Washington Post: Бавната контраофанзива помрачава настроението в УкрайнаКИЕВ, Украйна - Тази нация е изтощена.
През цялото време украинските официални лица и техните западни партньори разгласяваха предстояща контраофанзива - такава, която, подкрепена от поток от нови оръжия и обучение, се надяваха да обърне хода на войната.
Но два месеца след като Украйна атакува, с малък видим напредък на фронта и безмилостно, кърваво лято в цялата страна, разказът за единство и безкрайна упоритост започна да се разпада.
Броят на мъртвите - неизброими хиляди - нараства ежедневно. Милиони хора са разселени и не виждат никакъв шанс да се завърнат у дома. Във всяко кътче на страната цивилни граждани са изтощени от поредицата скорошни руски атаки.
Украинците, които много се нуждаят от добри новини, просто не получават такива.
В Смила, малък град в Централна Украйна, 42-годишната пекарка Алла Близнюк казва, че всеки ден продава огромно количество сладкиши за погребални церемонии, докато родителите се готвят да погребат децата си, убити на фронта на стотици километри.
Преди, каза тя, дори когато ситуацията беше болезнена, "хората бяха единни". Те бяха доброволци, правеха храна един за друг и доставяха храна на войниците. Сега, каза тя, има чувство на колективно "разочарование".
Близнюк също живее в страх, че нейният съпруг и двамата ѝ синове на бойна възраст ще бъдат мобилизирани. Тя вече е забелязала, че по улиците на града ѝ се разхождат много по-малко мъже, отколкото преди. Украйна не оповестява броя на военните си жертви, но всички споделят истории, казва тя, за нови мобилизирани войници на фронта, които оцеляват само два-три дни.
"Защитниците на страната ни трябва да са професионалисти", казва тя. "Наистина ми е тъжно", добави тя. "Ние, украинците, не заслужаваме тази съдба."
В Донецка област украински войник от естонски произход с позивна Сузи работи в стабилизационен пункт, където ранените войници се лекуват, преди да бъдат прехвърлени в болници в по-безопасни градове. Наскоро той помогна за подреждането на чувалите за трупове, които скоро щяха да бъдат използвани в импровизираната морга, която вече вонеше на смърт.
Понякога, казва той, телата на войниците са толкова разкъсани, че се налага да се използват два или три чувала за трупове, за да се поберат. Има случаи, когато войник се връща "само с 15% от тялото" - каза Сузи. "Никога преди не съм виждал толкова много кръв."
"Това е толкова тежка цена, която украинците плащат", добави той.
Тези сцени се разиграват на една ръка разстояние от столицата Киев, където цивилното население - донякъде защитено от засилената противовъздушна отбрана - често дори не реагира на сирените за въздушно нападение. Но дори и тук болезнените следи от войната дебнат навсякъде.
На пейки в парка току-що ранени войници, които се лекуват в столицата, пият кафе и пушат цигари, преди да се върнат в болничните си легла. Те гледат как цивилни граждани се разхождат с кучета и бебета на ръце.
Сред тях е и 34-годишният Виктор, бивш сервитьор в ресторант. Миналата седмица е бил подложен на минометен обстрел в окоп на фронтовата линия в Запорожие. Китката му е разцепена, а лицето му - сега покрито със струпеи - е напръскано с шрапнели. Коляното му също е поразено.
Сега, в Киев, Виктор вижда, че баровете и ресторантите са пълни, а градът е оживен от трафик. Покрай него минават група деца, които протягат шии, за да разгледат нараняванията му. Виктор, който помоли фамилията му да не се съобщава от съображения за сигурност, смята, че е късметлия, че поне може да ходи.
Много други мъже в същия парк нямат крайници, а фейсбукът на Виктор е залят със снимки на войници, които изобщо не са се прибрали у дома, защото са мъртви. Снимките го преследват дотолкова, че той вече няма желание да проверява телефона си.
"Твърде депресиращо е", казва той.
52-годишният Руслан загуби крака си това лято, когато стъпи на мина при сражения в източната част на страната. Веднага след това е ранен отново, когато войникът, който се опитва да го пренесе на безопасно място, стъпва на друга мина. Сега, когато се възстановява в Киев, съпругата му, 47-годишната Анна Олейник, казва, че иска "контраофанзивата да бъде по-активна".
"Всички тези момчета се връщат от фронтовата линия без крайници", каза тя, гледайки съпруга си, който седеше в инвалидна количка. "Искам цената, която платиха, да е разумна. В противен случай е просто безполезно това, през което са преминали."
Ако сега има избор, Руслан казва, че е щял да направи всичко възможно за да не отиде на фронта. "Взимат всички и ги изпращат на фронтовата линия без подходяща подготовка", каза той.
Други като него са разгневени главно на Русия - но не се страхуват да критикуват и Украйна.
Миналата седмица президентът Володимир Зеленски призна, че държавен одит на центровете за набиране на военен персонал е открил "отвратителни" практики сред корумпирани служители.
Един войник с позивна "Positive", който се възстановява в болница в Киев след мозъчни сътресения в Херсон и Бахмут, казва, че хората, които печелят от войната, "трябва да бъдат изпратени на фронтовата линия".
Юлия Палцева, на 36 г., рецепционистка в Киев, заяви, че е шокирана от начина, по който жителите на Киев все още купонясват и се забавляват. Приятелят ѝ е на фронта и скоро ще бъде прехвърлен да се бие край Бахмут, каза тя.
"Всички тези танцуващи и усмихнати хора трябва да помнят, че има такива войници като моя приятел в окопите без никакви ротации и всеки ден са обстрелвани", каза Палцева.
Що се отнася до контранастъплението, тя каза: "Нашите очаквания бяха по-големи."
В Кривой Рог 58-годишната лекарка Валерия Масляник въздъхна, когато погледна към повредения си апартамент тази седмица. Тя вече мисли за зимата и се опасява, че прозорците ѝ няма да бъдат сменени, докато температурите започнат да падат. Тя е уморена и не вижда края. "Искам да отида на море", каза тя тъжно. "Но руснаците взеха всичките ни морета. Всички сме ужасно уморени от тази война, на която не се вижда краят", допълва тя.
От другата страна на улицата строителният работник Володимир Праведник, 46, спря да види останките. Сестра му живее в същия блок, но се отърва невредима.
Праведник заяви, че се опасява, че тази атака от миналата седмица е "само началото" на още удари в този индустриален град. Той живее на ъгъла и всеки път, когато минава покрай разрушената сграда, казва: "Изпитвам тъга за нас, украинските цивилни, които трябва да страдаме толкова много."
https://www.washingtonpost.com/world/20 ... ive-gloom/