https://m.dir.bg/corner/sektor-k/toy-be ... -na-terenaТой бе идол на Марадона и обичаше дискотеките дори повече от него. Веднъж даже заспа на терена
Невероятната история на Ел Махико Гонсалес - забравения гений от Ел Салвадор
Срамота е, че по света масово не го познават. Не е известен като Меси и Роналдо, което можем да преглътнем с факта, че когато играеше, нямаше социални и други медии, които да леят оди за финтовете и головете му. Но не го знаят дори като Зико и Марадона, като Франческоли, като Сократес и Ардилес, Кемпес или Валдано.
А би трябвало. Когато ти лепнат прякора Ел Махико (Магьосникът), това не е, защото размахваш магическа пръчица по пижама и превръщаш с нея шоколадов бонбон в цветен телевизор. Има нещо магическо в това което правиш... А Хорхе Алберто Гонсалес Барияс правеше магии на терена, защото бе футболист. И то такъв, за когото Марадона каза: "Този е по-добър от мен и Пеле".
Да, срамота е, че неговото име не е редом до тези на най-големите величия на играта.
Роден е през март 1958 г. в Сан Салвадор, само месеци преди Пеле да разтърси света с играта си на световното в Швеция. И да промени представите на европейците за това какво може един талант от американския континент.
На 11 години малкият Хорхе, вече наричан Маго в местния детски отбор, слуша по радиото заедно с още стотици деца, възрастни и - вероятно - домашни любимци, мачът на всички мачове за страната му Ел Салвадор. Така наречената футболна война с Хондурас са пресявките за Мондиал 1970, съвпаднали с военния конфликт между двете държави. Ел Салвадор бие с 3:2 в решаващ трети мач в Мексико през 1969-а и по улиците се изсипва карнавал като в Рио. Малкият Маго вече отдавна е влюбен в играта, а и на 11 може неща с топката, които са енигма за 15-16-годишните. В главата си той вече е решил - ще заведе Ел Салвадор пак на Мондиал един ден.
Кариерата му започва в Антел, преминава през Индепендиенте Насионал и ФАС, все клубове в родината. Но цяла Северна, Централна и Южна Америка говорят за един суперталант, който скрива топката на съперниците. Канят го на демонстративни мачове в Щатите, където сокърът вече се е разгорял като факел, след като Пеле, Кройф, Бекенбауер, Бест и т.н. са минали през лигата. Всъщност - Америка говори за два суперталанта...
С Диего Армандо Марадона се засичат през есента на 1980 г. на един такъв мач, след който вечерта продължава в купон.
Двамата са сходни като темперамент, а на терена са магьосници. Така започва едно приятелство, което времето не успява да разчупи. Диего е изгряващата звезда на световния футбол, а един от любимите му играчи на позицията на номер 10, е именно Хорхе Гонсалес, по-голям от него с две години. И двамата още са далеч от световната слава. Единият после стига до нея, другият - не съвсем. Неведнъж Диего признава - това е човекът, когото е гледал с възхита от първите си години във футбола.
През лятото на 1982-ра Ел Салвадор отива на Мондиал за втори път - Ел Махико си е обещал, че ще го направи. В решаващия за класиране мач той побърква защитата на фаворита Мексико и мечтата е изпълнена.
Embed from Getty Images
Е, ок - на световното салвадорците не се покриват със слава... Падат с 1:10 от Унгария и са ужасно зле, ако трябва да сме съвсем точни. Но Хорхе е толкова впечатляващ, че дори в този отбор личи класата му. Гениален.
Атлетико Мадрид, Фиорентина, Валенсия и Кадис го искат. Избира най-малкия от тези отбори. Проучва добре нещата - клубът е в отлично финансово състояние, мястото е кипящ вулкан от нощен живот, а публиката е като лава - атмосферата в лудия по футбол Кадис никога не е унила. Да добавим само - вторият най-значим световен карнавал през 80-те е именно в този град. Първи си е Рио, то е ясно.
Ел Махико обича нощния живот. О, как го обича! Попада на точното място и това е взаимна любов от пръв поглед.
Пристигането му в Кадис е като на рок звезда. Феновете са луди, на тренировките му идват хиляди. Гонсалес е не просто ярък талант с технически възможности от друга планета и два еднавко силни крака. Той прави шоу и е толкова земен и нормален, че местните полудяват по него.
