Левски: Всичко около клуба

[modor]

[center]На "Герена" да вдигнат паметник на Павел Колев[/center]
Sportcafe

Цяло чудо е, че тренираме с 25 футболисти, каза Петър Хубчев в първата си (полу)медийна изява след четиримесечно мълчание. И разясни, че нито стотинка от фенските дарения не е отишла за заплати на футболисти и треньори.

Това наистина си е чудо - каквото не се е случвало в нашия футбол и едва ли някога ще бъде повторено. Но чудото съвсем не се състои в това, че Левски разполага с футболисти, а че към днешна дата изобщо продължава да съществува. При всичките адмирации, комплименти и уважение към "синята" общност, към хилядите обикновени фенове, заделяли лични средства в тези тежки времена, към безбройните жестове на клубна вярност и съпричастност, на алтруизъм и чиста любов към идеята, има една личност, на която футболен клуб Левски дължи почти изцяло оцеляването си.

И когато времето отсее всекидневните дребнотемия, страсти и вълнения, историята ще го посочи като човекът, на когото всеки истински левскар трябва вечно да е благодарен за това, че Левски продължава да го има. Неговото име съвсем не Наско Сираков, нито Васил Божков, нито Георги Попов или Константин Папазов. Става дума, без никакво съмнение, за Павел Колев.
През последните три десетилетия у нас на практика не остана значим футболен клуб, който в някакъв момент да не стигна до ръба.

Случи се на абсолютно всички, независимо от техните мащаби, история, фенска маса, обществено значение, международен авторитет и прочие. И абсолютно всички - без един, поеха към преизподнята, под една или друга форма. Някои изчезнаха от футболната карта, други стартираха от нулата, трети използваха всякакви врътки и вратички, за да изплуват. Нагледахме се на безкрайни сливания, премествания, припознавания и прочие полулегални или откровено незакони трикове, но само един клуб успя да се оттласне от ръба на пропастта, въпреки че краят изглеждаше неизбежен. И заслугата е най-вече на Павел Колев.

Дали Левски е бил на два сантиметра или на два метра от бездната - едва ли самият той е наясно.

Фактите обаче са такива, че към края на март в клубната каса имаше двайсетина хиляди лева, футболистите стояха без заплати и бяха свободни да се разбягат, администрацията работеше на добра воля, вноските към НАП и кредиторите висяха като дамоклев меч, а единствената сметка, по която можеха да постъпят свежи средства от основния спонсор, бе запорирана. Собствениците бяха неоткриваеми, а фенските фракции водеха вътрешни войни за това кой на кого слугувал, кой бил подставено лице и откъде да тръгне Левски, когато неизбежният край настъпи - от окръжните групи или пък да поеме по печалния сценарий с "тирето".

Всеки друг в тази ситуация щеше да хвърли кърпата. И щеше да е прав за себе си. Но Колев не го направи.

Ако тогава си беше събрал багажа, никой не можеше да му каже копче. Той обаче реши да се бори, сътвори чудеса от храброст, мобилизира огромна маса от хора, които му повярваха "на честна дума", използва всякакви лостове, за да удържи ситуацията, инициира десетки дарителски кампании, продаваше абонаментни карти и виртуални билети за имагинерни събития и мачове, които никой не вярваше, че ще се играят... И всичко това с ясното съзнание, че единствено удължава агонията, че рано или късно краят ще дойде. Колев ни показа какво е да се бориш за кауза, без значение колко обречена изглежда тя.

Иначе в последните месеци от екраните и от микрофоните се нагледахме и наслушахме на големи и още по-големи левскари, които ръсеха присъди кой бил главният виновник, колко порочен бил моделът, кой трябвало да вземе акциите, как трябвало да се управлява Левски и т.н.

Е, Павел Колев ясно показа как трябва да се работи за Левски - със сърце, с енергия, с достойнство, с личен пример, с прагматични и добре обмислени решения.

Днес е лесно да кажем: Сираков е спасителят, защото успя да убеди Божков да му прехвърли акциите. Или пък че заслугата е на Тити, защото направи първия контакт с Дубай. Или че е на Божков, който направи жест, връщайки безвъзмездно Левски на хората. Истината е, че Павел Колев е спасителят - ако преди три месеца той се бе отказал, ако бе разпуснал екипа си и беше щракнал катинара, Сираков нямаше да има какво да спасява. И това няма как да бъде отречено.

