Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

[Drunken_Master]

Искам да видите първият гол, който ни вкараха англичаните и по-специално грешката на Пацо Тигъра и да осъзнаем защо аджаба сме на светлинни години от "онова" време...

[rane]

Георги Аспарухов, Никола Котков, Атанас Михайлов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Павел Панов, Тодор Диев и т.н...
Всички по-възрастни футболни запалянковци говорят с истинско възхищение за тях. Обясняват, как сегашните национали могат единствено, да им лъскат обувките...
Обясняват, как едно време са слагали фланелката на клубният и националният отбор не на тялото, а на сърцето си, понеже се раздавали винаги на 101% на терена.
Преди падането на социалистическия режим сме имали множество успехи на клубно ниво, като победата на ЦСКА над Ливърпул през 1982-ра и т.н.
В същото време, обаче защо се получава така, че повече от тридесет-четиридесет години националния ни отбор трябва да чака за една победа на световно първенство ?
Помня едно изказване на Митата Якимов в "Пред Банята", че поради разни малоумни треньорски глупости на футболистите от националния ни отбор (изключително силен между другото) било забранявано, да се пие вода по време на Световното първенство в Чили през 1962-ра. И той общо-взето открито си обвиняваше тогавашните ръководители на БФФ.
Какви са според вас причините националния ни отбор, да не може, да постигне големи успехи на световен форум ? Нека по-възрастните, да кажат...

Комунизмът е виновен. Нито националният, нито клубният ни футбол са имали успехи, точно поради тази причина - скапания комунизъм. На онези велики играчи им е бил нужен професионализъм, за да се постигнат успехи. Професионализъм, какъвто онзи строй не е допускал. Ако онези играчи, треньори и ръководители са можели да използват модерни методи и са се докосвали до модерен футбол, то едва ли щяхме да си останем само с 4 поредни участия на СП и четвърфинал на ЕП.
На ниво юноши сме 3 пъти шампиони на Европа, а при мъжете нищо. Играчите са имали класа, но не и поле и методики да я доразвият.
Едно 2 и едно 3 място на ОИ, но там ситуацията няма нищо общо със СП и ЕП.
Клубният ни футбол, подобно на баскетбол и волейбол, пък е имал широко отворени врати да се спечелят купи, но и там нищо...за разлика от другите два спорта, където поне сме спечелили нещо и имаме успехи.
КЕШ с 5-6 силни отбора на сезон, които често се елиминират помежду си. КНК дори и с по-малко и... нищо, нищичко няма за българските отбори. Единствено купата на УЕФА беше много силен турнир(нещо като ШЛ сега), за да търсим купи там.

А това със реферите е дежурното оправдание. Как пък все нас са ни секли Смешна работа.

[rane]

Понеже стана вече дума за участието ни на европейското първенство в Англия през 1996-та, искам да си припомните, какъв феноменален гол на Ицо отмениха неправомерно, заради засада срещу Испания (1:1). Ако рефера не го беше шубе и бе зачел голът му - излизахме от групата.

Припомняме си и какъв не по-малко феноменален гол отмениха на румънците срещу нас.

[ivan56]

Не е вярно това, брато. Проверявайте си нещата като говорите.

Верно?
От 61 до 67 година как се е провеждал турнира.
Благодаря, няма нужда да се извиняваш

[drvasko98]

Не е вярно това, брато. Проверявайте си нещата като говорите.

Верно?
От 61 до 67 година как се е провеждал турнира.
Благодаря, няма нужда да се извиняваш

Това не е Интертото, а купа на Панаирните градове, предшественик на купата на УЕФА във формат както са КЕШ и КНК. Интертото както се съди и от името е летен турнир в групи, създаден да запълни паузата, да има с какво местните тотализатори да си пълнят тиражите.

[metodito]

И според мен - заради комунизма. Каквито и успехи да сме имали, те са били въпреки, а не благодарение на режима. А 94-та можеше да отидем на финал, ако не беше съдията. На финал, хора!
А днес заради далаверите.

