Коментар на Георги Василев за Тема Спорт. По мое мнение изключително обективен и точен анализ.
ЦСКА изигра тактически много правилно мача с Берое. Отборът не се хвърли с ентусиазъм, а подходи с разум и търпение. Вероятно футболистите на ЦСКА не са толкова уверени в себе си, но като цяло изнесоха срещата правилно. Имаше и някои промени по състава и особено включването на Кери даде отличен резултат. Ахмедов, който за първи път беше титуляр, също се стараеше много и създаваше проблеми на защитата. Не му вървеше всичко, но това все пак му беше второ участие.
Героят в мача Греъм Кери показа, че заслужава доверие. Върти опасно топката с левия крак. Не му липсва самочувствие, винаги гори на терена. Доста е полезен при изпълнението на статични положения. Винаги отправя остри топки. Проблемът е да му се намери точното място - там, където може да е най-ефективен. Енрике го виждам като задължителен титуляр отляво, докато Джеси даде добра заявка за десния фланг. Кери обаче има какво да даде. В даден момент беше изпаднал от състава, но той притежава качествата, за да е титуляр.
Добро впечатление оставя Мазику, който играе доста стабилно.
Присъствието му се забелязва, носи енергичност, включва се в атака, с което създава числено предимство. С влизането на Енрике срещу Берое пък веднага се усети раздвижване и играта се оживи. За Евандро сме говорили доста пъти и сме казвали, че той изчезва от погледа. Забелязва се само когато вкара гол, а не го е правил доста отдавна. Той не е постоянен участник в играта. Енрике ще е много по-полезен отляво, стига да е здрав и да може да се утвърди като постоянно присъствие сред титулярите. Енрике играе спокойно с топката, преминава съперници, създава доста проблеми. Докато при Евандро тези елементи са на много по-ниско ниво.
Добро е и решението Соу да седне на пейката. Това ще му се отрази позитивно и би могло да го презареди. Отборите
вече сапривикнали с него, научили са силните и слабите му страни. В последно време той не носи достатъчно свежест. Ахмедов влиза с друг заряд и настроение. Соу изглежда, че се нуждае от малко почивка. А и с оглед, че отдавна не е вкарвал, при него се натрупва психическа умора.
Интересна е и темата за отношението на привържениците към отбора и щаба. Виждаме, че няма скандирания в подкрепа на играчите, дори напротив. В един момент, когато ЦСКА водеше срещу Берое, пак се чуха възгласи: „Оставка”. Това не беше породено от резултата, а от някаква тенденция и мнение, което се насажда от известно време насам. Факт е, че на привържениците и на ЦСКА, и на Левски им се насъбра много с оглед второстепенната роля на отборите в първенството, която е от доста време. От друга страна, не смятам, че феновете на ЦСКА са напълно прави. Те трябва да оценят моментното състояние и възможностите на отбора. С оглед на наличния потенциал мачът с Берое беше проведен много добре тактически. ЦСКА победи Берое не с класа, а с тактика, защото разликата в качествата между двата тима не е голяма.
Лошото е, че обстановката на стадиона е тягостна, което допринася за неувереността на футболистите и още повече налива олово в краката им. Треньорът Крушчич на този етап сякаш не се поддава на тази тенденция срещу него. Той продължава да разчита на своя начин на игра. Да, на публиката на ЦСКА й се иска по-агресивен стил, с мощни атаки, но... Чисто и просто стилът на отбора в момента не е да притиска съперниците, а и вероятно този подход е съобразен с качествата на футболистите. За да наложиш натиск, трябва да си много добре осигурен в отбрана. А в момента постоянно стават промени в защитата на ЦСКА, особено в центъра. Нужно е играта да е по-комлектована, за да наложиш натиск. В момента отбраната някак не всява респект в опонентите, не носи достатъчно сигурност, не е толкова агресивна. Оттам и останалите звена страдат, защото виждаме, че ЦСКА не може да мачка на терена, не може да натисне и да реди ситуация след ситуация.
На база на тези обстоятелства тактическият подход, който виждаме в момента, е подходящ. Да, в играта липсва атракция, но е факт, че ЦСКА настигна Левски и Локо Пловдив и има добри предпоставки да се пребори поне за второто място. Купата пък е напълно непредвидима като интрига.