При това подвигът на бившия директор в БФС не се състои само в това, че успя да удържи руля точно преди корабът да се разбие в скалите, но и че го направи в момент, в който от футболен клуб Левски се бе превърнал в инструмент за политически битки и в медийна дъвка за всекидневна употреба. И в условия на световна пандемия и остра икономическа криза, която удари по джоба всеки българин.

Откакто е в Левски, Колев е търпял какви ли не критики по всякакви поводи и от кого ли не. През последните седмици черно на бяло разбрахме, че на "Герена" се преплитат всякакви интереси и лобита, което прави позицията му изключително сложна.

Ударите под кръста са ежедневие, а днешните приятели много лесно се превръщат в утрешни врагове. Историята е показала, че малцина се задържат, а почти никой не успява в такава обстановка. Днес обаче Колев с чиста съвест може да се обърне назад и да си каже, че е успял. Защото спечели много повече от всякакви титли или трофеи - успя да съхрани Левски жив.

Клубът вече има нов собственик и някои ще кажат, че тепърва започва трудното. Но дали е така? Съвсем не - по простата причина, че вече всичко е ясно: само от Сираков зависи какво ще е бъдещето. Едва преди броени дни пред Павел Колев изобщо нямаше бъдеще. И, да, тогава беше трудното. Сега ръцете са развързани.

Цялата тази история е и урок. Далече сме от мисълта, че другите футболни фенове у нас обичат по-малко своите отбори от тези на Левски. Феновете са еднакви навсякъде. Едва ли те не биха направили същото, ако бяха привикани под знамената, когато се налагаше. Едва ли не биха заделяли стотинките си, ако можеха да спасят футболната си любов и ако получаваха правилните послания. Досега обаче не се бе случвало - нито във Варна, в Бургас, в Пловдив или в Борисовата градина. Защо ли? Отговорът вече е пред очите ни - просто защото нямаше кой да ги обедини, да ги поведе. Защото нямаше на кого да повярват.

Защото нямаха своя Павел Колев.
https://webcafe.bg/avantage/na-gerena-d ... KdqkDdtTZA

[alexdb]

Jelu Stankov
1 час ·
Левски има 13 домакинства за един сезон, плюс 5 плейофа и да сложим 2 мача за купата - това са 20 мача на година. Ако десет процента от общия брой абонати на платените канали са готови да си плащат, за да гледат само мачовете на Левски, това са 50 хиляди човека. Струват ви се много? Не забравяйте, че преди 10 години, 11 хиляди сини потребители за часове се регистрираха на сайта на Калмар, за да гледат гостуването на Левски, и си платиха по 5 евро. Тогава онлайн системата на шведите се срина, защото бе надхвърлен капацитетът от 10 хиляди потребители на сървъра и те върнаха парите на българите.
* Във всяка по-малка лига, където има големи клубове, те са приложили принципа да вземат голяма част от правата. Първи го направиха Селтик и Рейнджърс. Така че Левски и ЦСКА има откъде да черпят опит.
-----

Задължително трябва да си върнем правата за домакинските си мачове !

Напълно подкрепям! Левски може да прави в пъти повече пари по този начин.
Дори бих отишъл по-далеч. Ако е възможно да се осъществи(не знам дали има такава практика по света) и Левски сам се заеме с излъчванията на домакинставата си, било чрез Левски ТВ и/или някоя друга ТВ съм напълно съгласен да плащам по 10 лв. или повече на домакинство.
Надявам се от клуба да работят за нещо подобно. Дори да се сложи някаква смешна цена от 2-3 лв. на домакинство, то пак смятам, че на година биха се събирали по 1,5-2 млн. лв. приход само от тв излъчване.

Ти имаш ли представа колко струва телевизионната техника за директни предавания? Или викаш бучваш там няколко камерки като за приятелските мачове и стриймваш
И можеш ли да дадеш за пример подобен световен феномен
Отделно правата за футболното първенство са на ПФЛ. Тя е организатора на първенството и само тя може да продава права. Като не ти харесва си правиш собствена лига и продаваш на който каквото можеш и искаш.

