NBA Regular Season 22-23

[ReBorn1982]

Доколкото си спомням, Лилард призна, че е бил в имението на ЛеБрон в Ел Ей, където с едновеждия са го убеждавали да се присъедини към тях в Лейкърс .... това мисля ясно отговаря на въпроса участва ли ЛеБрон в трансферната политика на клуба.

[Buck32]

Доколкото си спомням, Лилард призна, че е бил в имението на ЛеБрон в Ел Ей, където с едновеждия са го убеждавали да се присъедини към тях в Лейкърс .... това мисля ясно отговаря на въпроса участва ли ЛеБрон в трансферната политика на клуба.

Е, ако беше успял да докара Лилард вместо Уестбрук, даже хейтърите като мен щяха да го похвалят.

[Drunken_Master]

Доколкото си спомням, Лилард призна, че е бил в имението на ЛеБрон в Ел Ей, където с едновеждия са го убеждавали да се присъедини към тях в Лейкърс .... това мисля ясно отговаря на въпроса участва ли ЛеБрон в трансферната политика на клуба.

Oф... Къде видя, да отричам всичко това ? Естествено, че участва. Чел ли си книгата за Майкъл Джордън от Лейзънби. Майкъл постоянно е настоявал за определени играчи, основно от бившите си дружки от Катранените пети (Северна Каролина). Давам го за пример, понеже си му фен.
Въпросът е, че общото схващане е, че каквото каже Брон и мотамо и веднагически се изпълнява чинно от Роб Пелинка. Говоря, че всичко това е въпрос на много дебати, много разговори между него, Пелинка и Вогъл/Хам.
За мен е абсолютно нормално, когато си водещ и ключов играч (не чак франчайз играч), да имаш думата при подобни трансферни ходове. Нали все пак целта на Лейкърс е да се атакува отново титлата.

П.С.
Никога не съм отричал, че Дейвис беше взет по личното настояване на ЛеБрон. Допълнителен стимул за Веждата беше, че ЛеБрон му бил идол. Нали и той играеше с 23-ти номер.

[Drunken_Master]

Доколкото си спомням, Лилард призна, че е бил в имението на ЛеБрон в Ел Ей, където с едновеждия са го убеждавали да се присъедини към тях в Лейкърс .... това мисля ясно отговаря на въпроса участва ли ЛеБрон в трансферната политика на клуба.

Е, ако беше успял да докара Лилард вместо Уестбрук, даже хейтърите като мен щяха да го похвалят.

Не, аз си признавам с ръка на сърцето, че не мога да разбера, защо нещата с Ръс не се получават. Честно... Ясно е, че не го слуша главата, ама това момче малко или много беше МВП преди няколко години, а все още не мога да кажа, че е дъртак или амортизиран. В Уизардс му се получаваха нещата...

[ReBorn1982]

Русчук, аз лично съм сигурен, че думата на ЛеБрон в Лейкърс тежи много повече от тази на Пелинка и/или полу-анонимния треньор ..... може да не си съгласен, ти си знаеш, моето наблюдение е такова и така смятам.

За Джордан е така през '90-те. Нормално, Булс тогава, това беше Джордан. Няма Джордан, няма Чикаго Булс. Вижда се, че без него и една титла нямат, даже финал нямат ..... за Кливланд и ЛеБрон го разбирам, но при велик франчайз като Лейкърс ми е малко странно.

[Drunken_Master]

За Джордан е така през '90-те.

И по-рано...

