Левски: Всичко около клуба

[rhaegar]

Стига вече!
Закъснях вчера за мача и сега изгледах дузпата. Аналогична балеринска проява като червения картон в първия мач. Тези отсъдени две нарушения в наш ущърб решиха елиминацията. Нашите футболисти досега са играха (и в контролите) срещу нормални футболисти, а не срещу провокатори. Не вярвам исландски, словашки или хърватски футболисти в тези две положения да се свлекат и запревиват като заклани псета. Падна ни се неподходящ отбор.

Дузпата си я има, никой не ни е виновен, че Райнов има спирачен път на Москвич засилен надолу по баира.

[mikata]

Вчера се навършиха точно 10 години, откакто Левски взе последния си засега трофей.

На 1 август 2009 г. воденият от Ратко Достанич тим грабна Суперкупата на България след 1:0 над Литекс на националния стадион "Васил Левски".

Преди това "сините" бяха станали шампиони с тогавашния си доста лимитиран отбор под ръководството на Емил Велев-Кокала, естествено без да подозират какви мъки очакват клуба оттам нататък.

Навръх десетата годишнина от последния трофей, Левски се сгромоляса с 0:4 срещу АЕК Ларнака насред почти празните трибуни на "Герена", сякаш за да затвори един цялостен кръг на безцелно лутане в своето съществуване.

Крахът е исторически, тъй като това е изравнен рекорд за най-голяма домакинска загуба в историята на Левски в евротурнирите. Предишният случай по ирония на съдбата също датира отпреди 10 години - 0:4 срещу Лацио през октомври 2009 г. Тогава вече беше станало очевидно, че решението Велев да бъде сменен със съмнителния Ратко Достанич катурна Левски стремглаво надолу.

Едно десетилетие и безброй управленски издънки по-късно, феновете изтърпяха поредния евроидиотизъм - общ резултат 0:7 срещу АЕК Ларнака, един подреден и грамотен, но не и впечатляващ опонент.

В периода между двете рекордни загуби, в Левски се сменяха като носни кърпи не само играчи и треньори, но и шефове и собственици, които правеха смущаващо идентични грешки, логично водещи до сходни резултати.

За да се стигне до настоящата ситуация, когато феновете вече даже не знаят на какво точно да се надяват, кого да посочат за виновник и каква промяна да пожелаят.

Първите няколко мача при Петър Хубчев определено внесоха оптимизъм с приятен футбол и с головете на Давиде Мариани, но те нямаше как да замажат проблемите задълго. Скоро нещата придобиха познатия си вид - защото цяло десетилетие на управленска некомпетентност няма как да бъде компенсирано с няколко прилични мача.

Мариани не спираше да вкарва, но дойде арабската оферта и той внезапно си събра багажа от Левски. Продажбата на най-добрия футболист, макар и оправдана заради близо трите милиона лева, влизащи в касата на "сините", е ясно послание за феновете. А именно, че който се открои ще бъде набързо продаден, а публиката ще е принудена да гледа нескопосаните изяви на такива като Мартин Райнов, които също прибират големи заплати, но не ги оправдават и за тях никой клуб няма да отправи неустоима оферта.

В Левски се увеличава и количеството на кадрите от школата, които получават все повече игрово време, но в него рядко показват необходимата класа за водещ отбор.

Деян Иванов вече е на 23 години, Илия Димитров също на 23, Ивайло Найденов - на 21. Станислав Иванов и Атанас Кабов са на по 20, Илия Юруков скоро ще ги навърши.

Те не могат още дълго да бъдат смятани единствено за обещаващи таланти и същевременно не изглежда, че могат да бъдат гръбнак на тим, гонещ високи цели.

С такъв състав самият Хубчев осъзнава, че не може да постигне кой знае какво и отсега изглежда, че поредно трето място в шампионата е програма максимум. Нищо чудно Хубчев да се окаже сред първите потърпевши и да се превърне в поредния старши треньор, оцелял само няколко месеца на "Герена".

Но клубът е толкова затънал, че дори финансовият гръб на Васил Божков и управленският опит на Павел Колев, натрупан от годините в БФС, засега не носят някаква забележима промяна.

А бленуваното завръщане на Станимир Стоилов на треньорския пост все по-малко изглежда като някакво спасение - просто защото за оплетения в дългове и политико-олигархични интереси "син" клуб, никой треньор не би успял сам да реши проблемите.

Остава само въпросът кога и феновете ще се уморят да подкрепят отбора пред перспективите за поредния болезнено познат сценарий: нулев сезон, треперене в баража за Европа и евроунижения като отпадане от Вадуц и 0:7 от АЕК Ларнака.

Защото всяко търпение си има граници, особено когато е подложено на цяло десетилетие унизителни изпитания.