Точно в това е проблема - правата са при някой друг и този друг съвсем не ги разпределя в услуга на Левски. А Левски, като най-популярен клуб в България, има интерес това да НЕ продължава да е така!
Разбира се, ако нищо не се прави и се кара на принципа " ти имаш ли представа, колко струва еди си коя техника", то ситуацията в никакъв случай няма да се промени и Левски ще продължава да получава смешни пари, на фона на масата с привърженици, която има.
Иначе, да, аз съм съгласен да се започне дори с вариант Левски ТВ да предава мачовете по интернет срещу абонамент, но да се направи нещо, за да се промени сегашното статукво, което хич не устройва клуба! Не мислиш ли?

Виж, понеже предния път не ме разбра обяснявам по-просто. Когато има един театър и в него има актьори авторските или по-точно сродните права принадлежат на театъра, а не на актьорите. Само той може да се разпорежда с тях. Актьорите може и да не ги устройва заплатата която са им отредили и тогава опцията им е просто да напуснат. Няма опция за някой актьор от трупата като не му харесва заплатата да каже аз ще си заделя ей тая част от залата и ще си продавам самосиндикално билетите на моите фенове, щот съм най-готин и те пълнят залата заради мен и каквото си спечеля си е мое. Такъв вариант просто няма.

[alexdb]

[center]На "Герена" да вдигнат паметник на Павел Колев[/center]
Sportcafe

Цяло чудо е, че тренираме с 25 футболисти, каза Петър Хубчев в първата си (полу)медийна изява след четиримесечно мълчание. И разясни, че нито стотинка от фенските дарения не е отишла за заплати на футболисти и треньори.

Това наистина си е чудо - каквото не се е случвало в нашия футбол и едва ли някога ще бъде повторено. Но чудото съвсем не се състои в това, че Левски разполага с футболисти, а че към днешна дата изобщо продължава да съществува. При всичките адмирации, комплименти и уважение към "синята" общност, към хилядите обикновени фенове, заделяли лични средства в тези тежки времена, към безбройните жестове на клубна вярност и съпричастност, на алтруизъм и чиста любов към идеята, има една личност, на която футболен клуб Левски дължи почти изцяло оцеляването си.

И когато времето отсее всекидневните дребнотемия, страсти и вълнения, историята ще го посочи като човекът, на когото всеки истински левскар трябва вечно да е благодарен за това, че Левски продължава да го има. Неговото име съвсем не Наско Сираков, нито Васил Божков, нито Георги Попов или Константин Папазов. Става дума, без никакво съмнение, за Павел Колев.
През последните три десетилетия у нас на практика не остана значим футболен клуб, който в някакъв момент да не стигна до ръба.

Случи се на абсолютно всички, независимо от техните мащаби, история, фенска маса, обществено значение, международен авторитет и прочие. И абсолютно всички - без един, поеха към преизподнята, под една или друга форма. Някои изчезнаха от футболната карта, други стартираха от нулата, трети използваха всякакви врътки и вратички, за да изплуват. Нагледахме се на безкрайни сливания, премествания, припознавания и прочие полулегални или откровено незакони трикове, но само един клуб успя да се оттласне от ръба на пропастта, въпреки че краят изглеждаше неизбежен. И заслугата е най-вече на Павел Колев.

Дали Левски е бил на два сантиметра или на два метра от бездната - едва ли самият той е наясно.

Фактите обаче са такива, че към края на март в клубната каса имаше двайсетина хиляди лева, футболистите стояха без заплати и бяха свободни да се разбягат, администрацията работеше на добра воля, вноските към НАП и кредиторите висяха като дамоклев меч, а единствената сметка, по която можеха да постъпят свежи средства от основния спонсор, бе запорирана. Собствениците бяха неоткриваеми, а фенските фракции водеха вътрешни войни за това кой на кого слугувал, кой бил подставено лице и откъде да тръгне Левски, когато неизбежният край настъпи - от окръжните групи или пък да поеме по печалния сценарий с "тирето".

Всеки друг в тази ситуация щеше да хвърли кърпата. И щеше да е прав за себе си. Но Колев не го направи.

