История на България

[pomiqrat]

В мизерия в сравнение с кого?

Не са имали АЕЦ и Кремиковци

[pomiqrat]

Това за Гърция можеш да си го завреш. Прадядо ми е бил в Гърция преди ВСВ и след 89-та и можеше да ти обясни разликата между България и Гърция преди и след ВСВ. Тез какви голтаци бяха сега жените ходят да им слугуват. Швейцария брои ли се за селско срещу градско в население? Горката Швейцария. Сега селата им имат над милион души.

[ivan56]

Поредните лъжи за Царя.
И щото е докарал народа до мизерия, та за тва близо 400К идват пет дни на поклонението му.
Има и клипчета в тубата, за тома неверни.
А ето я "мизерията"
[offtopic]

Населението на България след ампутациите, които бидоха извършени над нашето отечество по силата на Ньойския диктат, наброяваше в средата на 1920 г. 4 825 400 души; към средата на 1938 г. при същата територия то е 6 369 468 души, или за 18 г. народът ни се е увеличил с 1 535 068 души.


Грамотността на населението на 31.XII.1920г. е 44,5%; при последното преброяване на 31.XII.1934 г. тя е 68,4%. За повишаване грамотността и общото културно ниво са работили през 1936/37 учебна година 8033 училища срещу 5974 училища през 1919/920 и с 1 076 127 ученици срещу 719 070 през 1919/920. От 4831 училища, колкото са били те в края на 1936 г., 2 724 сгради са построени в царуването на Борис III, а това е повече от половината от всички училища, строени от Освобождението до 1936 г.


Особено характерен за развитието на страната е осъщественият голям напредък в съобщенията. В края на 1918 г. ние имаме 2203 км нормални държавни ж. линии, в края на 1937 г. 2971 км. В строежа на шосета е постигнато удвояване на това, което сме имали в началото на царуването на Борис III. Общо пътищата 1937 г. са 31 045км

Да кажем няколко думи за електрификацията, водоснабдяването и отводняването. Докато в края на 1918 г. числото на електрифицираните населени места можеше да се изброи на пръсти, днес електропроводите кръстосват на длъж и на шир страната и освен повечето от градовете, осветлени са и стотици села, а електрическата енергия става важен двигател не само в индустрията и занаятите, но вече и в земеделието. Ако електрификацията на страната върви в същия темп и занапред, новото десетилетие ще даде изобилна електрическа светлина и енергия на всички населени места в България.


По водоснабдяването е извършена колосална работа, паметници за която ще останат водоснабдяването на Делиормана, чието население допреди това пиеше вода от локвите, и на престолния град. Други големи паметници на строителството са Карабоазката дига за отводняване на едноименната крайдунавска низина, отводняването на Стралджанското и др. блата. Прояви се интерес и към изкуственото напояване на обработваемата площ и колкото и да е малко направеното наспроти нуждите, то все пак е доста значително, ако го сравним времето преди 1918 г.


В строителство крупен факт е големият строеж на сгради, извършен между 1920 и 1934 г. - датите на двете общи преброявания. За този период от 14 г. от числото на сградите в България е пораснало от 1 384 895 на 2 043 201, или с 658 306 сгради повече. В това тежко време на стопанска криза и вътрешни неспокойства българският народ е можал да спести много милиарди и да ги вложи в постройки! Особено очебийно е напредването на София. През 1920 г. в столицата е имало 12 860 сгради само за живеене, през 1934 г. те са 29 799. Общо през 1920 г. сме имали 17 991 сгради, а през 1934 - 39 935 сгради, или с 21 944 сгради повече от 1920, или увеличение със 122%.


Според БНБ за 1937 г. са извършени 22 924 строежа за 1 014 300 000 лева, от които само на София се падат 642 постройки за 301 700 000 лева. А това е само за една година!...


Когато говорим за строежа на сгради, не можем да не упоменем за стремежа на държавните и общински учреждения да си построят собствени сгради, много от които по размерите си и по своя художествен външен и вътрешен вид ще останат като паметници за нашето време. Погледнете само София! Тя е неузнаваема за ония, които не са я видели от 20 години: с големите си сгради и палати, с паважите и чистотата на улиците, с парковете и градините си, които една веща ръка поддържа в изрядно състояние, с образцовата си пожарна команда, с кланицата и водопровода си, с великолепните си нови училища. Който иска да види творческия гений на свободния българин на какво е способен, да дойде да види София, израсла на мястото на едно кално и мръсно шопско-еврейско-турско-циганско градче, в което дори дипломатите са били принудени да ходят на бал с чизми из непроходимите улици.