[Serafim]

Вчера се навършиха точно 10 години, откакто Левски взе последния си засега трофей.

На 1 август 2009 г. воденият от Ратко Достанич тим грабна Суперкупата на България след 1:0 над Литекс на националния стадион "Васил Левски".

Преди това "сините" бяха станали шампиони с тогавашния си доста лимитиран отбор под ръководството на Емил Велев-Кокала, естествено без да подозират какви мъки очакват клуба оттам нататък.

Навръх десетата годишнина от последния трофей, Левски се сгромоляса с 0:4 срещу АЕК Ларнака насред почти празните трибуни на "Герена", сякаш за да затвори един цялостен кръг на безцелно лутане в своето съществуване.

Крахът е исторически, тъй като това е изравнен рекорд за най-голяма домакинска загуба в историята на Левски в евротурнирите. Предишният случай по ирония на съдбата също датира отпреди 10 години - 0:4 срещу Лацио през октомври 2009 г. Тогава вече беше станало очевидно, че решението Велев да бъде сменен със съмнителния Ратко Достанич катурна Левски стремглаво надолу.

Едно десетилетие и безброй управленски издънки по-късно, феновете изтърпяха поредния евроидиотизъм - общ резултат 0:7 срещу АЕК Ларнака, един подреден и грамотен, но не и впечатляващ опонент.

В периода между двете рекордни загуби, в Левски се сменяха като носни кърпи не само играчи и треньори, но и шефове и собственици, които правеха смущаващо идентични грешки, логично водещи до сходни резултати.

За да се стигне до настоящата ситуация, когато феновете вече даже не знаят на какво точно да се надяват, кого да посочат за виновник и каква промяна да пожелаят.

Първите няколко мача при Петър Хубчев определено внесоха оптимизъм с приятен футбол и с головете на Давиде Мариани, но те нямаше как да замажат проблемите задълго. Скоро нещата придобиха познатия си вид - защото цяло десетилетие на управленска некомпетентност няма как да бъде компенсирано с няколко прилични мача.

Мариани не спираше да вкарва, но дойде арабската оферта и той внезапно си събра багажа от Левски. Продажбата на най-добрия футболист, макар и оправдана заради близо трите милиона лева, влизащи в касата на "сините", е ясно послание за феновете. А именно, че който се открои ще бъде набързо продаден, а публиката ще е принудена да гледа нескопосаните изяви на такива като Мартин Райнов, които също прибират големи заплати, но не ги оправдават и за тях никой клуб няма да отправи неустоима оферта.

В Левски се увеличава и количеството на кадрите от школата, които получават все повече игрово време, но в него рядко показват необходимата класа за водещ отбор.

Деян Иванов вече е на 23 години, Илия Димитров също на 23, Ивайло Найденов - на 21. Станислав Иванов и Атанас Кабов са на по 20, Илия Юруков скоро ще ги навърши.

Те не могат още дълго да бъдат смятани единствено за обещаващи таланти и същевременно не изглежда, че могат да бъдат гръбнак на тим, гонещ високи цели.

С такъв състав самият Хубчев осъзнава, че не може да постигне кой знае какво и отсега изглежда, че поредно трето място в шампионата е програма максимум. Нищо чудно Хубчев да се окаже сред първите потърпевши и да се превърне в поредния старши треньор, оцелял само няколко месеца на "Герена".

Но клубът е толкова затънал, че дори финансовият гръб на Васил Божков и управленският опит на Павел Колев, натрупан от годините в БФС, засега не носят някаква забележима промяна.

А бленуваното завръщане на Станимир Стоилов на треньорския пост все по-малко изглежда като някакво спасение - просто защото за оплетения в дългове и политико-олигархични интереси "син" клуб, никой треньор не би успял сам да реши проблемите.

Остава само въпросът кога и феновете ще се уморят да подкрепят отбора пред перспективите за поредния болезнено познат сценарий: нулев сезон, треперене в баража за Европа и евроунижения като отпадане от Вадуц и 0:7 от АЕК Ларнака.

Защото всяко търпение си има граници, особено когато е подложено на цяло десетилетие унизителни изпитания.

Не знам от кого е, но е хубаво написано. Кратък анализ, с трезва преценка и без злоба. По-добре не може да се синтезират нещата.

[1914.1902]

Не знам какво има да се синтезира като всеки сезон се повтаря едно и също нещо .

[atanasovt048]

Не знам какво има да се синтезира като всеки сезон се повтаря едно и също нещо .

Което трябва да те наведе на мисълта, че се прави умишлено.

