Стоичков разбира се е фактор в това да станат много феновете на Барса в България. Все пак говорим за най-добрия български футболист за всички времена - Единственият българин печелил Златната топка, няма какво повече да коментираме тоя въпрос. За Гунди за съжаление не се знае края на 60те ако комунистите не го бяха спряли да отиде в Милан, може би и той щеше да постигне много на европейската сцена, може би и КЕШ да вземе като Стоичков, понеже Милан тогава бяха мега отбор и печелят КЕШ 1969г.

insaneboy12 написа:За разлика от феновете на Реал, ние не сме станали фенове на Барселона заради някакви цифрички от пантивек, а заради красотата на играта, емоциите и най-готиният футбол, който сме виждали.
Нека се радват на три поредни и т.н., но това, което Барселона играе при Кройф, после при Гуардиола, после при Енрике друг отбор не го е правил. Тики-таката, доминирането на топката, смачкването на противника, карането на всеки един отбор да тича след нея, прекарването на цял мач в половината на съперника, позиционната игра, триъгълниците, импровизацията, Роналдиньо, Меси и всичко това накуп не се вижда. Отбори, играещи на контраатаки като Реал - бол. Отбори, практикуващи нещо различно, оставили отпечатък в световния футбол с уникалния си начин на игра - 1. Отборът, трябва да се стреми да е верен на корените си, а не да се бори за некви трофейчета с антифутбол стил Атлетико. Голяма работа, че някой спечелил титла като играта му е мъка за гледане и феновете са проспали половината мачове, ама накрая могат да се похвалят с трофей (цифричка за статистиката).
insaneboy, за стилът на игра си прав, но въпреки това все пак виждам известни разлики между Кройф и Гуардиола. При първият може да се види сравнително по-директния стил на игра. Голямото владение на топката започна с Ван Гаал края на 90те, после Рийкард върна част от по-директния футбол, докато Гуардиола върна отново владението на топката като при Ван Гаал.