Мнениеот orkoshiba4a » 06 авг 2023 12:44
Същата съсипия е била ситуацията и в толкова прехваленото днес селско стопанство по времето на комунистическия режим. Често може да чуете, че демокрацията била разтурила иначе много ефективното, качествено и добре развиващо се по времето на социализма животновъдство. Да, ама не. Документалната истина в сигнална записка от май 1985 г. на Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране, до председателя на МС Гриша Филипов, първия зам.-председател на МС Чудомир Александров и секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов:
"След 1978 г. се очерта тенденция на значително задържане на разширеното възпроизводство на основните стада, особено на преживните животни. За шестгодишния период до края на 1984 г. в обществения сектор кравите намаляха с 12 700 броя, а овцете майки – с 274 400 броя. (…) През последните години намаляват основните стада и за отрасъла като цяло. Само през 1984 г. в сравнение с 1983 г. кравите са намалени с 8100 броя, основните свине майки – с 800 броя и овцете майки - с 286 800 броя. (…) Същевременно не се достигат показателите за продуктивността, както разчетените по плана, така и тези, които НАПС си постави в началото на 1983 г. (...) Очертава се неизпълнение на петилетния разчет за броя на животните за отрасъла на кравите с над 50 000 броя, овцете майки с около 1 400 000 броя, а така също на свинете майки и носачките. В страната ни, с изключение на овцете, на 1000 дка стопанисвана земя се отглеждат до два и повече пъти по-малко животни, отколкото в другите европейски социалистически страни. В резултат на това производството на животинска продукция на 1000 дка стопанисвана земя е ниско. (…) Отчетът за броя на животните през I тримесечие на 1985 г. показва, че е налице все още трайната тенденция, установена през последните години – непрекъснато намаляване броя на животните. Така например, говедата през I тримесечие на 1985 г. са намалени с 8600 бр. спрямо I тримесечие на 1984 г.; свинете – с 53 600 бр.; овцете – с 327 400 бр. и птиците – с 532 700 броя. (…) Като прибавим и неизпълнението на разчетите за бройките животни и в личния сектор, където се очертава същата тенденция за намаление, неизпълнението ще бъде още по-голямо".
Кои са основните причини за тази катастрофа в социалистическото селско стопанство? Нека обясня. Първо, не се е изпълнявал плана за производство на концентрирани, сочни и груби фуражи и не се осигурява необходимият резерв от тях. За периода 1981–1984 г. планът за производство на зърнени фуражи е изпълнен на 80,6%, в т.ч. на соя и грах – 60,5%; на сено – 85,2% и на силаж – 73,5%. Второ, значителна част от материално-техническата база на животновъдството, особено на овцевъдството и говедовъдството, е била в допотопно състояние. Трето, спряно е развитието на свиневъдството – изграждането на база за производство на малки прасета за угояване, поради разбирането, че само с говеда и овце ще се решава проблемът за месото. Четвърто, при нормативен срок за строителство 24 месеца, към 1985 г. все още не са били завършени започнатите още през 1979 г. птицекомбинати за носачки в Слънчево-Варненски окръг и за бройлери в Стара Загора. В далечната 1975 г. е започнато и десет години по-късно е продължавало строителството на птицекомбината в Толбухин, хибридния център в Раниславци – Софийско; свинекомплексите в Бръшлян – Русенски окръг; Никола Козлево – Шуменски окръг; Пъстрен – Старозагорски окръг. В документите има абсолютно скандални факти в тази посока - строителството на свинекомплекса в с. Рогозен, Врачански окръг е започнато през 1972 г. И през 1985 г. още не е било завършено.
