"Европейците са изправени пред нова икономическа реалност, каквато не са изпитвали от десетилетия. Те стават все по-бедни, а американците – все по-богати. Историята зад икономическия упадък на един континент." - изчурулика доволно WSJ, НЕ успявайки да обясни ИСТИНСКИТЕ причини и отговорността на чичо Сам за упадъка на Европа.
И в този форум все още има хора, които се мятат като Матросов на амбразурата да защитават Чичо Сам.
Европейците стават все по-бедни. "Да, всички сме по-зле."Европейците са изправени пред нова икономическа реалност, каквато не са преживявали от десетилетия. Те стават все по-бедни.
Животът на континента, на който чужденците дълго време завиждаха за неговото изкуство на живот, бързо губи своя блясък, тъй като покупателната способност на европейците се стопява.
В началото на годината Европа изпадна в рецесия, което засили усещането за относителен икономически, политически и военен упадък, започнало в началото на века.
Сегашното затруднено положение на Европа се заражда отдавна. Застаряващото население, което предпочита свободното време и сигурността на работното място пред доходите, постави началото на години на слаб икономически и производствен растеж. След това се появиха пандемията Covid-19 и продължителната война на Русия в Украйна. Като нарушиха глобалните вериги за доставки и доведоха до рязко покачване на цените на енергията и храните, кризите изостриха проблемите, които тлееха от десетилетия.
Реакциите на европейските правителства само задълбочиха проблема. За да запазят работните места, те насочиха субсидиите си предимно към работодателите, оставяйки потребителите без паричен резерв, когато настъпи ценовият шок.
Американците, напротив, се възползваха от евтината енергия и държавните помощи, насочени предимно към гражданите, за да ги накарат да харчат.
В миналото мощната експортна индустрия на европейския континент можеше да се притече на помощ. Но бавното възстановяване на Китай от Covid-19, който е важен и критичен пазар за Европа, подкопава този стълб на растежа. Високите разходи за енергия и необузданата инфлация на ниво, невиждано от 70-те години на миналия век, притъпяват ценовото предимство на европейските производители на международните пазари и разбиват някога хармоничните трудови отношения на континента. Докато световната търговия се охлажда, силната зависимост на Европа от износа – който представлява около 50% от БВП на еврозоната срещу 10% за САЩ – се превръща в слабост.
Болката достига далеч до средните слоеве на населението. В Брюксел, един от най-богатите градове в Европа, учители и медицински сестри стояха на опашка една вечер, за да вземат хранителни продукти на половин цена от задната част на камион. Продавачът, Happy Hours Market, събира от супермаркетите храни с изтичащ срок на годност и я рекламира чрез приложение. Клиентите могат да поръчат в ранния следобед и да вземат хранителните си стоки на намалени цени вечерта.
"Някои клиенти ми казват, че благодарение на вас мога да ям месо два или три пъти седмично", казва Пиер ван Хеде, който раздава щайги с хранителни продукти.
Карим Буаза, 33-годишен медицински работник, който пазаруваше месо и риба на половин цена за съпругата си и двете си деца, се оплаква, че инфлацията означава, че "почти трябва да работиш на втора работа, за да платиш всичко".
През 2022 г. германците са консумирали с около 8% по-малко месо на човек от предходната година и най-ниското ниво от началото на изчисленията през 1989 г. Експертите твърдят, че тенденцията е ускорена от цените на месото, които през последните месеци са се увеличили с до 30%. По данни на Федералния информационен център по земеделие германците също така заменят меса като говеждо и телешко с по-евтини като птиче месо. Томас Волф, доставчик на храни близо до Франкфурт, заяви, че продажбите му са намалели с до 30% през миналата година поради рязкото повишаване на инфлацията.
Всичко това и лошите демографски перспективи правят Европа по-малко привлекателна за предприятия от гиганта в областта на потребителските стоки Procter & Gamble до империята за луксозни стоки LVMH, които реализират все по-голям дял от продажбите си в Северна Америка.
"Потребителят в САЩ е по-устойчив, отколкото в Европа", казва директорът на Unilever Грем Питкетли, главен финансов директор.
Икономиката на Еврозоната е нараснала с около едва 6% през последните 15 години, измерено в долари, в сравнение с 82% за САЩ, според данни на Международния валутен фонд. Според доклад от този месец на Европейския център за международна политическа икономия, независим мозъчен тръст, базиран в Брюксел, това е довело до това, че средната стойност на глава от населението в ЕС е по-бедна от тази във всеки щат на САЩ, с изключение на Айдахо и Мисисипи. Ако настоящата тенденция се запази, до 2035 г. разликата между икономическото производство на глава от населението в САЩ и ЕС ще бъде толкова голяма, колкото между Япония и Еквадор днес, се казва в доклада.
Слабият растеж и нарастващите лихвени проценти натоварват щедрите социални държави в Европа, които предоставят популярни здравни услуги и пенсии. Европейските правителства откриват, че старите рецепти за решаване на проблема или стават недостъпни, или са спрели да работят.
Три четвърти от 1 трилион евро под формата на субсидии, данъчни облекчения и други форми на облекчения са отишли при потребителите и бизнеса, за да компенсират по-високите разходи за енергия – нещо, което според икономистите сега само по себе си подхранва инфлацията, проваляйки целта на субсидиите. Вивек Триведи, 31-годишен анестезиолог, живеещ в Манчестър, Англия, печели около 51 000 паунда (67 000 долара) годишно при 48-часова работна седмица. Инфлацията, която в Обединеното кралство е около 10% и повече от близо година, поглъща месечния му бюджет, казва той. Триведи казва, че пазарува хранителни продукти в магазини с намалени цени и харчи по-малко за храна навън. През последните месеци някои колеги са изключили изцяло отоплението си, притеснени, че няма да могат да си позволят рязко по-високите разходи, казва той.
През април главният икономист на Английската централна банка Хю Пил предупреди гражданите на Обединеното кралство, че трябва да приемат факта, че са по-бедни, и да спрат да настояват за по-високи заплати. "Да, всички сме по-зле", каза той, като заяви, че стремежът да се компенсират растящите цени с по-високи заплати само ще подхрани още повече инфлацията.
Тъй като европейските правителства трябва да увеличат разходите за отбрана и предвид нарастващите разходи за заеми, икономистите очакват данъците да се увеличат, което ще увеличи натиска върху потребителите. Данъците в Европа вече са високи в сравнение с тези в другите богати страни и се равняват на около 40-45% от БВП в сравнение с 27% в САЩ. Американските работници прибират почти три четвърти от заплатите си, включително данъците върху доходите и социалните осигуровки, докато френските и германските работници запазват само половината.
Най-големият германски синдикат IG Metall призовава за четиридневна работна седмица при сегашните нива на заплащане, а не за повишаване на заплатите на металурзите в страната.
Почти половината от служителите в германската здравна индустрия избират да работят около 30 часа седмично, а не на пълен работен ден, което е отражение на тежките условия на труд, заяви Франк Вернеке, председател на синдиката "Обединени услуги" в страната.
В завода за автомобили Stellantis в Мелфи, Южна Италия, служителите от година работят с по-кратко работно време поради трудностите с набавянето на суровини и високите разходи за енергия, казва Марко Ломио, синдикален член на Италианския съюз на металурзите. Отработените часове наскоро бяха намалени с около 30%, а заплатите намаляха пропорционално.
"Между високата инфлация и нарастващите разходи за енергия за работниците", казва Ломио, "е трудно да се поемат всички семейни разходи".
https://www.wsj.com/articles/europeans- ... 9?mod=e2tw
