Левски: Всичко около клуба

[TristaNNN]

Не знам за вас, братя левскари, но аз лично не смея нито да се зарадвам, нито да се натъжа покрай подобна новина за нови собственици. В последните години се нагледах и наслушах на какво ли не, в един момент летях в облаците от романтизъм, в друг фактите ме приземяваха на земята като пиян студент, де е паднал докато прескача терасите на женски общежития. Едни собственици и директори ни лъгаха нагло и безогледно в очите, други мълчаха като бити проститутки, трети шикалкавеха и се мазнеха само и само ден да мине и друг да дойде на обвито в мъгла спокойствие, четвърти даваха куп обещания, малко от които спазени на практика. Някои пък много искаха, но просто не можеха. Други можеха, но сякаш не им пукаше за Левски, а си гонеха собствени цели и интереси. Не знам ...
Едно нещо научих - в тая родна футболна кочина, наречена "продукт", нищо не се случва по пазарните закони, нито според спортните норми, нито на база човешката етика, справедливост, трудолюбивост и честност. Стремглавото падение на качеството на играта у нас е видно за всички, смятам. За правила и закони дума не обелвам, че ми се плаче.
В тоя ред на мисли, сякаш повече ми харесва тая позабравена сред левскарите сплотеност и, да я наречем дори - сиромашка и чистосърдечна радост народна, в името на общата, понесена на ръцете на любовта, цел - спасението и стабилизирането на нашия Левски като клуб-институция от национално значение! И сякаш сините братя и сестри започнаха да гледат на Левски не само като на продукт тип театър - ако не ми харесва, няма да ходя, а на нещо, от което и те самите са част, на един организъм, който има нужда от всяка своя клетчица в лицето, респективно, на всеки един левскар на стадиона, за да функционира. "От мене нищо не зависи, да се оправят, майната му" в главите на масовия левскар вече е заменено с "Искам да помагам на отбора, щото като помагаме всички дружно ще станата нещата. Само Левски!".
Не съм сигурен дали нова собственост няма да размести пластовете, сякаш още не мога да се нарадвам на тая чистонародна, свята и неподправена левскарска любов, де струи навсякъде по стадионите. За човек, де беше свикнал стоически да ходи на мачовете в най-мрачния ни спортно-състезателен период, де зорлем се събирахме по 300-400, тая искрица в очите и сърцата на хората днес е безценна.

[Вълчан]

Едва ли една заплата ще ги събори.
Пък и винаги има начин да се отървеш от нежелания след време.
Нашите 30 млн. Дългове за тях са 15 млн. Евра.
Един черен трансфер в Саутхямптън

Не става въпрос за заплатата. За изнудването което е по вероятно. Уж вътрешен човек....познава обстановката..няма как да не се предложи.Но все пак е супер интересчия. Реално клубът го има заради феновете. Не заради някакви къси договори за малко пари. Мина и доста време без нищо сериозно от негова страна.

[realno]

Относно смяната на собствеността ме притеснява, че гледат на Левски като инвестиция с цел финансова печалба , а не спортни успехи. Нека някой по запознат каже какви успехи имат отборите, които притежават.

[drvasko98]

Относно смяната на собствеността ме притеснява, че гледат на Левски като инвестиция с цел финансова печалба , а не спортни успехи. Нека някой по запознат каже какви успехи имат отборите, които притежават.

Интересно е как точно български футболен клуб ще е на финансова печалба без спортни успехи. Ще печелят от 50 000 зрители, даващи по 50 евро за мач? Ще продават мегазвезди от родното първенство за по 10 млн? Единственият начин български клуб да е на печалба е редовно да играе в групите и то на ШЛ желателно

[W84me]