И това чудо е станало само за 60 години, от които на последните двадесет София дължи най-много за своето разхубавяване!...


Като последица на нарасналата култура на българския народ и на стремежа му да преобрази своя живот и да го нагоди към нуждите и изискванията на новото време, станали са големи промени в българското стопанство. И тук отбелязаният напредък през последните две десетилетия въпреки кризата и вътрешните и външни смущения е много голяма. Кризата, дори с убийственото намаляване цените на земеделските произведения, а особено зърнените храни, подтикна по-бързото преобразуване на нашето земеделско стопанство към високодоходните индустриални култури и към животновъдството, а оттам дойдоха промените и бързото развитие и на останалите, свързани със земеделието клонове на стопанство. През 1920-21 г. обработваемата земя е била всичко 36 586 100 дка., което 35,56% от територията на царството. През 1936 г. обработваемата земя е вече 39,04%. Това увеличение от 3,48 на сто от цялата територия е още по-значително, като вземем предвид планинския характер на нашата земя.


Какво е станало в нашето земеделие между 1921 и 1936 година. През първата от тия години площта, засята със зърнени храни, достига 21 299 040 дка, а през 1936 г. е 25 157 070 дка, увеличение от 18%. Площта, засята с индустриални растения, нараства от 513 760 дка. на 2 762 540 дка. Ръст от 438 %! Това увеличение засяга главно тютюна, слънчогледа, памука, конопа, лена. Имайки още много да се желае, българският земеделец е направил големи крачки към по-модерно и рационално обработване на земята и към създаване на типизирана стока за нуждите на износа.


По отношение на скотовъдството в общия брой на отглеждания едър и дребен добитък сме останали малко назад поради намалението броя на едрия рогат добитък и козите...


Особено поучителни са в това отношение данните за нашия износ на земеделски произведения, защото те ни сочат посоката, в която и занапред с още по-големи усилия трябва да продължим да работим. Докато през 1936 година сме изнесли зърнени храни и произведения от тях само за 577 млн. лв., износът на индустриални растения надхвърля 1 милиард и 637 млн. лв., а износът на животни и главно на животински произведения е близо 1 млрд лв. Забележителен е и напредъкът в износа на зеленчуци - 30 060 000 лв., а на плодове 369 819 000 лв., пера, които почти не са съществували в нашата износна търговия, а сега всяка година стават все по-големи.


Българинът има качеството да е винаги недоволен от сегашното, което му се вижда малко - хубаво качество, което е причина за досегашните успехи и залог за бъдещите. На някои се вижда, че не е много голям напредъкът ни в земеделието, като го сравним със старите и с много голяма култура западни страни. Сравним ли го обаче с това, което беше у нас преди 20 г., като знаем, че преди 60 години пък сме били в робство, ще видим, че напредъкът и успехът ни по отношение модернизирането и рационализирането на земеделието са колосални за този кратък срок и са такива, че не само от Изток, но вече и от Запад ни сочат за образец и идват да се учат от нас...


Същият колосален напредък през последните 20 г. е постигнат и в индустрията.
Българската държава, схващайки голямото значение на индустрията, и като бранител на стопанската независимост на страната, положи много грижи за нейното насърчение, особено на онази индустрия, която е във връзка със земеделието и черпи суровини от него. Осъщественият напредък през царуването на Борис III е много голям; ще го илюстрирам с няколко цифри. Броят само на насърчаваните индустриални предприятия през 1921 г. е бил 323, а през 1938 г. е 979, а заедно с ненасърчаваните - електропроизводните централи и тютюневите фабрики - 1074. Инвестираният капитал само в насърчаваните предприятия е бил 4 883 млн. лв., а през 1936 г. – 7 247 млн. лв.; двигателите в 1921 г. са имали мощност 57 436 к. с., през 1936 г. -176 500 к. с.


Какво е значението на така развитата индустрия за стопанството показват цифрите: през 1936 г. само насърчаваната индустрия е дала годишно производство на стойност 6 300 000 000 лв. срещу 2 200 000 000 лева през 1921 г., употребила е материали от местен произход за 2 066 591 000 лв., употребила е гориво от местен произход за 149 340 000 лв., дала е препитание на средно 45 000 души работници, на които за заплати и надници е заплатила годишно 680 698 000 лв.


