Писмото от Д-р Петър Николов без редакторска намеса:
На вниманието на г-н Томислав Русев!
Уважаеми г-н Русев,
Беше 1984 г., ние играехме футбол на нашия градски стадион, идваше пазача, гонеше ни, но ние пак идвахме. Тогава нашия отбор играеше в Б група и най горното ни класиране беше 8-о място, но ние си обичахме отбора и се вълнувахме... и си мечтаехме! Дойде време да играем за шампионската титла на страната срещу ЦСКА, тогава също си обичахме отборчето и не ни се вярваше! И така вече 9 г...., ШЛ, ЛЕ... вече стана ясно за какво говоря!
Бяхме в Будапеща, както и в Хофенхайм и Ларнака, не бяхме три коли приятели, бяхме хора събирали пари, за да сме там! Повечето разградлии нямат възможност да са там, брат ми отделя 50 лв от неговия месечен бюджет, който е ограничен , за да заведе семейството си на мач, да се радват и да са поне малко щастливи!
След мачовете в ШЛ в София, цялата магистрала Хемус, беше пълна с коли РР от Разград, които се прибираха, защото на другия ден са на работа! 400 км и сутринта в 5:00 ч., кафе и на линия!
А аз продължавах до Варна...!
Вие имате уникална публика, ние заспала.
Вие пеете, ние мълчим!
Но това не значи , че не обичаме, няма как обичта да се сравнява , кой повече обича.. все едно да сравнявам Вие как обичате Ирина , и аз моята Еми ( която волю неволю, обикаля с мен по мачове на Лудогорец) !
И накрая ... в самолета до мен бяха мъж и момче, които не ме познаваха, казаха, че заминават да “гледат футбол, да гледат Лудогорец в Будапеща”, викам си сигурно са от нашия край, не казаха те от София сме...!
Ще дойда да пием по една лимонада в София, елате и Вие в Разград, не съм турчин, имам пари за “кренвирши”, обстановката в града е само приятелска, с футболистите в кварталния магазин, и мечтите на нашите деца...както и нашата безкрайна обич към Лудогорец!
Бъдете жив и здрав Томи ( наричам Ви така, защото Ви слушам от 19 години , всеки ден в 17 ч. ) И остаряхме заедно!

)
Искрени пожелание за здраве!
Д-р Петър Николов
Разград/Варна
https://dsport.bg/interesno-pismo-na-fen-na-ludogorec-do-tomislav-rusev-i-dsport.html