"Даваше автографи по 2 минути на всеки отделен човек - разказва бившият му съотборник Хуан Хосе Сандокан. - Не отказваше на никого, понякога оставаше час, че и повече след тренировка. Имаше отработен подпис, добавяше едно "Ел Салвадор", името на запалянкото, лично посвещение... Обичаше феновете, а те го носиха на ръце. В града се разказваха легенди за Хорхе из дискотеките и баровете. А на терена беше удивителен. Той бе по-добър от Марадона!"
Струва ви се прекалено ли? Ами... През лятото на 1983-а Кадис играе предсезонна контрола с Барселона на Диего. Гостите бързо повеждат с 0:3, а звездата на домакините е на скамейката и дреме. Той е още пиян, по неговите собствени думи, след като предната вечер е прераснала в парти до зори. Ел Махико влиза, бележи два, подава за два - 4:3 за Кадис!
Още тогава Марадона е казал на шефовете на Барса: "Има двама играчи в света, които са по-добри от мен или на моето ниво - Зико и Ел Махико!".
По испанските терени си прави каквото поиска. Ляв, десен крак, пасове, петички, финтове и дрибъл. Светът не подозира за този гений, защото той отказва на ПСЖ, Барса, Реал, Сампдория, Интер през годините. И остава в своя любим град и отбор.
"Идваше при мен и ме питаше: Шефе, какво ще правим следобед? Уморен съм от сутрешната тренировка...",разказва дългогодишният му треньор Давид Видал.
И всеки път, когато му кажат, че следва занимние за фитнес, Хорхе не се явява следобеда.
"Спеше по цели дни, по 15 часа", разказва Сандокан.
Нощите също са дълги, често го намират заспал по барове и дискотеки, понякога е диджей, качва се по сцените на концерти, а народът просто го обожава.
"Това ме зареждаше, аз съм човек на партитата, на живота - казва години след отказване му. - Дори майка ми не можа да ме откаже от това. Ако спазвах режим, вероятно щях да играя в далеч по-големи отбори и да спечеля купи, но аз никога не съм гледал така на футбола. Нито пък съм го приемал като работа. Играех за кеф и за хората."
През 1984-а обаче идва поредната оферта от Барса, вече воден от Сесар Луис Меноти. Той и Марадона лично говорят с Ел Махико. И салвадорецът приема - дори само, за да играе с Диего. Двамата са в една стая на предсезонното турне в Щатите, което се оказва огромна грешка.
Марадона напуска лагера за 2 дни с позволението на Меноти, когато... се случва инцидентът. В хотела настава скандал, като камериерка обвинява Хорхе, че я е изнасилил. Историята се променя за часове, като се оказва, че тя е влязла по собствено желание в стаята на магьосника, а в това време се е включила противопожарната инсталация, а те са останали там! Налагат глоба на играча, която Барса плаща, а камериерката е уволнена. Меноти е бесен и пита Гонсалес - "Защо не излезе, когато евакуираха всички?! А ако беше истински пожар!?"
Отговорът е типичен. "Не си оставям работата по средата..."
Чешитът Ел Махико не играе за Барса в официален мач, президентът Нунес разваля договора след случая. Меноти тайно си отдъхва - Марадона, Шустер и този тип биха му дошли в повечко. Не стига, че може да пуска само двама от тях (правилото тогава е такова - не повече от двама чужденци на терена), ами и постоянно трябва да се моли някоя от тези цъкащи бомби да не избухне.
Така големият шанс на Ел Махико да играе с Ел Диего се разминава. Двамата остават приятели и често купонясват заедно в Кадис, където аржентинецът си появява в почивни уикенди дори като играч на Наполи в следващите години.
В отбора нещата си вървят, докато Видал в един момент не кипва заради поредния куриозен инцидент със салвадорската звезда. В мач с Атлетико при корнер за Кадис, играта е спряна, има паднал играч и влизат лекари. Защитник на гостите изведнъж усеща, че някой полага глава на рамото му... Ел Махико е затворил очи и опитва да дремне. Отново е махмурлия, не е спал и използва всяка минута. На терена няколко играчи виждат и се хилят, но на треньора на Кадис не му е смешно. Той е пред инфаркт и отсича - това е прекалено. След което Ел Махико е продаден на Валядолид по спешност насред сезона.
Там сякаш изведнъж талантът изчезва. Хорхе е свит, не играе добре, няма никакво желание и е унил постоянно. След 5 месеца Валядолид го връща на Кадис за същата сума. И сякаш с това цветето отново вижда слънце и вода. В случая - нощния живот на любимия град, сравняван с Хавана, пълен с изкушения и горещи партита, както и изключително готини хора.
Мястото на Ел Махико. Головете и асистенциите отново са тук, както преди.