Не знам за вас, братя левскари, но аз лично не смея нито да се зарадвам, нито да се натъжа покрай подобна новина за нови собственици. В последните години се нагледах и наслушах на какво ли не, в един момент летях в облаците от романтизъм, в друг фактите ме приземяваха на земята като пиян студент, де е паднал докато прескача терасите на женски общежития. Едни собственици и директори ни лъгаха нагло и безогледно в очите, други мълчаха като бити проститутки, трети шикалкавеха и се мазнеха само и само ден да мине и друг да дойде на обвито в мъгла спокойствие, четвърти даваха куп обещания, малко от които спазени на практика. Някои пък много искаха, но просто не можеха. Други можеха, но сякаш не им пукаше за Левски, а си гонеха собствени цели и интереси. Не знам ...
Едно нещо научих - в тая родна футболна кочина, наречена "продукт", нищо не се случва по пазарните закони, нито според спортните норми, нито на база човешката етика, справедливост, трудолюбивост и честност. Стремглавото падение на качеството на играта у нас е видно за всички, смятам. За правила и закони дума не обелвам, че ми се плаче.
В тоя ред на мисли, сякаш повече ми харесва тая позабравена сред левскарите сплотеност и, да я наречем дори - сиромашка и чистосърдечна радост народна, в името на общата, понесена на ръцете на любовта, цел - спасението и стабилизирането на нашия Левски като клуб-институция от национално значение! И сякаш сините братя и сестри започнаха да гледат на Левски не само като на продукт тип театър - ако не ми харесва, няма да ходя, а на нещо, от което и те самите са част, на един организъм, който има нужда от всяка своя клетчица в лицето, респективно, на всеки един левскар на стадиона, за да функционира. "От мене нищо не зависи, да се оправят, майната му" в главите на масовия левскар вече е заменено с "Искам да помагам на отбора, щото като помагаме всички дружно ще станата нещата. Само Левски!".
Не съм сигурен дали нова собственост няма да размести пластовете, сякаш още не мога да се нарадвам на тая чистонародна, свята и неподправена левскарска любов, де струи навсякъде по стадионите. За човек, де беше свикнал стоически да ходи на мачовете в най-мрачния ни спортно-състезателен период, де зорлем се събирахме по 300-400, тая искрица в очите и сърцата на хората днес е безценна.

На същото мнение съм, ще ми липсват тези времена на сиромашия. Чувството е друго, нещо като завръщане в миналото, когато парите не са били на първо място.

[tmanolov]

Не знам за вас, братя левскари, но аз лично не смея нито да се зарадвам, нито да се натъжа покрай подобна новина за нови собственици. В последните години се нагледах и наслушах на какво ли не, в един момент летях в облаците от романтизъм, в друг фактите ме приземяваха на земята като пиян студент, де е паднал докато прескача терасите на женски общежития. Едни собственици и директори ни лъгаха нагло и безогледно в очите, други мълчаха като бити проститутки, трети шикалкавеха и се мазнеха само и само ден да мине и друг да дойде на обвито в мъгла спокойствие, четвърти даваха куп обещания, малко от които спазени на практика. Някои пък много искаха, но просто не можеха. Други можеха, но сякаш не им пукаше за Левски, а си гонеха собствени цели и интереси. Не знам ...
Едно нещо научих - в тая родна футболна кочина, наречена "продукт", нищо не се случва по пазарните закони, нито според спортните норми, нито на база човешката етика, справедливост, трудолюбивост и честност. Стремглавото падение на качеството на играта у нас е видно за всички, смятам. За правила и закони дума не обелвам, че ми се плаче.
В тоя ред на мисли, сякаш повече ми харесва тая позабравена сред левскарите сплотеност и, да я наречем дори - сиромашка и чистосърдечна радост народна, в името на общата, понесена на ръцете на любовта, цел - спасението и стабилизирането на нашия Левски като клуб-институция от национално значение! И сякаш сините братя и сестри започнаха да гледат на Левски не само като на продукт тип театър - ако не ми харесва, няма да ходя, а на нещо, от което и те самите са част, на един организъм, който има нужда от всяка своя клетчица в лицето, респективно, на всеки един левскар на стадиона, за да функционира. "От мене нищо не зависи, да се оправят, майната му" в главите на масовия левскар вече е заменено с "Искам да помагам на отбора, щото като помагаме всички дружно ще станата нещата. Само Левски!".
Не съм сигурен дали нова собственост няма да размести пластовете, сякаш още не мога да се нарадвам на тая чистонародна, свята и неподправена левскарска любов, де струи навсякъде по стадионите. За човек, де беше свикнал стоически да ходи на мачовете в най-мрачния ни спортно-състезателен период, де зорлем се събирахме по 300-400, тая искрица в очите и сърцата на хората днес е безценна.