Производството на цялата българска индустрия се движи по годишна стойност от 8 -10 млрд. лв., ангажира през месеците на пълна работа 85 000 работници, чиито надници и заплати достигат 1 млн. лв. годишно и употребява местно гориво за повече от 200 млн. лв. годишно. Индустрията има голямото значение за развитието на земеделието и за намаляване на милиардите, които всяка година изнасяхме в чужбина за закупуване на стоки, които сами можем да произведем с наши местни материали, наш труд и наши капитали. До септември 1937 г. са регистрирани като индустриални 8 976 заведения. Делът на българската индустрия в приходите на държавата и общините е над 3 мил. лв. годишно. А стоките, които се преработват и се изнасят в чужбина, надминават по стойност 2 305 млн. лв. за 1937 г., което е повече от 50% от целия наш износ за тази година.


Мярка за голямото стопанско развитие на страната са данните за производство на каменни въглища, които движат нашите железници и индустрията ни. През 1918 г. производството на каменни въглища в цялата страна е било 663 372 т., срещу 1 852 544 т. през 1937 г. - почти тройно по-голямо. Като заговорихме за каменни въглища не можем да не споменем за мините Перник, където главно се произвеждат те. По две причини. Първо, за да посочим големите технически усъвършенствания, които са въведени в мината за рационализиране производството. И второ, за да посочим мината и като образец в нейните отношения към работничеството. В своето социално законодателство, следвайки препоръките на Международното бюро по труда, България е отишла по-далеч и от някои западни страни. Тия препоръки са осъществени напълно в мините Перник: хигиенични работнически жилища, бани, болници, театър, трапезарии, училище, добра надница.


По отношение на трудещите се бългл държавна власт, често подбуждана от речите и препоръките на Н. В. Царя за повече грижи към икономически слабите, е възприела една политика, която отслабва социалните различия и борби и спомага за обединението на народа около престола и държавата в името на обществената и народна солидарност. Ние имаме вече обществени осигуровки за работниците, а не отдавна се освети на името на любимата на българския народ Царица Йоана специална работническа болница, която по размерите си и уредба няма равна на Балканите.

[/offtopic]

[Drunken_Master]

Колко пъти трябва да ти напиша, че въпросният цитат от вестник през тридесетте години (понеже съм се натъквал на него преди доста време) има хвалебствен характер ? Ебах му мамата, това се вижда от километри... И пак ще ти напиша същото, както преди месец - Това е долу-горе като писаниците на журналистите на Недялко Недялков за политиката на Бойко Борисов.

Открий десетте разлики...
[offtopic]

Моят поглед за избора на Гешев за главен прокурор.

Преди 7 години за пръв път мой разследващ материал се появи на челото на вк.”168 часа”, по-късно и на вк. “24 часа”. И не защото съм изпълнявала нечия поръчка - просто тогава започна моята лична битка с криминалния контингент. Пишех за нещата, които съм видяла с очите си - не съм ги чула случайно, не ми ги е разказал някой, не съм извличала информация и от полицията.

Подписвах се с псевдоним - притеснявах се от всички, които с днешна дата са заключени или мъртви. Имаше и заведено дело срещу мен за клевета от контингента. За радост, го спечелихме. 7 години по-късно аз имам много спечелени битки срещу контингента, благодарение на трите си издадени книги.

Имам няколко въпроса към всички, които са против избора на Гешев за главен прокурор:

1. Харесваше ли ви рекетът, палежите, наказателните акции и убийствата по морето? ( днес тръгва делото срещу Митьо Очите )

2. Харесваше ли ви тихичко да наблюдавате как семейство Баневи плячкосва предприятия и бизнеси, даващи работа на обикновения човек? Допадаше ли ви неплащането на заплатите на семейства, разчитащи на тези пари и задлъжняването им с кредити? Или за тия няколкохиляди човечета не ви пука?

3. Впечатляваха ли ви мутренските изпълнения и задължаването със силови акции да прехвърляте имотите си на ключови фигури в ъндърграунда в Северна България? Срещу такива хора спецпрокуратурата успя да защити обвинението си. Присъди също има.

4. Очароваше ли ви дейността на #наглите и #килърите? Зрелищно беше да слушаме как някакви хора отвличат и убиват, но ако не е вашето дете, не ви пукаше дали виновните ще получат присъди, нали?

5. Колко от вас, протестиращите, направиха нещо в полза на общество? Бих искала да прочета и какво.

6. Изпитвахте ли удоволствие, когато децата ви изпадаха в състояние на транс след употреба на дрога, купена от двора на училището? Спомняте ли си момчето, което почина в съня си след употреба на китайска дрога? Сега си спомнете и колко тонове наркотици бяха заловени през последната година в България. Ще ми се да направите паралел с разхождащите се спокойно наркобосове и лакеите им в предишните правителства при предишните прокурори и техните министри. Да разкажа ли пак за разстрела, който се случи пред очите на всички на “Витошка”?

