Модератори: TodorT, paceto, modor, kartago, SkArY_9, rhaegar, Rivaldo10, ntodorov, slavia_forever, Madridist
sinqkrepost1914 написа:Робърта как пее на български
Спиерингс и той се е зарибил, абе ебаси кефа да гледаш как играчите споделят радостта с феновете и как чужденците се кефят,
дори и те, усетили частичка от великата магия, наречена Левски София !
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=9Masmze0zNU[/youtube]
modor написа:[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=AGJ4Q4C4I10[/youtube]
Мъждукат и други тимчета разни, мъждукат, но Левски блести. Опитват се с Левски да крачат, те крачат, а Левски лети!
bilyaletdinov написа:Да, ако Гонзо беше вкарал на Бате сигурно щяха да са други нещата...
), на Буш срещу "Вадуц"... Като добавим и двата изгубени финала за Купата, в които отстъпихме след изпълнения на дузпи - с "Берое" в 2013 г., когато изпълненията ни бяха потресающи 
, и със "Славия" преди две години и половина, както и две отпадания от "Литекс" (тогава още в Ловеч) през 2008 и 2011 г., явно дузпите далеч не са ни традиционно силен компонент от играта. Testa_di_Legno написа:bilyaletdinov написа:Да, ако Гонзо беше вкарал на Бате сигурно щяха да са други нещата...
Ех, бях забравил за този пропуск - един от малкото на Гонзо от бялата точка в цялата му кариера, но в случая фатален... Сещам се за още няколко такива (откакто аз гледам футбол) - в редовното време и извън него: на Чиликов срещу "Динамо" (Киев) през 2002 г. - пак на прага на Шампионската лига, на Мъри Стоилов и Данаил Бачков в споменатия мач с "Щурм" същата година, на Ицо Йовов срещу "Спартак" (Търнава) през 2011 г. също, на Карвальо срещу "Иртиш" в София (макар че тогава, в интерес на истината, бяхме толкова слаби, че и да бяхме вкарали, сигурно пак щяхме да паднем с 0:2 в реванша
Air_Smuggler_FU написа:ELFen написа:Честита победа! Отбора ви се раздаде и игра над възможностите си ! Поздрави и за 13-ия - приятна атмосфера, без да изглежда като "военно положение" !Michael_Buble написа:...Лудогорец, ако ще и още 20 години подред да е шампион(не е невъзможно, междудругото), никога, ама никога няма да усети тази привилегия и изключителност.
Първо - да, няма невъзможни неща ( да не забравяме,че сме еднодневка и сме "до тук ", от 9 годинки) .
Второ - усетили сме точно привилегията - в град като Разград да ни идват колоси и сериозни европейски клубове (които често си тръгват с наведени глави), софийски, пловдивски и други клубове с история в Бг, да са ни като спаринг партньори - е, това е привилегия, е това не съм го и сънувал
Не че нещо, ама...преди 4-5 години, на връщане от морето, реших да мина по горния път и минах през Разград. Нищо общо с града, който беше по бай Тошово време, и тогава си беше глуха провинция, но сега е като в Идлиб. Магазините празни, с трън да се завъртиш, няма какво да закачиш - един вид евтин салам, хляб и два вида сирене, толкоз.
Простотия, безработица и мизерия....
По улиците тук таме някоя шалвареста кадъна с шарена забрадка и сополиви дечица, по центъра може да срешнеш 35 годишни изтърбушени немски кошници, с по-3-4 съмнителни типове вътре, карат бавно, оглеждат, и гледат страшно....
В един "луксозен" супер попитах има ли Кири или Филаделфия, оня вика - ко и туй ба, а, такива скъпи работи нема кой да ги купува, а в хладилната витрина - парче салам и неква гнусна създърма.
Всичко в руини, нищо не работи, ако некой работи, то е при пилетата, пазаруват с некви купони по 2 лв. от пилищарниците, само кмета, пощата и полицията са на заплата... Разруха и тишина.
Всъщност отбора на Домусчиеви е единственото нещо, което ги държи живи, и коментиращи в НЕТ-а, друго няма.
Ако не беше Лдгц, кога щяхме да разберем, че има некви говорещи мамули от Разград ?!
[/offtopic]
Хвана ме музата след емоциите. И в първия си пост в групата искам да напиша нещо за мача и „отбора на моето сърце“ – започнах ги наричам така от европохода – помните го нали:). Този мач нямаше как да бъде обикновен. След разочарованията с гмото и Славия пак дойдохме на Герена и пак искахме само едно – да се борим и да победим. Като всеки един фен на света, който гледа любимия си отбор. Но на 5 март 2020 г. беше различно – защото в сърцата си усещахме, че ТРЯБВА да подкрепим отбора, независимо от играта. И, да, след всяко подхлъзване на Костов и омотаване на Стаси Иванов, след всеки грешен пас, след всеки безразсъден шпагат, критичният ни левскарски дух се появяваше с едно „е-е-е“. Но после пак подхващахме песни, кой каквито знае, започвахме да пеем и скандираме, красиво беше това с телефоните.. Като едни фенове, които сякаш никога не бяха виждали отбора си да губи злощастно финала на 9 май, като фенове непреживели трагични евромачове лято след лято, като невидели сто треньора и 200 футболиста за 10 години, и самозвани шефчета с измамни думи и дела…Но не, снощи за нас съществуваха само Герена, 11 играча със сини екипи, и нашите сини сърца, които желаеха само едно – да покажем какво означава Левски София за нас.