Ето каква е била кадровата обезпеченост в животновъдството - само 9,2% от животновъдите са били до 30-годишна възраст, а над 50-годишните са 40,8%. Едва 25% от работещите в животновъдството са имали квалификация, докато в ГДР те са били 85%. Сърце не ми дава да Ви спестя и следните числа – порадвайте им се:
"През последните четири години (1981–1984 г.) от 100 майки се получават едва 78,3–81,4 телета; 91,5–101,4 агнета и 1462,4–1509,6 прасета. (…) През 1984 г. в обществените стопанства на НАПС са отпаднали (умрели и заклани по необходимост): 72 053 бр. говеда, 1 000 774 бр. овце, 774 454 свине и 17 118 069 птици. От тях умрелите животни са 34 596 бр. говеда, 600 683 бр. овце, 565 025 бр. свине и 16 693 497 бр. птици. (…) Говедовъдството е недостатъчно ефективно, а овцевъдството е губещо. (…) За първите три години на VIII петилетка в обществения сектор на НАПС, средногодишната печалба в говедовъдството е около 28 млн. лева, а през 1983 г. е само около 5 млн. лева. За същия период средногодишната загуба в овцевъдството е около 44 млн. лева, като през 1983 г. тя надхвърля 68 млн. лева…" Документалната истина е, че дори оранжерийните производства на зеленчуци за износ в Съветския съюз са работили на гигантски загуби. Не аз, архивите на самата комунистическа държава го показват:
"Представяме за разглеждане технико-икономическа обосновка за създаване на съвместно научно-производствено обединение по оранжерийното зеленчукопроизводство между НР България и СССР, в частта за българската страна. (...) По съществуващите цени към 1985 г. предложената производствена програма приключва със загуба 14 033 000 лв. (таблица №10)...". Фактите и истината за времето преди 10 ноември 1989 г. се заменят от митове – няма по пряк път към "робството" от този.
Една друга, също много фалшива ария на комунистическите носталгици е тази как преди 1990 г. консервната промишленост в България била сред водещите в Европа:
"Осеяните из страната консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждат над 40 предприятия в България, които дават препитание на десетки хиляди работници. Дворовете на консервните комбинати са били пълни със суровина, а работници почти винаги не са стигали.". Това е митологията, защото тя напълно игнорира фактите – и за т.н необятен съветски пазар, който едва ли не поглъщал всичко, без значение на качеството (чудя се това може ли да е повод за гордост, нима все някога не е нормално съветските потребители да прогледнат), и за износа по второ направление (напълно нерентабилен и много по-малък в обемите си от декларирания). А за качеството да не говорим – изследвал съм архивните фондове на десетина консервни комбината, в различни райони на страната. Навсякъде е било едно и също – разсипия, изключително ниско качество и на входящите суровини, и на изходящата продукция, висока себестойност и много брак. От всичко, по много. След падането на болшевишкия режим в България всичко това лъсва като въшка на чело. Започвам с фактите. Истинските факти! Четем "Отчетен доклад за дейността на ОСП "Булгарплод"-Стара Загора за 1975 г.":
"През 1975 г. не се произведе продукция за 257 х.лв., производителността на труда се изпълни едва на 76 % и се допусна преразход на ФРЗ с 25 х.лв. Задачата на цеха в Чирпан беше да донесе 71 х.лв. печалба..., а се реализира 142 х.лв. загуба...През годината имаше редица пропуски в производството, за което говорят редица факти – върнат вагон с нектар праскови от границата, преработка на вагони с краставици и домати на пристанището при налицие на бомбаж, спрени вагони с лютеница за лоша заготовка...Основното производство на плодов цех – компот от белени праскови, не е на нужното ниво. Лошо почистване на прасковите, лошо измиване след обелване, лоша сортировка...През 1975 г. на ОСП "Булгарплод" беше поставена задача да изнесе 14,5 тона плодове и зеленчуци. Ние изнесохме едва 8 тона...от 8 тона осъществен износ загубихме 182 х.лв., ако бяхме изнесли цялото предвидено количество, това значи да загубим над 300 х.лв. Защо се случи така? – Защото ние имаме над 80 върнати вагона от нашата и чуждестранните граници, а всеки върнат вагон за нас е от 1000 до 1500 лв. загуба навло, сторшен амбалаж, бракове и фири".
Нека видим какво е положението в Консервния комбинат в Димитровград през 70-те години на миналия век:
"Отчетохме, че имаме преразход на заплатите, на суровините, на текущия ремонт, на вода, на пара и ел.енергия, а всичко това, в крайна сметка, се отразява на резултата. А за отчетното деветмесечие при нас резултата (печалбата) е много лош." Как да е добър резултата, след като:
"...всички машини и съоръжения от трите основни цеха са модел отпреди 1939 г., с ниска производителност, с изключение на две затварачни машини. В предприятието се намират три фасулочистачни машини, от които две са български. Поради някои недостатъци в конструкцията, двете български фасулочистачни машини, производство на ДМЗ "Червено знаме"-Стара Загора, не работят изобщо." Качеството на произвежданата продукция е много лошо, защото и входните суровини са некачествени. Както ще прочетете в документа по-долу – връщат се заради това ниво на качество десетки тонове и десетки вагони от пристанищата, което прави дейността на комбината напълно нерентабилна:
"Червената капия беше недостатъчна, в по-голямата си част дребна, неедноцветна, което създаваше големи трудности пи изкупуването, тъй като ТКЗС-тата настояваха за голям процент екстра качество, влизахме в спорове и се стигаше в някои моменти да връщат колите и да отиват в Първомай или Стара Загора. Истината е обаче, че капията отговаряше за екстра качество не повече от 30 %. Все по същата причина се наложи да изкупим и зелена капия, която се работи като зелена с разрешение на кантората...По производството на фаршировани пиперки...От експедираните 1100 тона ни се върнаха от пристанище Русе 40 тона заради миризма на фенол и прегоряло олио...Върнати ни бяха 23 вагона домати от пристанището поради пресечена заливка, наличие на зелени петна и смачкани такива".