Ако тогава си беше събрал багажа, никой не можеше да му каже копче. Той обаче реши да се бори, сътвори чудеса от храброст, мобилизира огромна маса от хора, които му повярваха "на честна дума", използва всякакви лостове, за да удържи ситуацията, инициира десетки дарителски кампании, продаваше абонаментни карти и виртуални билети за имагинерни събития и мачове, които никой не вярваше, че ще се играят... И всичко това с ясното съзнание, че единствено удължава агонията, че рано или късно краят ще дойде. Колев ни показа какво е да се бориш за кауза, без значение колко обречена изглежда тя.

Иначе в последните месеци от екраните и от микрофоните се нагледахме и наслушахме на големи и още по-големи левскари, които ръсеха присъди кой бил главният виновник, колко порочен бил моделът, кой трябвало да вземе акциите, как трябвало да се управлява Левски и т.н.

Е, Павел Колев ясно показа как трябва да се работи за Левски - със сърце, с енергия, с достойнство, с личен пример, с прагматични и добре обмислени решения.

Днес е лесно да кажем: Сираков е спасителят, защото успя да убеди Божков да му прехвърли акциите. Или пък че заслугата е на Тити, защото направи първия контакт с Дубай. Или че е на Божков, който направи жест, връщайки безвъзмездно Левски на хората. Истината е, че Павел Колев е спасителят - ако преди три месеца той се бе отказал, ако бе разпуснал екипа си и беше щракнал катинара, Сираков нямаше да има какво да спасява. И това няма как да бъде отречено.

При това подвигът на бившия директор в БФС не се състои само в това, че успя да удържи руля точно преди корабът да се разбие в скалите, но и че го направи в момент, в който от футболен клуб Левски се бе превърнал в инструмент за политически битки и в медийна дъвка за всекидневна употреба. И в условия на световна пандемия и остра икономическа криза, която удари по джоба всеки българин.

Откакто е в Левски, Колев е търпял какви ли не критики по всякакви поводи и от кого ли не. През последните седмици черно на бяло разбрахме, че на "Герена" се преплитат всякакви интереси и лобита, което прави позицията му изключително сложна.

Ударите под кръста са ежедневие, а днешните приятели много лесно се превръщат в утрешни врагове. Историята е показала, че малцина се задържат, а почти никой не успява в такава обстановка. Днес обаче Колев с чиста съвест може да се обърне назад и да си каже, че е успял. Защото спечели много повече от всякакви титли или трофеи - успя да съхрани Левски жив.

Клубът вече има нов собственик и някои ще кажат, че тепърва започва трудното. Но дали е така? Съвсем не - по простата причина, че вече всичко е ясно: само от Сираков зависи какво ще е бъдещето. Едва преди броени дни пред Павел Колев изобщо нямаше бъдеще. И, да, тогава беше трудното. Сега ръцете са развързани.

Цялата тази история е и урок. Далече сме от мисълта, че другите футболни фенове у нас обичат по-малко своите отбори от тези на Левски. Феновете са еднакви навсякъде. Едва ли те не биха направили същото, ако бяха привикани под знамената, когато се налагаше. Едва ли не биха заделяли стотинките си, ако можеха да спасят футболната си любов и ако получаваха правилните послания. Досега обаче не се бе случвало - нито във Варна, в Бургас, в Пловдив или в Борисовата градина. Защо ли? Отговорът вече е пред очите ни - просто защото нямаше кой да ги обедини, да ги поведе. Защото нямаше на кого да повярват.

Защото нямаха своя Павел Колев.
https://webcafe.bg/avantage/na-gerena-d ... KdqkDdtTZA

Дълга писаница в която се казват някои истини. За съжаление го няма главното - Левски е в бездната. А дали ще бъде изваден временно оттам или ще летим надолу не зависи нито от феновете, нито от П. Колев. За съжаление това е резултатът на цялата пагубна политика в България от десетилетия.

[metodito]

[offtopic]:lol:
Все едно чета изявление по време на 22-ия конгрес на партията-майка. Малко от малко поне...[/offtopic]

[Serafim]

Павел Колев послъга в началото, факт. Но до заслужил уважение през последните няколко месеца.

