараха гол в 96-тата +2 точки (шумадийците -2 точки)
мач 5 - загубихме, а реалният беше минимум Х, да не кажа победа +1 точка (монтенегро -2 точки)
мач 6 - загубихме и играхме слабо, но при други обстоятелства, кой знае какво щеше да е
мач 7 - равен, но си вкарахме автогол в 97 +2 точки (мадажарите -1 точка)
мач 8 - равен, но ни вкараха гол в края - айде няма да броя точки тук
Алтернативно класиране:
1. Маджария - 17
2. България - 12 (победа и равен)
3. Шумадийска измет - 12 (загуба и равен)
4. Друга шумадийска измет - 7
5. Прибалтийска - 5
Да, знам, паралелна реалност, в историята няма "ако" и т.н. Просто друг поглед - мислите ли, че някой щеше да говори за "четвъртите в света", а КюрдЪ щеше да спечели Златната топка, ако не беше уникалният ни късмет тогава