Днес често може да чуете или прочетете, че млечните произведения преди 10 ноември 1989 г. били с неподражаемо високо качество, изработени единствено от първокачествени суровини и едва ли не сме заливали външните пазари с висококачествени сирена, кашкавали и други млечни произведения. Ама дошло лошото СДС и съсипало всичко. Горе-долу това е глупавата и напълно невярна мантра, която се върти в главите на част от сънародниците ни. Каква е документалната истина? Поради липса на достатъчно място ще бъда съвсем тезисен, а ми се иска да представя поне минимална част от това, което съм открил в регионалните архиви. Четем "Доклад за изпълнението на плана за социално-икономическото развитие на комбинат "Млечна промишленост" – Враца" през 1979 година:
"Извършените през м.януари т.г. съвместни проверки с ОАПС показаха, че болшинството от кравефермите в окръга нямат условия за охлаждане на цялото произвеждано количество мляко нямат условия за окачествяване млякото за киселинност и чистота. Особено тревожно е положението с овчето мляко, където няма почти нищо. Но най-нерадостна е картината с приемането на млякото от личните домакинства – няма изградени пунктове, няма вани за охлаждане, няма никакви условия за окачествяване…Поради завишена киселинност през 1979 год. бяха върнати 167 т мляко, макар истинската цифра да е най-малко два пъти по-голяма. Приети са 171 т инхибиторни млека и 801 т оводнено мляко и то без заведенията в Криводол, Михайлово, Липница, Кнежа, Селановци и К. поле, където не провеждаме никакъв контрол, а и никой от нас почти не се интересува от този въпрос...По-горе стана дума за организацията в изкупуването. Действително при нас тя сериозно издиша особено през м.април, май и юни. Недостигат коли, цистерни и приемчици, не се спазват почти никакви графици. Возенето на млякото трае по 15-18 ч. на ден, колкото време горят неорпавдано и парните котли..." Нека видим какво е било състоянието на комбинат "Млечна промишленост" в Сливен през 1989 г.
Четем "Доклад-анализ за стопанската дейност и икономическото състояние на предприятие "Млечна промишленост"-Сливен за 1989 г.":
"Обезценената продукция за 1989 год. възлиза на 103 241 лв. при загуба от 52 115 лв., а обезценената продукция за 1988 год. е 59014 лв. при загуба от 23429 лв. Обезцененото 8882 кг. Краве сирене е производство на цех Сливен, суровината е с изключително лоша посирваемост потвърдено и от повиканите комисии от София и Видин, сиренето влошава своите качества още на 10-15 ден от неговото производство, има сладникав вкус и неприятен мирис...Цеха за производство на сирене в гр. Нова Загора също изпълни производствената си програма и произведе в повече 72 т. Сирене, но постигнатите икономически резултати на цеха не са добри като спрямо постигнатото през 1988 год. цеха отчита 72000 лв. загуби от недостигнат рандеман...Най-тревожно е положението в цеха за производдство на сирене в Сливен, Котел, Стара река. Отчита се за годината влошаване качеството на произвежданата продукция, от неизпълнение на рандемана Сливен има загуби на стойност 104000 лв. и преразход на спомагателни материали за 3733 лв., Котел загуби от рандеман 35770 лв., загуби от гориво за 5040 лв. и Стара река загуби от рандеман за 7162 лв." Според кухите кратуни на комунистическите носталгици това били данни от края на 80-те години, когато всичко вече вървяло надолу. Аз обаче съм подготвен с данни от началото на 80-те години на 20 век, при това за състоянието на качеството на млечните произведения в друг окръг – Кюстендилски.
