Купа на България: Левски (София) - Лудогорец (Разград) , Четвъртък

[Corwin]

Аз се замислих нещо друго - полусезонът започна с еуфория, че трябва да спасим отбора си. Последваха 3 слаби мача, след които еуфорията поспадна.
Снощи на Герена нямаше еуфория. Имаше стоицизъм. Имаше 9000 души, които счетохме за свой дълг да сме там, за да подкрепим Левски - кой както може. Като спартанци - не заради победата, не заради трофея, а защото така трябва. И отборът ни се отблагодари.

[LoveAndPeace]

Последният път, когато бихме на дузпи, беше студено и ритахме за купата?
Мисля, че беше на националния стадион срещу червените приятели и изпусна черничкия, който беше ритал в Стоук? Е, за нас изпорти дузпа Кевин Бру, ама на края си бихме

Мисля , че баража за ЛЕ , когато Божката Митрев хвана дузпата и на спринт се изнесе към тунела са последните спечелени дузпи.

[Aronaks]

Щурм беше доста сериозен отбор по това време. Редовен участник в шампионската лига. Изобщо не е срамно отпадането.

Вярно е, даже в едно от участията си стигнаха до втората групова фаза (тогава имаше такова животно - като минеш групата си в Шампионската лига, отиваш пък в друга, и чак тогава имаше елиминации ), но когато ние играхме срещу тях, вече бяха тръгнали да позалязват. Отпадането от тях не беше срамно (то, като цяло, тогава беше един период от няколко години, в който позорни отпадания нямахме, затова пък ние елиминирахме отбори, срещу които сега бихме се чувствали обречени - като "Хайдук", "Бран", "Брьондби" и "Славия" (Прага)), но беше крайно нещастно и неприятно... Ние него сезон бяхме играли нелошо срещу "Динамо" (Киев) в третия предварителен кръг на ШЛ, после отстранихме "Брьондби", след като на "Герена" ги отнесохме с 4:1, а в Копенхаген направихме 1:1. Очакванията бяха, че можем да елиминираме и "Щурм", което - ако бяхме направили, - щеше да ни изпрати в заветните "пролетни" кръгове и да играем, ако помня добре, срещу "Лацио". В Грац (на стадион "Арнолд Шварценегер" ) паднахме с 0:1, обаче тук (мачът се игра на "Васил Левски" пред три пълни сектора с левскари) поведохме още в началото с гол на Саша Симонович и до края ги надиграхме, създадохме куп положения, обаче топката не щя да влезне, и това е... Тогава един познат беше изхвърлил телевизора си през прозореца при един пропуск на Пантелич сам срещу вратаря в продълженията, та ходил да догледа мача у комшиите... И вече на дузпите си беше рулетка: и тогава нашите изпълняваха добре, но нямахме късмет. Първите четири-пет изпълнения бяха без грешка, после Мъри Стоилов изтърва, а Жоро Петков веднага след това спаси. После два-три пъти докосва топката, но не можа да я "извади", накрая Данаил Бачков би почти без засилка, пропусна (бяхме го взели от "Локо" (Пд) този, не беше лош футболист, но след този пропуск приключи) и отпаднахме.

Къде ме върна бе човек Голям мач беше, голяма драма, голяма емоция. Мисля, че валя много дъжд тогава, а стояхме близо 3 часа под дъжда и студа и на следващия ден новите ми маратонки Runners се разпаднаха

[LoveAndPeace]

Да поздравим и един невъзпят герой от снощи Момъка , който сипваше на Чиабата на ъгловото флагче.

[modor]

Да поздравим и един невъзпят герой от снощи Момъка , който сипваше на Чиабата на ъгловото флагче.

[LM10]

За пореден път Рейш игра добре като халф. Печели единноборства, подава напред ... хареса ми. Добра игра и от "любимеца" ми Горанов. Най-добрият ни мач от немалко време.

[damyanov1963]

Щурм беше доста сериозен отбор по това време. Редовен участник в шампионската лига. Изобщо не е срамно отпадането.

Вярно е, даже в едно от участията си стигнаха до втората групова фаза (тогава имаше такова животно - като минеш групата си в Шампионската лига, отиваш пък в друга, и чак тогава имаше елиминации ), но когато ние играхме срещу тях, вече бяха тръгнали да позалязват. Отпадането от тях не беше срамно (то, като цяло, тогава беше един период от няколко години, в който позорни отпадания нямахме, затова пък ние елиминирахме отбори, срещу които сега бихме се чувствали обречени - като "Хайдук", "Бран", "Брьондби" и "Славия" (Прага)), но беше крайно нещастно и неприятно... Ние него сезон бяхме играли нелошо срещу "Динамо" (Киев) в третия предварителен кръг на ШЛ, после отстранихме "Брьондби", след като на "Герена" ги отнесохме с 4:1, а в Копенхаген направихме 1:1. Очакванията бяха, че можем да елиминираме и "Щурм", което - ако бяхме направили, - щеше да ни изпрати в заветните "пролетни" кръгове и да играем, ако помня добре, срещу "Лацио". В Грац (на стадион "Арнолд Шварценегер" ) паднахме с 0:1, обаче тук (мачът се игра на "Васил Левски" пред три пълни сектора с левскари) поведохме още в началото с гол на Саша Симонович и до края ги надиграхме, създадохме куп положения, обаче топката не щя да влезне, и това е... Тогава един познат беше изхвърлил телевизора си през прозореца при един пропуск на Пантелич сам срещу вратаря в продълженията, та ходил да догледа мача у комшиите... И вече на дузпите си беше рулетка: и тогава нашите изпълняваха добре, но нямахме късмет. Първите четири-пет изпълнения бяха без грешка, после Мъри Стоилов изтърва, а Жоро Петков веднага след това спаси. После два-три пъти докосва топката, но не можа да я "извади", накрая Данаил Бачков би почти без засилка, пропусна (бяхме го взели от "Локо" (Пд) този, не беше лош футболист, но след този пропуск приключи) и отпаднахме.

