LuvIII написа:След късането на въпросната нижка сме винаги от губещата страна, управляващите се надпреварват да взимат от грешни по-грешни решения, и сме ебании от кой ли не.
Аз не мисля, че късането на някаква нишка е причината да сме на тоя хал толкова години. Така като гледаш сегашните управляващи, че и предишните, каква нишка са късали ?
Иначе за грешните решения на управляващите по това време си абсолютно прав. През първите години след идването на комунистическата партия на власт у нас, най-много са пострадали децата на осъдените от режима, защото те са дамгосани от властта: да не учат, да им се конфискува имуществото, да бъдат изгонени от родното си място и т.н. И това пак е под давление на СССР според мен, защото подобен прийом е използвал Ленин след болшевишката революция.
А иначе и с БКП на власт и без тях, народен съд е щяло да има и това е вън от всякакво съмнение. То е било задължение на управляващите у нас. Още в англо-американския вариант на примирието, който е трябвало да подпише осъдения по-късно Стойчо Мушанов в Кайро има една определена точка, в която се казва, че България трябва да задържи и да съди виновните за включването във войната. По-късно и в съветският вариант също се добавя въпросната точка от договора. Следователно правителството на ОФ знае прекрасно, че това е негово задължение. Не случайно още в началото идеята е била да се сформира един своеобразен национален съд и регентите и министрите са изпратени в Москва, където е трябвало да бъдат съдени.
Вина у правителството на ОФ има разбира се. Пускат затворниците, които се изкарват репресирани от царския режим, раздават им оръжия, в резултат на което, те се представят за членове на ОФ и тръгват да безчинстват. Самият Антон Югов е споделил години след това, че им е била нужна повече от седмица, за да разберат, каква чудовищна грешка са допуснали. Особено в провинцията Народният съд е извършван на базата на отмъщението. Историците и до днес спорят, колко избити има по време на "белият" терор и колко по време на "червеният".
Другата тяхна вина е, че те съдят хора, които са им неудобни по някаква причина, което по-горе написах. Има осъдени например, които в един нормален съдебен процес биха получили доста по-тежки присъди. Например Димитър Пешев е получил петнадесет години, а в същото време е гласувал, да се обяви война на САЩ и Англия, освен това е и подписал "закона за защита на нацията".
Спасение от българска страна ? Абсурд. Трудно Георги Димитров би се опънал на Сталин, ако изобщо е имал желание да "омекоти" процеса и да намали смъртните присъди. Та, той не е успял да отърве от смърт своят верен човек - Трайчо Костов няколко години по-късно, въпреки огромното си желание. Особено в последните години отношенията между Джугашвили и Димитров са изключително обтегнати. Сталин го е унижавал, наричал го е "нищожество", "утрепка" и т.н.