Доживях да цитирам Дойче Велето, но това е първата западна медия, която намеква, че има висок риск от хиперинфлация в Украйна.
Украйна се бори да избегне хиперинфлацията, тъй като разходите за войната нарастват
Централната банка на Украйна де факто печата пари, за да плаща на войските си, но тази мярка е неустойчива.
Докато войната срещу Русия навлиза в седмия си месец, Украйна е изправена пред финансови затруднения, тъй като се опитва да се задържи на повърхността, докато се бори с нахлуващите сили на Москва.
Приходите от данъци рязко намаляха поради свободното падане на икономиката, докато военните разходи рязко нараснаха, което изправя правителството пред бюджетен недостиг от 5 млрд. долара (5,02 млрд. евро) месечно.
За да компенсира липсата на пари, Централната банка на Украйна на практика печата пари - през последните шест месеца тя изкупи държавни облигации на стойност 7,7 млрд. долара. Financial Times съобщи, че само през юни печатарските машини са създали 3,6 млрд. долара.
Безконтролната инфлация може да "унищожи икономиката
Тъй като войната вероятно ще се проточи безкрайно, страната е изправена пред перспективата за бясна инфлация и вероятно дори хиперинфлация - много висока и ускоряваща се инфлация.
Това би довело до допълнително намаляване на стойността на украинската валута - гривната, която вече е спаднала с около една трета. Инфлацията достига 20% и е на път да достигне 30% до края на годината.
По-рано този месец доклад на базирания в Лондон Център за икономически и политически изследвания (CEPR) призова за "намаляване на зависимостта" от печатането на пари, като предупреди, че ако това продължи, Украйна вероятно ще бъде изправена пред много по-висока инфлация, валутна криза и дори банкова криза.
"Печатането на пари има смисъл в началото на войната, когато има голям хаос и позволява да се наберат пари много бързо", казва пред DW съавторът на доклада, икономистът Юрий Городниченко от Калифорнийския университет в Бъркли. "Но това не е устойчиво решение. Ако продължите да го правите, ще унищожите останалата част от икономиката".
Докладът на CEPR посъветва украинското правителство да повиши данъците и да потърси допълнителна чуждестранна помощ, като същевременно ограничи невоенните разходи - политика, която Киев приложи от самото начало на войната. Той също така призовава за строг контрол върху изтичането на капитали, ограничения върху вноса и по-голяма гъвкавост на валутния курс.
Данъчните приходи се сринаха до около една пета от предвоенното си ниво и сега покриват около една трета от разходите на правителството. Печатането на пари в момента покрива още около една трета, а чуждестранните заеми, безвъзмездните средства и местните облигационни емисии помагат за покриването на останалата част от разходите.
Изправен пред перспективата за по-нататъшно увеличаване на данъците и вносните мита, Киев не забравя, че бизнесът и потребителите вече са подложени на огромно напрежение.
Икономиката е силно засегната от руската инвазия
Фирмите бяха принудени да затворят в зоните на конфликта, а бягството на 5 млн. украинци и военната повинност за мъжете предизвика изтичане на мозъци, докато безработицата вече достигна 35%. Лицата, останали в зоните на военни действия, разселени в страната или внезапно останали без работа, също се нуждаят от финансова подкрепа.
Перспективата за все по-отслабваща икономика, заедно с недостига на гориво, прекъсване на електрозахранването или отоплението тази зима, може да принуди още много фирми да прекратят дейността си, като същевременно поставя на изпитание обществената подкрепа за правителството на президента Володимир Зеленски.
Световната банка прогнозира, че до края на 2023 г. 55% от украинците ще живеят в бедност, докато преди конфликта те са били 2,5%.
https://www.dw.com/en/ukraine-battles-t ... a-62890235