[rane]

Виж, понеже предния път не ме разбра обяснявам по-просто. Когато има един театър и в него има актьори авторските или по-точно сродните права принадлежат на театъра, а не на актьорите. Само той може да се разпорежда с тях. Актьорите може и да не ги устройва заплатата която са им отредили и тогава опцията им е просто да напуснат. Няма опция за някой актьор от трупата като не му харесва заплатата да каже аз ще си заделя ей тая част от залата и ще си продавам самосиндикално билетите на моите фенове, щот съм най-готин и те пълнят залата заради мен и каквото си спечеля си е мое. Такъв вариант просто няма.

Много неудачен пример. В театъра актьорът просто си тръгва и си намира работа в друг театър и публиката, която го харесва ще се премести да гледа актьора на новото място. Чисто и просто старият театър ще изгуби публика, а новия ще спечели, заради преместването на актьора. Да не говорим, че актьорът може да седне да преговаря с ръководството и последното да реши да му увеличи заплатата/парите, ако сметне, че е имат интерес от това.
Много би ми се искало да е възможно подобно нещо и във футбола и Левски някак да можеше да се премести, но уви към момента не става. Преди много години е имало 2 софийски лиги, или както там са се наричали, като Левски заедно с ФК-13, ОФК Слава, Жаботински и Победа са се отделили и са играели в едната. Тогава разбира се спорът е бил заради пристрастно съдийство, а не за ТВ права, но е факт, че подобно нещо е станало и е било възможно.
Не виждам обаче какво пречи на ръководството на Левски да си предяви исканията за ТВ права, така че да се разпределят спрямо зрителския интерес и масата от привърженици, която имат клубовете? Замисли се, дали е справедливо клубове с 3-4 цифрена бройка привърженици, които се интересуват от отбора си да получават почти същите пари, като Левски?

[Kotooshu]

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=joWAY2dmxKU[/youtube]

[bilyaletdinov]

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=joWAY2dmxKU[/youtube]

Много се смях

[modor]

Ааааааааа рева бе

[LoveAndPeace]

Виж, понеже предния път не ме разбра обяснявам по-просто. Когато има един театър и в него има актьори авторските или по-точно сродните права принадлежат на театъра, а не на актьорите. Само той може да се разпорежда с тях. Актьорите може и да не ги устройва заплатата която са им отредили и тогава опцията им е просто да напуснат. Няма опция за някой актьор от трупата като не му харесва заплатата да каже аз ще си заделя ей тая част от залата и ще си продавам самосиндикално билетите на моите фенове, щот съм най-готин и те пълнят залата заради мен и каквото си спечеля си е мое. Такъв вариант просто няма.

Много неудачен пример. В театъра актьорът просто си тръгва и си намира работа в друг театър и публиката, която го харесва ще се премести да гледа актьора на новото място. Чисто и просто старият театър ще изгуби публика, а новия ще спечели, заради преместването на актьора. Да не говорим, че актьорът може да седне да преговаря с ръководството и последното да реши да му увеличи заплатата/парите, ако сметне, че е имат интерес от това.
Много би ми се искало да е възможно подобно нещо и във футбола и Левски някак да можеше да се премести, но уви към момента не става. Преди много години е имало 2 софийски лиги, или както там са се наричали, като Левски заедно с ФК-13, ОФК Слава, Жаботински и Победа са се отделили и са играели в едната. Тогава разбира се спорът е бил заради пристрастно съдийство, а не за ТВ права, но е факт, че подобно нещо е станало и е било възможно.
Не виждам обаче какво пречи на ръководството на Левски да си предяви исканията за ТВ права, така че да се разпределят спрямо зрителския интерес и масата от привърженици, която имат клубовете? Замисли се, дали е справедливо клубове с 3-4 цифрена бройка привърженици, които се интересуват от отбора си да получават почти същите пари, като Левски?

Нищо не пречи на ръководството на Левски , освен техният подпис под настоящият договор за този и следващия сезон. А след това най-логичното нещо би било да седнат с Гришата и да се разберат за обща позиция. Разбира се , пе*ерастко ще е това извиване на ръцете спрямо по-малките отбори и ще има голямо мрънкане , но ръководството на Левски и феновете му не трябва да забравяме ОБЩАТА декларация на всички клубове когато имаше някаква вероятност Газпром да идва на Герена.