Ем Джей не вярвал на Краузе и способността му да взима добри решения за отбора. Той все още бил бесен и от непреклонността на мениджъра да го върне на терена след контузията му. Пред близките си обаче изказвал много съмнения, които се засилили след драфта от 1987 г., докато Краузе се опитвал да осигури два избора в първия кръг. Пипън бил избран под номер 5 след сделка със „Сиатъл Суперсоникс“, която дълго време била повод за разпалени дискусии. Десетият избор също причинил разногласия, след като и Джордан, и Дъг Колинс искали от Краузе да избере Джо Улф от Северна Каролина, или поне Кени Смит. Краузе обаче ставал все по-подозрителен към играчите от Каролина. Системата на Дийн Смит не давала много добра представа за истинските им способности. Освен това треньорът им бил досаден и винаги настоявал възпитаниците му да бъдат избирани възможно най-напред в лотарията. А мениджърът в отбор от НБА щял да се побърка, ако си позволял да следва капризите на Смит. Краузе бил на ръба в нощта преди драфта и се чудел кого да вземе под номер 10, но Рейнсдорф му казал да послуша интуицията си. Така Краузе избрал под номер 10 Хорас Грант от „Клемсън“ вместо Джо Улф, което разгневило Дийн Смит.
Изборът на играч от „Клемсън“ вместо от Каролина се обърнало и срещу треньора, тъй като това означавало, че той нямал тежест при избора на играчи за тима. „Дийн Смит ми се обади и ми разгони фамилията, образно казано. „Как можа да го направиш, глупако“, ми каза. А Майкъл каза: „Какво, по дяволите, направи? Защо взе това чучело?“ Така го наричаше с години. Чучело. Директно в очите“, спомня си Краузе. Той не се бил консултирал с Майкъл, въпреки че знаел много добре какво ще му хареса. „Говорих с играчите, но не говорих с Майкъл, защото нямаше как да го убедя да разбере и да приеме друга гледна точка“, казва мениджърът.

През лятото на 1990 г. Краузе избрал в драфта тийнейджъра сензация от Хърватия Тони Кукоч. Мениджърът обаче трябвало да го убеди да заиграе в НБА. По онова време на европейските баскетболисти не се гледало с добро око в Лигата, защото били крайно неефективни при по-физическата игра. Краузе обаче бил въодушевен за Кукоч, което станало поредния повод за бяс на Джордан и засилило усещането му, че отборът се „деджорданизира“. Клубът започнал да сключва договори и да търси партньорства, с които да изкуши Кукоч да дойде, макар че той имал договор с европейския си отбор.
Когато Джордан и Пипън научили, че Краузе се опитва да освободи 2 милиона долара от тавана на заплатите, за да покрие разходите по привличането на Кукоч в Америка, двамата се разгневили още повече. Надали това бил идеалният момент Джексън да обяви, че отборът ще използва отново правилото за „равен шанс“ на всички и това означава, че ще се жертват точките и игровото време на Джордан за доброто на тима.

Схемата на нападението била обещаваща, но Джордан все още не бил убеден, че отборът е готов да спечели титлата. Той започнал да настоява за промени в състава, преди да бъде затворен трансферният прозорец през февруари 1990 г. Феновете също се оплаквали и искали шефовете да направят нещо. И отново Джордан настоявал да бъде привлечен Уолтър Дейвис.
„Отношенията се влошиха, когато Майкъл се появи и започна да настоява за привличането на Уолтър Дейвис. За него този трансфер беше въпрос на живот и смърт през онази зима.
Майкъл твърдеше, че няма как да станем шампиони с този състав“, спомня си Джим Стак. Краузе изпратил скаута си да разучи въпроса с Дейвис и да разбере дали той наистина може да помогне на „Булс“. „За мен Уолтър Дейвис беше приключил що се отнасяше за защита. По начина, по който Фил водеше отбора, Дейвис нямаше шанс в опазването на момчета като Марк Агуайър, Ксавие Макданиел, Лари Нанс.

[pill]

Дебелото джудже са го мразили всички. Майкъл, Фил, Скоти. И тримата са го ненавиждали. Пипън през 98ма е вдигал страшни скандали. Такива успели атлети и хора, е нормално да мразят човешка сган с наднормено тегло, която едва ходи и омразата и зависта му излиза през свинските уши.

[Larsenn]

Честита Коледа и весели празници! Да сте здрави!

[Drunken_Master]

Честита Коледа и весели празници! Да сте здрави!

Тихо ве! Някои хора се опитват да спят!

[ReBorn1982]

Русчук, цитираш ми "източник" ЕЖК (Една Жена ми Каза) ..... дай по-сериозно.