Къде ме върна бе човек Голям мач беше, голяма драма, голяма емоция. Мисля, че валя много дъжд тогава, а стояхме близо 3 часа под дъжда и студа и на следващия ден новите ми маратонки Runners се разпаднаха

И аз се върнах в тоя мач. Още, като видях, че Мъри се готви да бие дузпа, разбрах че отпадаме. Недоумявах, защо треньора( не помня вече кой ни беше тогава), бе избрал именно него, та той дотогава дузпите само ги беше изпускал и то по най-левашки начин и като му видях засилката разбрах, че пак ще изпорти и така и стана. Той просто се чудеше, не къде да я бие, а какво да прави с топката.

[danon]

Бачков би дузпата, както и Мъри, защото Чиликов го беше страх и се направи на контузен

[goro_man]

Имаше и още един много важен но пропуснат от камерите и множеството елемент от мача В момента в който отсъдиха дузпата за Лудогорец и всички се чудехме как може и какво става треньора на вратарите направи невероятен спринт застана зад нашата врата и показа на Миятович къде ще бият дузпата.Дори се обърна с лице към Б сектор за да застане в посоката в която гледа Милан и му показа как да подходи към топката,уникален момент който не успях да снимам
Респект към самообладанието и професионализма на този човек, обикновенно в такива моменти всички ръкомахат към съдията или се държат за главата и псуват четвъртият мисля че това момче също има принос към магията на вечерта.

[damyanov1963]

Щурм беше доста сериозен отбор по това време. Редовен участник в шампионската лига. Изобщо не е срамно отпадането.

Вярно е, даже в едно от участията си стигнаха до втората групова фаза (тогава имаше такова животно - като минеш групата си в Шампионската лига, отиваш пък в друга, и чак тогава имаше елиминации ), но когато ние играхме срещу тях, вече бяха тръгнали да позалязват. Отпадането от тях не беше срамно (то, като цяло, тогава беше един период от няколко години, в който позорни отпадания нямахме, затова пък ние елиминирахме отбори, срещу които сега бихме се чувствали обречени - като "Хайдук", "Бран", "Брьондби" и "Славия" (Прага)), но беше крайно нещастно и неприятно... Ние него сезон бяхме играли нелошо срещу "Динамо" (Киев) в третия предварителен кръг на ШЛ, после отстранихме "Брьондби", след като на "Герена" ги отнесохме с 4:1, а в Копенхаген направихме 1:1. Очакванията бяха, че можем да елиминираме и "Щурм", което - ако бяхме направили, - щеше да ни изпрати в заветните "пролетни" кръгове и да играем, ако помня добре, срещу "Лацио". В Грац (на стадион "Арнолд Шварценегер" ) паднахме с 0:1, обаче тук (мачът се игра на "Васил Левски" пред три пълни сектора с левскари) поведохме още в началото с гол на Саша Симонович и до края ги надиграхме, създадохме куп положения, обаче топката не щя да влезне, и това е... Тогава един познат беше изхвърлил телевизора си през прозореца при един пропуск на Пантелич сам срещу вратаря в продълженията, та ходил да догледа мача у комшиите... И вече на дузпите си беше рулетка: и тогава нашите изпълняваха добре, но нямахме късмет. Първите четири-пет изпълнения бяха без грешка, после Мъри Стоилов изтърва, а Жоро Петков веднага след това спаси. После два-три пъти докосва топката, но не можа да я "извади", накрая Данаил Бачков би почти без засилка, пропусна (бяхме го взели от "Локо" (Пд) този, не беше лош футболист, но след този пропуск приключи) и отпаднахме.

Къде ме върна бе човек Голям мач беше, голяма драма, голяма емоция. Мисля, че валя много дъжд тогава, а стояхме близо 3 часа под дъжда и студа и на следващия ден новите ми маратонки Runners се разпаднаха

И аз се върнах в тоя мач. Още, като видях, че Мъри се готви да бие дузпа, разбрах че отпадаме. Недоумявах, защо треньора( не помня вече кой ни беше тогава), бе избрал именно него, та той дотогава дузпите само ги беше изпускал и то по най-левашки начин и като му видях засилката разбрах, че пак ще изпорти и така и стана. Той просто се чудеше, не къде да я бие, а какво да прави с топката.

И не съм съгласен, че дузпите са рулетка, късмет и т.н. При тях се изисква и майсторство и усет и хладнокръвие.