[Drunken_Master]

Не смятате ли, че е глупаво, да се оправдаваме за неуспехите в българският футбол преди 1989-та със социализма. Българският спорт при всички положения е бил в пъти по-успешен към днешна дата. Помислете си за щангите, художествената гимнастика и борбата и колко медали са били спечелени под ръководството на Нешка, Филип Кривиралчев и Иван Абаджиев.
Спомнете си за Олимпийските игри през 1980-та (41 медала) в Москва и 1988-ма (35 медала) в Сеул. За последните две участия на Олимпийски игри имаме общо шест медала, пак ли социлизма е виновен за това ?
Знаете ли коя е причината щангистът Стефан Ботев, който е "Спортист номер едно на България за 1990-та" и "Най-добър щангист в света за 1990-та", да започне да се състезава за Австралия ? Отговорът му е шокиращ: "Преди 10-ти ноември ни даваха по 3000 лева, ако вземеш златен медал, а през 1990-та ми дадоха...една торта ! За мен това беше страшна подигравка за целия този труд, за всичките тези усилия, които бях хвърлил. Просто нямаше как да съм съгласен и да остана в тази държава!"
Ако се замислите и успехът ни на Световното първенство в САЩ през 1994-та си е плод на социалистическия строй или по-точно спортът по онова време. Имали сме силен тим, който е разгърнал потенциалът си по времето на прехода, но е започнал първите си стъпки по онова време, макар че Ицо, Любо и Емо са били магическото трио на ЦСКА още преди 1989-та и не случайно още тогава и тримата са били силно желани от доста европейски грандове. Пената тогава, благодарение на умението си да бъде "ни лук ял, ни лук мирисал", успява да завърти главата на Добри Джуров, че може да се раздели и с Любо и с Ицо, понеже щял да сменя тактиката и това нямало да се отрази по никакъв начин на клубът.
Въпреки, че фактите са такива, че България е единствената страна от бившия социалистически лагер, която няма носител на КЕШ или КНК. Югославия си има Цървена Звезда, Румъния - Стяуа, СССР - Динамо Киев, Чехословакия - Слован и т.н.
Ако нашите не бяха продали третата среща срещу Интер през 1967-ма за един ш*бан автобус, можеше и да е друго, ама...
На 13-ти март 1982-ра бием Левски с 2-1, няколко дни по-късно бием и настоящият европейски шампион - Ливърпул с два гола на Стойчо Младенов. Две седмици след това биeм и Байерн с 4:3, но между тези две седмици великият отбор на ЦСКА е осакатен на два пъти - от Етър (Велико Търново) и БФФ (Българската футболна федерация), поради натоварената си програма. Играем буквално без защитници, Стойчо е бил преквалифициран като халф, понеже Пламен Марков е със счупен крак, нямаме изобщо високи играчи и т.н. При различно стечение на обстоятелствата България щеше да има отбор, носител на КЕШ...

[Drunken_Master]

Без съмнение Олимпийските игри в Сеул през 1988 година са върхът на българския спорт. Да, като място в класирането по медали Москва'80 е по-добре, но Игрите през 1980 година са доста по-различни от тези 8 години по-късно. Сигурно знаете, но все пак да го кажем – цели 66 държави бойкотират по политически причини Олимпийските игри в Москва, в т.ч. САЩ, Западна Германия, Турция, Израел и др. В Сеул на сцената са всички големи, без изключение. През 1988 година за първи път в състезанията участват професионални спортисти, което логично води до по-високо ниво в надпреварите от различните дисциплини и спортове. Освен това златото за България в Южна Корея е повече спрямо това в СССР – 10 срещу 8 в полза на 1988-а.
Да не забравяме и отнетите титли на тежкоатлетите Митко Гръблев и Ангел Генчев – Чушката. Известно е, че легендарният Иван Абаджиев тръгва към Сеул за 7 златни медала. Дали някой в задкулисието обаче не е начертал друг план и дали в положителните проби за фуросемид няма намеса на външни сили, за което говори в мемоарите си Иван Славков, остава неясно.
Сега изглежда нереално, когато погледнем класирането по медали от Сеул'88. България заема седмо място с общо 35 медала. Ако добави отличията на Гръблев и Генчев, се нареждаме на четвърто място! СССР, Източна Германия, САЩ и… България. А зад нас: Южна Корея, ФРГ, Унгария, Румъния, Франция, Италия, Китай, Великобритания, Япония, Австралия, Югославия, Канада, Бразилия, Испания и т.н. Според стария лаф от края на 80-те години само школата на ЦСКА има повече медали в Сеул от Франция. Наистина утопично от камбанарията на съвремието.