"Признавам, че не съм виждал такъв играч - категоричен е Видал, който прави десетки компромиси в работата си с този ас с особен характер. - Хорхе играеше за оценка 12 по десетобалната система, когато му се играеше. Далеч, далеч по-влиятелен на терена, отколкото Марадона или който и да е друг. Когато не му се играеше, беше за 8-9. Никога по-малко."
Скандалите също продължават, но всичко му се прощава. Отказва да иде в Сампдория на Виали и Манчини, защото "играта в Серия А е груба и защитна, тези идиоти почупиха краката на Зико и Диего" (негови думи). А през 1989-а идва ново обвинение в изнасилване, за което стига и до съд. Отново е оправдан и никой в града не се съмнява, че Ел Махико не е извършил това, в което го обвиняват. В Кадис той е с такъв статут, толкова популярен, обичан, харесван от жени и мъже... че първите не му отказват, а вторите биха преотстъпили дори съпругите си, за да го гледат всяка събота в жълто синия екип с неговите фокуси. Какво ти изнасилване...
След 194 шампионатни мача за 7 години, в които вкарва 58 гола и дава 54 асистенции, Ел Махико стяга багажа от града, който обича с цялото си сърце през 1991 г. Вече е на 33, начинът на живот се отразява все повече, а и не само на играта му. За всеки мач, който пропуска, клубът удържа от заплатата му, такъв е последният му договор. Той все по-често е неспособен да играе по 90 минути, след като петъците се сливат със съботните утрини, а мачовете са обикновено в събота следобед.
Прибира се у дома и заиграва пак за ФАС, където продължава да прави магиите си цели 9 години. Отново отказва на италиански клуб - Аталанта, през 1992-ра, като причините са същите. Човекът си има принципи. А и вероятно осъзнава, че вече е на 34 и нещата ще стават все по-тежки като тренировки и изисквания.
След отказването му е удостоен с най-високите ордени в Ел Салвадор, където е истинска икона, мит. През 2001 г. събира някои от най-големите звезди на световния футбол на националния стадион "Флор Бланка", за да набере средства за жертвите и пострадалите от голямото земетресение в страната седмици по-рано.
Три години по-късно трибуните на арената пак са пълни, този път за неговия личен бенефис. На терена го извежда за ръка Диего Армандо Марадона, който води сборен тим на аржентински легенди. Ел Махико е капитан на салвадорски състав от звезди.
"Марадона е по-велик от Пеле", запяват трибуните в Ел Салвадор, прекланяйки се пред световния идол, дошъл да уважи мача.
Три години по-рано Диего едва е бил спасен след свръхдоза и не се включва често в такива инициативи и пътувания. Но той взима микрофона и казва от игрището:
"Благодаря ви, чувам какво викате... Но тук днес има един футболист, който е по-добър от Пеле наистина. Той е по-добър и от мен, винаги е бил. Той е феномен! Ел Махико - най-големият играч в света".
Хорхе Валдано, който е считан за един от водещите футболни визионери и мозъци на играта след отказването му през 90-те години, казва за престоя на Ел Махико по испанските терени.
"Ако той бе бразилец или аржентинец, щеше да е световна суперзвезда като Марадона или Зико. Не съм виждал играч, който просто превключваше, променяше мача за 3-4 минути с ходовете си, а после отново се потапяше в своя свят. Беше на терена, но по-скоро доиграваше мача. Хорхе правеше каквото си иска, когато си иска."
През 2006 г. президентът на Ел Салвадор Елиас Антонио Гонсалес издава указ и стадионът в столицата вече не се казва "Флор Бланка", както го знаят от десетилетия. Вече носи името "Естадио Хорхе Махико Гонсалес".
Самият Ел Махико си е жив и здрав тогава, не мислете най-лошото. Той си е жив и здрав и днес, като понякога се връща в Кадис, за да гледа някой мач или... за карнавала. И на 62 години по улиците го разпознават, защото снимките му са навсякъде - в барове, ресторанти, училища. Той е местният Марадона. Не успя да играе с Диего, но дори великият аржентински номер 10 призна, че се е възхищавал на човека, за гения на когото светът, за съжаление, масово не подозира.
Скоро това ще се промени, надяваме се. Netflix работи по документален филм за Ел Махико, който трябва да е готов напролет. Един от последните разговори на Марадона с журналисти преди смъртта на Диего, е бил с хората от медийния гигант. И неговото мнение ще го има във филма.
Не се съмнявайте, той отново е повторил за своя приятел това, което твърди от близо 40 години:
"Този е по-добър дори от мен!".
.
