damyanov1963 написа:Ами и аз съм ОДЪРТЯЛ, като Дъртилов, та за това си спомням само добрите му прояви

, а оня мач в дъжда, дето ги обърнахме с три на един, другите два гола Мариян Христов ли ги заби, или нещо не си спомням, че вече съм одъртял?
Мариян и Кокалеску. Мариян тогава редовно ги унижаваше зверски. Той си ни влачеше на гърба по онова време. Беше малко като тролей, но пък беше много мощен физически и имаше прилична техника за ръста си. В онзи сезон, който беше последващ на 3те поредни титли и една камара разгромни победи над основни конкуренти, М. Христов, Кокала, Йовов, Т. Зайцев и благодарение на един доста добър специалист, като И. Кючуков, който обичаше да работи с младите футболисти, отбора на Левски до последните кръгове се бореше за титлата, макар и с разпродаден почти цял шампионски отбор, както и без треньора ни от последните 2 титли - Г. Василев.
Тогава под ръководството на Кючуков младите Йовов и Чушката израстнаха много. След това (97-98) ги трансферирахме в Германия - единият в първа, а другият във втора Бундеслига.[/quote]
Споменал си П. Петров и Ст. Аладжов.
Първият съм го гледал и беше изключително фин защитник -много коректен и отнемаше топката на противниковите нападатели, като с памук. Аз лично много го харесвах. Имаше и навика да се включва в атаките и се случваше и по някой гол да бележи.Той беше пълната противоположност на Пл. Николов, който играеше отдясно на защитата ни по онова време.
Николов си беше тотален хирург - оперираше противниковите нападатели без опойка

Последните толкова ги беше страх, че избягваха да атакуват през неговата зона

На един мач срещу умрелите за КБ успя да пусне кръв на Р. Здравков, като така го изтита, че бутоните му пробиха кората на чорбаря.
За Аладжов баща ми ми е разказвал само суперлативи. Бил е голям защитник, много коректен, голям спортсмен и джентълмен на терена. Изключително рядко е получавал картони!Една истинска легенда на Левски и България.