Да се пренесем за малко на "Олимпийския стадион" при тигърчето Ходори. В тройния скок знаменитият Христо Марков отнася конкуренцията си от СССР и печели първото място с олимпийски рекорд. По-късно Боровския, както го наричат, ще каже за своя шампионски миг: "Просто си скачах, състезание като състезание" – злато №1.

На пистата представителките на ГДР и ФРГ Глория Зийберт и Клаудия Закиевич дишат прахта на едно българско момиче. Голямата Йорданка Донкова отнася двете германки и още пет състезателки на 100 метра с препятствия, а гласът на Григор Христов ехти по Българска телевизия – злато №2.

На боксовия ринг също не минава без български триумф. Варненският герой Ивайло Маринов хвърля шампионски бой по американеца Майкъл Карбахал – Каменните ръце. "Нито за миг не съм се съмнявал, че ще победя", споделя Маринов. Няколко години след това сълзите му от почетната стълбичка влизат в клип за величието на родния спорт на фона на Blaze Of Glory на Бон Джоуви – злато №3.

На гребния канал също се вее българският трибагреник. Чаровната Ваня Гешева отнася всичката конкуренция на 500 метра кану-каяк. Преди шампионската гонка тя намира златна монета край канала, което изглежда е поличба преди успеха. И до днес Гешева е единствената в българския спорт с пълен комплект медали от Олимпийски игри – злато №4.
Състезанията по спортна гимнастика в Сеул минават при небивала равностойност. Любомир Герасков изиграва съчетанието на живота си на кон с гривни и печели първото място. Съперничеството в залата наистина е огромно и тийнейджърът от София поделя златния медал с Билозерчев от СССР и Боркай от Унгария – злато №5.

На стрелбището в Южна Корея със златни букви в историята на българския спорт се записва Таню Киряков. Прочутият русенец се хвърля в свирепа битка за златния медал с американеца Ерик Булюнг. Двамата правят олимпийски рекорд, но с 9,9 т. в решаващия миг Киряков триумфира. Впоследствие "сеулският" анцуг на българина добива статут на негов талисман – злато №6.

Български олимпийски рекорд пада и в басейна в Сеул. Легендарната Таня Богомилова става единствената ни олимпийска шампионка в плуването. Прекрасната "Златна рибка" на България вдига на крака зрителите след фантастичен финал на 200 метра бруст. Паметен за всички остава и коментарът на Никола Ексеров по телевизията. Втора зад удивителната звезда на ЦСКА остава друга наша плувкиня – Антоанета Френкева. Това е Денят за българското плуване – злато №7 !

През 1988 година дуелът във вдигането на тежести се води между България и СССР. В категория до 75 кг титлата е спечелена от Борислав Гидиков. За беда, скъсано сухожилие на китката прекратява рано-рано кариерата на шампиона – злато №8. Шест сполучливи опита носят златен медал и за друго страшилище в щангите – Севдалин Маринов. След първото му място в категория до 52 кг гръмва прословутият допинг-скандал и участието на отбора на Старшията на Игрите е прекратено – злато №9

На тепиха също звучи "Мила Родино". Големият Атанас Комшев отнася Хари Коскела от Финландия във финала при класическата борба. Това е върхът в кариерата на блестящия борец, фенка на когото е известната тенисистка Габриела Сабатини. Уви, славният българин намира смъртта си в автомобилна катастрофа през 1994 година – злато №10.

