Васил Колев
3 часа ·
Влизаме в решителна седмица за Левски. Спрял съм да пиша по горещите теми от известно време, защото не виждам смисъла от теоретизиране, нито от спорове. Все пак обаче ще си кажа мнението, може пък на някого да е полезно.
Моделът „Бащица“ капитулира поне в Левски. Оттук насетне сме достигнали точката, в която вече само от нас (ВСИЧКИ привърженици) ще зависи всичко. Всичко друго ще е удължаване на агонията, а всеки загубен ден ще прави положението на Левски още по-тежко. Не зная дали си давате сметка, но всеки един привърженик на Левски, макар и по различен начин, казва, че това обгрижване, на което се „радвахме“ досега, трябва да приключи. Независимо дали сме ядосани на Бойко, Божков или на други привърженици (което е най-големият абсурд!). Трябва да сме ядосани само и единствено на себе си, че сме били наивни или заблудени. Или просто недостатъчно умни.
Няма да влизам в приказки от рода на „Казах ли ви аз“, защото те са вредни, а и няма да помогнат на Левски. Ще станат част от масовата истерия, която се вихри в последните дни. Скромното ми мнение е, че изпуснахме много време. Веднага след юбилея, когато имаше енергия, трябваше да подготвяме Левски за деня, в който ще зависи само и единствено от себе си. Имаше малка група, която опита, но не бе разбрана. Не е разбрана и до днес. С толкова сили – такъв резултат.
Истината е, че левскарите избрахме измамното спокойствие на „спуснатите Бащици“. На обгрижването. В случая с Божков дори не е реално, какво ни изсипа съдбата – най-богатият българин, държава в държавата, днес е арестант, избягал в далечна държава, а бизнесът му се съсипва. Никой не може да каже дали и как би повлякъл Левски към дъното, защото вече това се случва, но последствията са непредвидими. И какво спечелихме, докато теглехме за шлифера Бащиците, хленчейки колко важен ни е Левски? Нито един трофей, един от най-„сухите“ периоди в историята, множество провали в решителни моменти, унижения в европейските турнири сезон след сезон, скандали, дългове, разделения. Онази паметна вечер от 23 май 2014 г. вместо да бъде ново начало за левскарството се маргинализира в поведението на всички нас до един готин купон, от който сме се чекнали, тагнали и пуснали „стори“.
И сега, минавам по същество. Защо седмицата е решителна и какви са вариантите пред Левски за спасение?
Хубавото е, че истината започва да излиза. Клубът няма пари или има толкова малко, че да покрие спешните нужди в следващите дни или максимум седмица. Да кажем ще закърпи още седмица или две с парите от мача с Литекс. Ще може да запълни и някоя дупка от благотворителността на левскарите – от купените карти и дарените пари. Това са пожарни решения, твърде краткосрочни и няма да издържат дълго. А и Левски не може да кара на дарения и подаяния. Трябва да се окаже привлекателен за големите пари, които несъмнено харчи.
В този момент трябват трайни решения и те могат да дойдат по два начина.
Първият е изпълнителният директор Павел Колев да се прояви и като визионер и да начертае пътя пред Левски. Да ни покаже в следващите дни как ще върви, какво е необходимо, какво ще се случи и как Левски ще оцелее. Блестящата му теоретична подготовка, която е причина да бъде първо лансиран от 5 години насам като бъдещ ръководител на Левски пред различни Бащици, а след това и подкрепен (към момента се радва на отлична подкрепа от общността), вече няма да е достатъчна. Трябва визионерство и решения. В крайна сметка той е човекът, от когото зависи. „Зов за помощ“, което се очаква да отправи днес по радиото, няма да свърши кой знае каква работа, освен някакви кръпки. Може и да бъде някаква причина за мобилизация и осъзнаване.
Проблемът пред Павел ще бъде само един. От 2015 г. изключително целенасочено се полагат усилия да се създаде пропаст между клуб и привърженици – от цирковете на Тонев, през лигавщините на агент Николай за „феновете на трибуните“, маневрите на Спас Русев, арогантността на Божков до отвратителните за левскарството опити феновете да бъдат използвани като щит за защита на корпоративни интереси. И, разбира се, днешния водевил, в който не е ясно какво се очаква от феновете при бягство в чужбина, арест и обвинения в ОПГ и различни криминални престъпления, които тепърва бавно и мъчително ще бъдат доказани или отхвърлени в съда, докато Левски и левскарите трябва да агонизират отстрани. Та Павел е част от това статукво на отдалечаване на феновете, макар и да не е пряка причина. Може би и неговите усилия в обратна посока не са стигнали, защото съпротивата от началниците му е била твърде голяма.
Може би на Павел ще се падне неизбежното задължение да обяви капитулацията на модела. Не е срамно.
Вторият вариант е да се появят една или повече от една групи от левскари – привърженици, бизнесмени, „легенди“, които да направят един или повече планове за Левски, да намерят начин да ги представят и едновременно с това да намерят или да потърсят финансиране. При акционерните дружества по света, това е най-честият спасителен план. В Англия носи името „Консорциум“.
От многото планове (ако има такива) да се направи един, който да обедини и ангажира огромна група хора. И да се работи. Ако се направи добре – мисля, че ще се появи и финансиране. Трябва просто да се покаже, че парите няма да изтекат в канала и достатъчно много и сериозни левскари да са гарант за това. Даже нещо повече – общността да е гарант.
Освен тази визия, която общността трябва да излъчи (пак повтарям – дано има повече такива групи, след като се появиха твърде много организации с претенции за значимост), то въпросът е какво прави обикновения левскар, който няма визията, енергията, силите и възможностите да помогне.
Много е просто. Трябва да подкрепи Левски на стадиона. Няма логика да бъде спасявано нещо, което предизвиква интереса на 1000 човека на всеки две седмици, независимо че стотици хиляди си режат виртуално вените в „подкрепа“ отстрани. Това ще даде импулс на хората с чисти намерения и най-вече пари да излязат на преден план.
Същото важи и за футболистите. През уикенда те трябва да покажат, че не са в Левски само за заплатите и че сегашният трус не може да ги разколебае. Да, става въпрос за хляба им, но едва ли някой ще иска да налива пари в посредственост и безхарактерност. Всъщност играчите са тези, които могат да изтеглят решително Левски напред и да задвижат останалите процеси.
Защо съм умерен песимист? Общността от левскари е в отвратително, отровно състояние. Масово хленчене и сочене с пръст. „Решенията“ за Левски са горе-долу тези:
„трябва/ше да подкрепим Божков каквото и да е направил, единственото важно е да дава някой лев в клуба, както го правеше“
„трябва да покажем на Бойко Борисов какво мислим за него и да си плати“
„айде сега ВИЕ там, тарикатите фенове, да ви видим как ще издържате Левски“
И други.
„Вие“ и „Те“ е голямата трагедия.
Това просто крещи на околните: "Левски не е МОЙ проблем! Някой бързо да го спасява, за да не ме ядосва."
Сигурен съм, че това ще се промени, но не зная кога. Ако не стане много спешно на „НИЕ“ пречистването със сигурност ще е през аматьорския футбол. И няма да има на кого да се сърдим.
.
България е световен прецедент. Чл.44, ал.1 от Закона за местните данъци и такси: Не се облагат с данък дарение само сумите, които са получени от роднини по права линия, както и паричните дарения между съпрузи. Данък дарение се определя от общинските съвети в определени в чл.47, ал.1 ЗДМДТ граници от 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца; и от 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между лица, които не са съпрузи и роднини.
