Само ще допълня и отбележа - в Европа футболът предимно е така да го кажем спорт на бедните и имигрантите. На пръсти се броят големите играчи в европейския и световния футбол, чийто родители са богати и заможни хора. За тия деца на имигранти успеха във футбола е кажи речи единствения начин да избягаш от гетото и да разполагаш после с пари. Иначе се завърта колелото на бедност-наркотици-безработица и т.н. За това там талантите си скъсват гъза в буквалния смисъл на думата.
Тук при нас пирамидата е малко обърната - както сполучливо сте отбелязали - мотивът е коври-дискотеки-вървежност и т.н.
Но пък и има лъч надежда, не мога да си кривят душата, може и да започва промяна към добро.
Във Варна, където живея в момента и от вече над 25 години школи и групи има колкото искаш. И виждам много, наистина много деца да отиват да тренират. Кои ще отпаднат, кои ще продължат, ще стане ли нещо от тях, това е вече друга песен и наистина зависи много от самите треньори и тяхната квалификация. Но основата на пирамидата - масовостта се формира. За съжаление е свързана с пари - за всичко се плаща - такси за тренировка, екипировка и т.н, но я има.
На мен и двете ми деца тренират плуване. Един последните години (15-20) откровено зарязан спорт в България. Но надеждата я има. Няма да ви кажа какво удоволствие ми донесе ходенето по състезания, където на едно от състезанията имаше над 900 деца от различните възрасти. ЗА индивидуален спорт като плуването това ми се вижда сериозна цифра. И носи надежда.
Отделно сигурно над 80% от децата на всичките ми познати практикуват нещо - гимнастика, плуване, футбол, лека атлетика, бойни спортове, волейбол и т.н. Това са децата на средната класа. На масовия спорт се полагат основите. Това е лъч надежда. И се надявам нещата да продължат в тази посока. ДАно не си остана просто прекален оптимист.
От друга страна негативното го знаем - липса на треньорски кадри и плачевна демография, наборите с всяка изминала година намаляват.
Сори за офтопика