Със златото в Сеул'88 се разминават редица други именити родни състезатели: Стефка Костадинова, Весела Лечева, Адриана Дунавска, Стоян Балов и др. Плеядите от велики български спортисти през 80-те години води до безпрецедентното избиране на по двама победители в анкетата за "Спортист на годината" – от 1986 до 1989 година, включително. След Олимпийските игри в Сеул българските спортни журналисти имат тежка задача, защото трябва да избират най-добрите измежду най-добрите. Наградите отиват при Таня Богомилова и Христо Марков. Дори и сега, над 30 години по-късно, колосалните успехи от Сеул тежат страшно много и заслужават аплодисменти. Разбира се, важният въпрос е какво се случва с българския спорт в следващите години и как 35-те медала от Сеул'88 се трансформират в едва един сребърен и два бронзови на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година.

[Alexx]

Георги Аспарухов, Никола Котков, Атанас Михайлов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Павел Панов, Тодор Диев и т.н...
Всички по-възрастни футболни запалянковци говорят с истинско възхищение за тях. Обясняват, как сегашните национали могат единствено, да им лъскат обувките...
Обясняват, как едно време са слагали фланелката на клубният и националният отбор не на тялото, а на сърцето си, понеже се раздавали винаги на 101% на терена.
Преди падането на социалистическия режим сме имали множество успехи на клубно ниво, като победата на ЦСКА над Ливърпул през 1982-ра и т.н.
В същото време, обаче защо се получава така, че повече от тридесет-четиридесет години националния ни отбор трябва да чака за една победа на световно първенство ?
Помня едно изказване на Митата Якимов в "Пред Банята", че поради разни малоумни треньорски глупости на футболистите от националния ни отбор (изключително силен между другото) било забранявано, да се пие вода по време на Световното първенство в Чили през 1962-ра. И той общо-взето открито си обвиняваше тогавашните ръководители на БФФ.
Какви са според вас причините националния ни отбор, да не може, да постигне големи успехи на световен форум ? Нека по-възрастните, да кажат...

Комунизмът е виновен. Нито националният, нито клубният ни футбол са имали успехи, точно поради тази причина - скапания комунизъм. На онези велики играчи им е бил нужен професионализъм, за да се постигнат успехи. Професионализъм, какъвто онзи строй не е допускал. Ако онези играчи, треньори и ръководители са можели да използват модерни методи и са се докосвали до модерен футбол, то едва ли щяхме да си останем само с 4 поредни участия на СП и четвърфинал на ЕП.
На ниво юноши сме 3 пъти шампиони на Европа, а при мъжете нищо. Играчите са имали класа, но не и поле и методики да я доразвият.
Едно 2 и едно 3 място на ОИ, но там ситуацията няма нищо общо със СП и ЕП.
Клубният ни футбол, подобно на баскетбол и волейбол, пък е имал широко отворени врати да се спечелят купи, но и там нищо...за разлика от другите два спорта, където поне сме спечелили нещо и имаме успехи.
КЕШ с 5-6 силни отбора на сезон, които често се елиминират помежду си. КНК дори и с по-малко и... нищо, нищичко няма за българските отбори. Единствено купата на УЕФА беше много силен турнир(нещо като ШЛ сега), за да търсим купи там.

А това със реферите е дежурното оправдание. Как пък все нас са ни секли Смешна работа.

Мама му стара как тоя комунизъм не попречи на СССР,Чехословакия или Полша когато играеха на СП и ЕП?

[pobeditela]

Искам да видите първият гол, който ни вкараха англичаните и по-специално грешката на Пацо Тигъра и да осъзнаем защо аджаба сме на светлинни години от "онова" време...

Грешката му е следствие на страхливата тактика за бавене на време. Като те карат да разиграваш в наказателното си поле е нормално рано или късно да сбъркаш. А в тази част от терена грешките се наказват жестоко.