Левскари, трябва да сме горди със себе си – ние помогнахме на отбора да победи – защото както никога мислите ни се препокриха с действията и показахме на цяла България как се обича. И, в крайна сметка получихме това, за което дойдохме – победа и на терена и извън него:). Да, попсувахме, хвърлихме шише-две, запалихме факли, но това е човешко. След толкова нерви няма как да е иначе. Няма да пиша за другите фактори, защото всички знаем как те задушават футбола ни от години. Но победихме и това!
Искам обаче постът ми е да е повече позитивен. И затова ще завърша с малък коментар на мача – за мен грешките ни бяха от пренавиване да спазят указанията на Хубчев (който как запазва този stone face през цялото време не знам хаха) и да оправдаят доверието на едни хора, които събират пари за да има кой да играе на Герена. И грешката на Холмар си обяснявам с това да устискаме до самия край.. Браво на целия отбор. Без изключения. Проявиха характер точно в най-тежкия момент. С променени позиции, изморени срещу отпочинал и силен противник, стиснаха зъби, за което само адмирации.
А за дузпаджиите – да се събереш в най-критичния момент, каквото и да си играл 120 минути, един шут и идват или еуфорията, или сълзите. Какви нерви извадиха нашите! Браво на Живко, едно синьо лъвче, браво на Горанов, какви емоции от него само! А Хубчев неслучайно според мен сложи двамата капитани българи първи да бият.. Браво на Робърта и Спиерингс, дадоха максимума от себе си, браво на Тиам, ама той е направо железен, най-много го ритаха, и пак намери отнякъде сили да доиграе куцукащ мача и да бие дузпа, браво на Холмар, след такава драматична грешка да биеш печелившата дузпа, радва много. А вижте преди последната дузпа Каргас се моли, Горанов с гръб (даже и не видя дали е спасена или не хаха), след нея пък Рейш на колене, какъв товар ли е паднал от тях в този миг? Добри изпълнения, а между другото не помня откога не са ни давали дузпа, но сега ще трябва още по-силно да се страхуват от нас, защото сме си страшни в това отношение.
Момент, забравих ли Милан – не, не съм. Него оставям за последните изречения – в предишните мачове ми се струваше някак наплашен, неуверен, но емоциите му вчера ми показаха, какво му е било отвътре. Като почнахме да му скандираме името, сякаш му пораснаха криле. Какво само прави фенската подкрепа. И спасяването на дузпата е късмет, но ако беше празен стадиона, това нямаше да стане, нали? И последно, пак да похваля публиката – преди дузпа в 93 минута да скандираш „Само Левски“, това го могат само публиките, които гледаме по телевизията и си мислим, че сме далеч от тях, не, не сме, и на 5 март 2020 г го доказахме и показахме. САМО ЛЕВСКИ!
Testa_di_Legno написа:Иска ми се да обърна внимание на много добрите изпълнения на дузпи от страна на нашите футболисти, тъй като в това отношение нерядко сме брали ядове пред последните години. Хубчев увери, че отборът не е тренирал предварително за такъв сценарий, но използва определението "сериозно", за да опише подхода на изпълнителите към задачата. Вратарят на "Лудогорец" Владо Стоянов след мача също отбеляза, че изпълненията са били "добри" и че още след първите две му станало ясно "какво ще се случи"... И наистина, това бяха едни от най-добрите наши дузпи, които съм гледал - а първите, които си спомням, бяха злополучните с "Щурм" (Грац) през есента на 2002 г. (оттогава предимно разочарования сме преживели в този аспект, като изключим две победи срещу "ЦСКА" - една за Суперкупата през 2005 г., и още една - за Купата в края на 2013 г.). Футболистите, които биха, изглеждаха пределно концентрирани, спокойни и уверени, а ударите им бяха силни, точни и извън обсега на вратаря (който минава за "дузпаджия", на когото дори Роналдо е сърбал попарата
Шеговито казано, ако така изпълнявахме дузпи по време на престоя на Делио Роси, сега навярно той още щеше да ни е треньор, във витрината ни щеше да има една купа повече, г-н Венцеслав Стефанов щеше да е малко по-обран в коментарите си по адрес на "Левски", а масовият футболен фен у нас щеше да се затруднява доста повече, ако го попитат коя е столицата на Лихтенщайн...
ralka_levskarka написа:metodito написа:Честно, не бях оптимист.
Когато започна тоя кръг от КБ казах на моя, че в 90% от случаите винаги има по една изненада и тая изненада ще я поднесем точно ние. На човека до мен на стадиона му го казах същото