7. Кой днес има интерес Гешев да не бъде избран за главен прокурор? Дали не са същите, които пострадаха от залавянето на главните им спонсори?

8. Хубаво ли ви беше да живеете в бум на телефонни измами? Сега си спомнете за успешната акция на спецпрокуратурата преди няколко месеца?

9. Имаше ли теч от информация по време на служебните правителства за акции на спецпрокуратурата за определени хора? Аз отговорът го знам, вас питам дали ви е ясно.

10. Борис Велчев не беше ли също единствен кандидат за главен прокурор и имаше ли тогава протести?

Била съм в Специализирания съд, в прокуратурата също, винаги като свидетел заради работата ми.

Понякога ми се включват хора, които казват “Колко наказани има от акциите на прокуратурата?”. Присъди има, то е ясно. Няма да изпадам в конкретика, защото преди не съм забелязала да ви е вълнувало нито криминално престъпление, нито присъда. Но има и друг ключов елемент - срещу колко пари някой свидетел си затваря устата и спъва работата на прокурорите? Срещу каква сума журналистите прикриват определени факти за подсъдими и в каква насока същите бутат общественото мнение? Тук не говорим за цензура, тук говорим за апетитна сделка. Хубаво е да се научите да правите разлика между двете неща.

И пак да повторя, ако някой не ме е разбрал правилно, не говоря от позицията чух, а от позицията видях.

Калина Паскалева

[/offtopic]

[ivan56]

Мани го тоя пендел Недялко, защо да не вярваме на в-к Зора мисля беше, като тези неща ги има и в архивите на БНБ, които също са достъпни.
Защо примерно трябва да вярваме на ком. пропаганда, че при Царя населението е живяло в мизерни условия.
А иронията е, че със заграбеното от царско време, започват да си строят прословутият кукувизъм.

[Der Schmarotzer]

Остави ти включването във войната и обявяването на война на САЩ и Англия, Борис не е имал кристална топка за да узнае изхода на Втората световна война. А относно "притискането" от обстоятелствата, това пак е адски спорно. Та, нали години наред в учебниците по история ни набиваха в главите, че два дни преди да почине пил чай в съветското посолство.
А за мен най-основното мерило за едно управление е как живее населението... А населението е тънело в мизерия.

Борис не е имал кристална топка, но е имал наистина добри съветници, които обаче не е слушал или си е правил оглушки за техните анализи и е следвал, с известни уговорки, това, което му кажат определени дипломати. Що се отнася до живота на населението - България е била на добро, малко под средното европейско равнище, но с тенденция за изоставане, заради незаинтересоваността на управляващите за навлизанрето на новите форми и организации на земеделието, което е било основна част от българската икономика. България е почти незасегната от голямата финансова криза в началото на 30-те години, поради аграрната й икономика, но това не води до повишаване ръста на икономиката й като цяло. Освен това за 30-тина години е избита (войните, въстанията, терора) част от интелигенцията, т.е. тази, която на основно ниво дърпа народа, респ. държавата напред. Големият бум ("голям" за аграрна страна като нашата) на идустриализация на държавата, с големи (окрадени) заеми е спрян от загубените войни и голямата загуба на население в работоспособна възраст. и т.н.
Още малко инфо: в края на 19 век в Белгия има над 3000 (три хиляди) българи студенти в техническите вузове (виж за това книжките на Сашо Костов: "България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914), ArtMC: София, 2004, 160 с."; "Развитие на българо-белгийските отношения между двете световни войни, АМС: София, 2005, 172 с."; "От занаят към професия. Инженерството на Балканите от началото на ХVІІІ век до Първата световна война. София, Парадигма, 2015, 412 с.") - почти всички се връщат след това в страната, но ефекта от тях поради неграмотната политика на правителствата и на управляващия род не е много (да не кажа въобще) виден. Но се вижда какви народни пари и за какво се използват от владетелския дом при посещенията на владетелското семейство в Петербург.

