Основното, което трябва да се изясни и което все още не може да се набие в главите на определени хора е, че ние сме държава, която е загубила Втората световна война, при това като съюзник на Германия, която се води за изключително агресивна нацистка сила. При това фактически до 9-ти септември 1944-та нашата страна е била част от Тристранният пакт, но водещата сила в онова време, когато започва т.нар. "Народен съд" е вече Антихитлеристката коалиция, като през октомври 1943-та основните сили от тази коалиция се договарят, подписвайки една декларация за съдене на военно-престъпниците и се разбират това да бъде условие за всички държави, които са били на страната на Германия през Втората световна война. Тяхното схващане е, че тази тежка война е донесла толкова много невинни жертви и виновниците за нея са длъжни да си понесат наказанията, колкото и тежки да са те. В последствие подобни тежки съдебни процеси минават буквално като буря през целият свят - Нюрнбергският процес, Токийският процес и т.н. Има дори една много прелюбопитна история, по време на Ялтенската конференция Чърчил, Рузвелт и Сталин провеждат доста интересен разговор. Чърчил се обръща към останалите двама и им казва: "Какво правим с военно-престъпниците след краят на войната ? Най-добре е в момента, в който ги заловим направо да ги разстреляме ?" В последствие след разговори със Сталин се стига до извода, че е по-добре първо да ги осъдят, а после да решат, дали е редно да ги разстрелват. Между другото, понеже постоянно се говори как България била единствената държава, която спасила евреите си, на Парижката мирна конференция през 1947-ма, нашата държава получава по-малки санкции именно, понеже е провела съдене срещу "антисемитизъм" (говорим за VII състав). Дори се поставя изрично на международните преговори. Съдят се комисарството по еврейските въпроси, шефовете на трудовите лагери за евреи, административни власти, военни власти и т.н. Това, че са спасени тези евреи от "старите" земи, но това в никакъв случай не означава, че у нас няма антисемитизъм, не означава и че властите не провеждат антисемитски мероприятия и т.н.
Идеята е била за един централен международен съдебен процес, това е и основната причина, поради която около двадесет човека, които трябва да бъдат съдени, да потеглят с НКВД до Москва. Това е и причината част от архивните документи около "Народният съд", да си стоят все още в Русия и нашите историци, да не могат да се докопат до тях. Поредното доказателство, че "Народният съд" се случва под чуждо влияние, най-малкото защото в онези години ние сме си окупирана държава и никой дори не пита правителството на Отечественият фронт за някакво мнение по този въпрос.
В съзнанието на "соросоидите" и техните зомбирани минетчии, "Народният съд" остава дело единствено и само на комунистите. В същото време, обаче не става ли дума за някаква подялба на отговорност ? Говорим за правителството на Отечественият фронт, което е съставено от "звенари", "социалдемократи", "земеделци" и дори двама безпартийни (Димо Казасов и Петко Стоянов). Иначе е пределно ясно, че се диктува волята на Георги Димитров или по-скоро на Сталин чрез него, а Трайчо Костов е "изпълнител". Знаете за кореспонденциите между двамата няколко дни преди началото на съдебният процес. "Процесите да послужат за превъзпитание на народа..." - казва дори Димитров.
Основната цел е този процес да сплаши, да покаже у кого е властта и най-вече да има възмездие. Няма какво да се лъжем, когато 40 000 души са по площадите и крещят "Смърт", означава, че има масова психология, хората искат възмездие или както професор Николай Поппетров го описва - "социална инфекция". България до 9-ти септември, по мое лично мнение е в една своеобразна гражданска война, която започва може би още по време на Войнишкото въстание през септември 1918-а.
Под "показване на властта" и "сплашване" имам на предвид, че се съдят точно определени хора, които в друго време няма никаква логика да бъдат съдени. Това е един опит да се изкорени опозицията в България. Например какъв е смисъла да се съди съветникът на цар Борис - Лулчев ?! Този човек си е някакво частно лице, което няма никаква връзка със събитията. Другият съветник на Борис - архитект Севов ? Михаил Арнаудов, който е министър на просвещението !? Каква изобщо е тяхната историческа или политическа вина !? Т.е. този човек на нас не ни харесва и смятаме да го отстраним, изключително алогично съдене... Примитивна разправа с определени хора, това е моето определение.
Не може да не се отрече и намесата на СССР, седмица преди произнасянето на присъдите. Точно тогава преди финалната фаза, Трайчо Костов извиква всички основни играчи в съдебният процес (съдии, прокурори и т.н.), за да им иска мнението. Той си записва тяхното мнение и го изпраща до Москва, като се получава кореспонденция по оста София-Москва с Димитров, с което става пределно ясно, че е нужен натиск, понеже трябва да има възмездие. Една част от запитаните не са съгласни с доста неща. Народният обвинител Георги Петров не е бил съгласен да се съди правителството на Константин Муравиев изобщо, понеже е било за твърде кратко време начело на страната. Не е искал да се съди и Кирил Кобургготски като регент, понеже той няма никаква роля в политическият живот на страната. Не е искал да се съди и въпросният Лулчев, който споменах по-горе. Първото нарушаване на съдебният процес е, когато от Втори състав се искат само 15 смъртни присъди, адвокатите са съгласни и в същото време се дават цели 67 ! Дори има и критика от БКП, че те работят мудно, те работят срещу държавата и както се изразява Трайчо Костов "не действат политически". Както и да е, месомелачката продължава... и в даден момент управляващите разбират, че са пресолили, че се получава обратен ефект и пускат указание до следващите съдилища да не дават толкова тежки присъди. В следствие на което в последните дни на "Народният съд" има много меки присъди... Примерно в последните дни на Софийските съдения има направо учудващо меки присъди.
Колкото до провинцията, нещата са следните...
Кимон Георгиев като първи министър-председател получава нареждане чрез писмо от Трайчо Костов, да бъдат въоръжени отрядите на Отечественият фронт. Кимон Георгиев разписва цели 10 000 оръжия. Почти половината от тези оръжия, обаче попадат в ръцете на криминалите, понеже обстановката е толкова нажежена, толкова мълниеносна, че когато амнистират политическите затворници, голяма част от тях всъщност се оказват най-обикновени криминали, които просто се представят за репресирани от предишният режим. Слагат си по една лента "ОФ" и тръгват да безчинстват. Убиват съдии, прокурори и т.н. Самият Антон Югов се е жалвал, че са трябвали няколко седмици за да разберат, каква чудовищна грешка са допуснали с тази амнистия. Между другото в онези години е имало и "Институт за слугините". Къде работят слугините ? Естествено, че при богаташи. Наговарят се с криминалите, влизат в къщите им и ги ограбват... Има страшно много полицейски материали в онези години, които го потвърждават.
Лошото е, че същите другари са на власт и днес, а е известно, че другарите имат един единствен интерес и той не е свързан с просперитета на народа.