[ralka_levskarka]

Защо Хубчев мислел за мача след три дни, а за кое да мисли? Една година за тази загуба ли? Ако ще и 10 напред да я мъдри нито ще върне времето назад, нито ще промени нещо. Хватката е грешките от този мач да не се повтарят и да имат шанс за повече от 3-то място. Това е.

[THE G.A.M.E]

Хватката е грешките от този мач да не се повтарят и да имат шанс за повече от 3-то място. Това е.

Те това е.
Срамно или не, представянето ни този сезон в Европа е по добро от миналият.
Сега остава да надградим в Първенството, като бутнем пришълците от Етрополе.

Ако обаче изостанем фатално, например с 10 + точки до нова година, тогава вече може да се мисли за нов треньор ...

[ralka_levskarka]

Хватката е грешките от този мач да не се повтарят и да имат шанс за повече от 3-то място. Това е.

Те това е.
Срамно или не, представянето ни този сезон в Европа е по добро от миналият.
Сега остава да надградим в Първенството, като бутнем пришълците от Етрополе.

Ако обаче изостанем фатално, например с 10 + точки до нова година, тогава вече може да се мисли за нов треньор ...

Естествено. Не го разбирам това с мисленето на даден мач една камара време. Ето, Ботев идват на Герена и постоянно размишляват върху това, откога видиш ли нямали победа на тоя стадион. Единственото, което се случва, е да се натрупва напрежение - нищо повече. Трябва главите да бъдат изчистени и да се продължи напред. Не виждам Челси постоянно да мислят за подхлъзването или пък Кариус да не излиза от главата на Клоп.

[sinqkrepost1914]

Моля ви, приказки за това как трябва да сме втори вместо трети звучат несериозно. И то началото на август. Едва ли някой си прави илюзии, че ще сме по-напред от третото място и тази година, но това си е болезнената истина. Ако в опита си да избягаме от нея почнем да се примиряваме с втори места, само за да няма бараж и да сме пред тирето, значи отчаянието е настъпило много здраво ..
Не ме интересуват тирета и гелове, а Левски да е първи и да е силен. Не Левски да се съобразява, а обратното. Не ми пука дали тирето ще са първи или втори, и не мисля, че трябва да се сравняваме по тях. Щом нямаме шанс за първото място, значи няма значение дали сме втори или трети. Не мисля, че сме като ония умрелите, за които смисъла на живота им е Левски да се проваля.

[ralka_levskarka]

За повече от 3-то място разбирай и КБ, а не просто да сме втори. Бихме Дунав и Ружемберок и някои хора си помислиха, че сме хванали Господ за шлифера. Футболистите и те вдигнаха нослето и се помислиха за ебаси звездите и като кажеш, че Станислав Иванов трябва да седне малко на пейката някои почват да се сърдят като момиченца. Половината живеят в техен си свят и си мислят, че това е Левски от '72 и моля ти се се правят сравнения с победата на Ливърпул над Барса. Мале-мале. Като им кажеш съставът е къс и пак се почва едно цупене, едно чупене на пръсти, че не било така, а като няма кой да замести Миланов и като почнат да се палят свещи за Тиам, се поставя началото на нова доза псувни. ЗА мен израстване ще е КБ и някой друг покрит дълг, а не да вилнеят някакви мечти как ще смачкаме Лудогорец и да ми се изтъква как съдиите им били помогнали. Като им кажеш истината и се сърдят. През януари месец "ооо да, да, школата трябва да се оправи, можем да фалираме, трябва да си покрием дълга, трябва време, стига с това гонене", а август "на тия нЕма да им стъпя, какви шампиони, какви пет лева, нещастници", а черешката беше когато един идиот каза "ама защо не му платиха тази заплата на Мариани, която му предлагат в Дубай, той Божков има пари" и си шах с пешката. Мрън, мрън, мрън. Що Хубчев не се усмихвал, що не се радвал при гол, що оня така е застанал, що тоя го продаваме, що оня не го продаваме, ама що баш сега, ама що вали, ама що слънце пече, що тия екипи са така, а не онака. Такава мрънкалница скоро не е имало, каквато има през последната една година. Всеки може, всеки знае, всеки е наясно тоя за колко продава, другия за колко се купува, всеки щрака в умрелия фейсбук и ми пише какви били юношите, ама като дойде чужденец е що не юноша уа??? Като им кажеш, че планът е школата да се оправи и те пита кога?!, ама в същото време иска то групи, то купа, то титла и си плямпа само от вкъщи за по-лесно, пък като дойде време за финал и НИЕ СМЕ ЛЕВСКИ БААААА. Като му кажеш отиди и си кажи идеите, дай пари, дай средства и те гледа като теле, ама иначе джавка пред компютъра как искал козирка и люпи семките. Мрънкачи, ей тва сме ние МРЪН-КА-ЧИ! Аре лек ден!