[Drunken_Master]

Шмаротцер, след Освобождението, България преживява забележителен прогрес в своето развитие. С главна заслуга (понеже говорим за селското стопанство) е министър-председателят по това време - Стефан Стамболов.
Преди началото на Балканската война през 1911 г. в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от държавата, а общият им брой достига 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 г. до 1911 г. дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км.Но последвалите години на войни и политически катаклизми спират развитието, а настъпилата световна криза през 1929 г. води до рязък упадък.
Стигаме и до така обичаното - царско време. Статистиката е шокираща - Индустриалното производство заема само 8% от икономиката на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30% , а в Англия – 46%). В сравнение с развитите европейски страни, по брутния вътрешен продукт на глава от населението България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, но, както заявява министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 г. в Народното събрание: „Ние сме земеделска страна без земеделие…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ“.
През 1945 г.– производството е спаднало 2,5 пъти, почти с толкова е спаднал и БВП. Запасите за промишленото производство са напълно изчерпани. Липсват резервни части и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният транспорт. В голям упадък е селското стопанство. Посевната площ, особено на техническите култури, е силно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението чувства остра нужда от предмети за потребление.
Толкова за "аграрната страна"...

[Der Schmarotzer]

Шмаротцер, след Освобождението, България преживява забележителен прогрес в своето развитие. С главна заслуга (понеже говорим за селското стопанство) е министър-председателят по това време - Стефан Стамболов.
Преди началото на Балканската война през 1911 г. в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от държавата, а общият им брой достига 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 г. до 1911 г. дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км.Но последвалите години на войни и политически катаклизми спират развитието, а настъпилата световна криза през 1929 г. води до рязък упадък.
Стигаме и до така обичаното - царско време. Статистиката е шокираща - Индустриалното производство заема само 8% от икономиката на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30% , а в Англия – 46%). В сравнение с развитите европейски страни, по брутния вътрешен продукт на глава от населението България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, но, както заявява министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 г. в Народното събрание: „Ние сме земеделска страна без земеделие…Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ“.
През 1945 г.– производството е спаднало 2,5 пъти, почти с толкова е спаднал и БВП. Запасите за промишленото производство са напълно изчерпани. Липсват резервни части и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният транспорт. В голям упадък е селското стопанство. Посевната площ, особено на техническите култури, е силно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението чувства остра нужда от предмети за потребление.
Толкова за "аграрната страна"...

Твоите данни не изменят казаното от мен - от една напълно земеделска страна с около 60-70 предприятия до 1878г. , не е много трудно за тридесетина години броят им да нарасне до малко над триста - с малко чужда помощ - немска, чешка, австрийска, с българските капитали в Румъния и с местните капитали това не е проблем. Освен това ти даваш общата бройка, но не големината на предприятията, защото ако се разбие на определени графи за ръста на заетите в производството ще видиш че броят на предприятията с до 5-ма заети в производството ще е повече от половината, а това дава други параметри на "индустриализацията". Проблемът идва от политиката на владетелския дом и респективно на правителствата - неграмотна законодателна база, закони за определени лобите, изключителен размах на корупцията на всички нива. Това да ти е познато? Не давай сравнения с развитите държави като Франция, Англия, Германия и прочие (Нидерландиа, Белгия и др.), защото това, което те са откраднали от колониите си (и Германия също има колонии) и съответно вкарали в икономиката ние за сто живота не можем да откраднем. Разбира се там владетелските домове, респ. правителствата има яснат визия - пари-закон-спазване-пари прим + зверска експлоатация на колониите. Докато тук водеща е поговорката "Ден година храни.", т.е. пари-власт-пари прим.

[Drunken_Master]

Имаше една статия, която беше копирана във форум "Наука", където бяха изнесени данни в колко % от селските къщи няма през 1938 година нужници, юргани, шкафове, столове, маси, легла.... Как селското население през 1938-а живее по 6 души (1,2 домакинства, щото селското домакинство според преброяването е било от 5 души) средно в къща от 2 стаи (включително кухнята). Превръщайки тези проценти в хора стигаме до извода, че няколко милиона души в България тогава са спали на пода, завивайки се с черги, държали са съдовете си за готвене и вода по пода, поради липса на шкафове, ходели са по нужда из градината си. Нищо чудно и да е вярно, ако съдим и по произведенията на Елин Пелин, Йордан Йовков и Георги Караславов, които описват чудовищната мизерия в ония години.
Впрочем, и през 1934-та и през 1946-та, когато американски етнографи провеждат изследванията си в с. Драгалевци там по-голямата част от жителите все още спят на земята... (на 6 километра от двореца между другото).

Ето цитат от думите на Серафим Георгиев (това което търсих по-рано), казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание:
„Картината на българската мизерия е страшна…Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф… Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот”.

[pomiqrat]

Добре е за държава изхарчила 40 млрд. долара за освобождението си. Някакви си още 18 за съедитението и още 60 за независимостта си. Слава Русия. За съветската окупация от 44 до 48 да запазим минута мълчание и да благодарим на Царска България, че е произвеждала достатъчто, за да храни освободителите.