Много хубаво, романтично и ... безкрайно утопично за нашето време.

Аз ше си кажа основната болка като човек, който всяка година снася 4-цифрена сума на клуба - на нас ни липсва президент. Да, имаме онази обединяваща фигура (Мъри), имаме добър (но не и отличен) администратор (Ивков) и дотам. Палмите се бутат, правят нещо, но и те не знаят точно какво (просто са прекалено малки за Левски), обаче основата е, че Авгиевите обори не са почистени и няма вариант те да се почистят, въпреки огромното желание на Мъри!

Та проблемът се изразява основно в "собственика" ни или там "пазителя на акциите", или както иска да се нарича. От него и чеп за зеле не става, защото е пълен със зависимости - и към БХ, и към Перукан, и към Тирион, и към Зализаната фелосана мастия, и към Стойнето, и към Тити (и хората зад него), и към кого ли не. Да не отварям реч как още с първите си действия завлече клуба с 1,5-2 милки (Киселяка, Насрания и подобните им отрепки), как доведе онова посмешище Дики, както и защо изобщо се появи в Левски (за да изчисти задника на БХ, който Черепа беше насадил на пачи яйца с джирото на акциите). Е, така не става, просто не става!

Да, факт, искрата се запали, пожарът се разгоря (Мъри, само и единствено Мъри е причината), но никой не може да ме убеди, че колкото и уж да не сме глорихънтъри, сега нямаше да има двойно повече постъпления, ако една малоумно малка перука не беше решила да продава един мач и бяхме отстранили Пармезаните (напълно възможно) след това. Ясно де, и в историята няма ако, но....

Та без да изринем всичко и всички, няма как да стане. И то да се започне с "пазителя на акциите" - сори, пич, не ставаш и никога не си ставал за тази работа! Но, както знаем, това са утопии.

А дали може да се печели от Левски - разбира се, че може. Някакъв смесен вариант с листване на борса и т.н. (сдружението беше отлична идея, но осрана с лицата си още в самото начало), вкойто хем ангажираш феновете, хем основният собственик си е основен собственик, но няма блокираща квота за всички решения. Та ние с едни групи (изобщо не е необходимо да са ШЛ, за там е невъзможно) ще сме с поне 10 милиона отгоре като минимум от билети и права, от феновете още 5 и 10 милки от собственика и ето ти го един стабилен бюджет за отбор, който със сигурност ще е минимум втори у нас. А при добро стечение и нещо повече. Е, нещото повече вече ще е печалба. Отделно ще има и други спонсори, след очаквания подем, стадион и т.н.

Много се разписах и спирам. На Левски му трябва нещо много малко - истината - и тя е толкова трудно постижима, когато си със зависимости...

[LoveAndPeace]

Относно смяната на собствеността ме притеснява, че гледат на Левски като инвестиция с цел финансова печалба , а не спортни успехи. Нека някой по запознат каже какви успехи имат отборите, които притежават.

Интересно е как точно български футболен клуб ще е на финансова печалба без спортни успехи. Ще печелят от 50 000 зрители, даващи по 50 евро за мач? Ще продават мегазвезди от родното първенство за по 10 млн? Единственият начин български клуб да е на печалба е редовно да играе в групите и то на ШЛ желателно

Зависи от гледната точка. Ако Левски стане нечий сателит , печалбата от гледна точка на клуба най-горе в пирамидата няма непременно да означава печалба и за клубовете сателити.

[mikata]

https://dsport.bg/unaited-grup-s-oficia ... 97172.html

[modor]

Много правилна позиция от клуба и от Юнайтед Груп. Нека ги оставим на спокойствие. Пък по празниците ще видим какво ще излезе.

[ChuckNorris]

Това означава, че всяка информация излизаща по разни "медии" въобще не е вярна. Не трябва въобще подобни информации/манипулации да се коментират и да им се обръща каквото и да било внимание. От сега нататък само официално съобщение от Юнайтед Груп ще покаже дали ще придобият клуба. Работата изглежда 50/50
Тази част от позицията им, че не преговарят с хора и фирми попаднали в списъка Магнитски май показва, че нещата клонят към това по-скоро да няма сделка. Но да изчакаме все пак официалната развръзка. Дай Боже да се получи да ни вземат.